Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов започна със силни думи днешното заседание. Той изчете декларация от името на парламентарната група, като открои основни задачи за 2018-а. Ето какво каза Цветанов:

Вярвам, че Новата година ще е много динамична и ползотворна за работата на българския парламент. 44-то Народно събрание е първото, което ще запише в програмата си домакинство на шест парламентарни събития по време на Българското председателство на ЕС. Така Новата година отваря нов цикъл от предизвикателства и пред нас като парламент, и пред управляващия екип на страната. Единадесет години след приемането ни в ЕС, предстои да покажем политическа култура и лоялност към европейските ценности.

В следващите шест месеца България е председател на Съвета на ЕС и добрите европейски новини и политически послания към цяла Европа ще тръгват от София. Това прави работата ни като народни представители несъизмеримо по-отговорна. Защото знаем, че народът на България не иска да бъде фон в „хора на европейските гласове”. Ние желаем нашият глас да се чува все по-силно и все повече хора да се вслушват в него. Ето защо се обръщам към всички народни представители да си дадем ясна сметка, че ние нямаме право да пропиляваме шанса си да бъдем чути. Трябва да говорим отговорно, да работим ползотворно и да се водим единствено от националния интерес на страната. Партизанските политически страсти няма как да допринесат за постигане на националните ни цели по време на Българското председателство.

Фактът, че сме начело на Съвета на ЕС през първите шест месеца на годината обаче не означава, че трябва на всяка цена да се стремим да постигаме безпринципно единодушие или фалшиво съгласие помежду си. Нямаме намерение да принизяваме ролята на опозицията в политическия ни живот. Очакваме обаче политиките на опозицията да бъдат състоятелни и добре аргументирани. Европейските ни партньори са виждали и скандали, и интриги, и протести. В този смисъл намеренията да се провокират страсти по време на председателството няма как да постигнат някакъв голям ефект. Те само може да говорят за ниска политическа култура и да навредят на имиджа на страната.

Българският народ демонстрира все по-осъзната европейска съпричастност. Опитите да се противопоставят народностните ни корени на европейската ни принадлежност са обречени на неуспех. Българинът истински се интересува от работата на европейските институции и от европейския дневен ред, който е максимално приближен до дневния ред на страната ни. Хората очакват по време на председателството ни да чуят, че се търсят и вземат решения по важните за страната ни проблеми. Очаква се положителните тенденции на икономически растеж и финансова стабилност да се ускорят и задълбочат по такъв начин, че да станат осезаеми за отделния човек.

Няма как да подмина факта, че основните събития от Парламентарното измерение на Българското председателство ще бъдат шест на брой, като за три от тях се очаква в страната ни да дойдат по близо 300 делегати и гости:

1. От 21-ви до 22-ри януари Комисията по европейски въпроси на българския парламент е домакин на среща на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите в Европейския съюз. По традиция е задължително първата междупарламентарна конференция от Парламентарното измерение на председателството да е тази на председателите на Комисиите по европейски въпроси. На този висок форум ще представим и разясним приоритетите на Българското председателство, ще приемем рамката на шестмесечния доклад на КОСАК и ще обсъдим проекта за дневен ред на Пленарния КОСАК. На 21 януари ще се проведе среща на Председателската Тройка на КОСАК, а срещата на председателите на комисиите ще се осъществи на 22-ри януари. Целта на Председателската Тройка (България, предшестващата страна председател Естония и следващата страна председател Австрия) е да се обсъди и одобри дневния ред и темите на конференцията.

2. От 15-ти до 17-ти февруари българският парламент е домакин на Интерпарламентарна конференция за Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Комисията по външна политика и Комисията по отбрана ще бъдат ангажирани с провеждането на тази конференция.

3. От 19-ти до 20-ти февруари Европейският парламент в Брюксел ще бъде домакин на Интерпарламентарна конференция за стабилност, икономическа координация и управление в ЕС. Конференцията ще бъде организирана и председателствана съвместно от Европейския парламент и Народното събрание на Република България. В центъра на вниманието ще бъде подобряване на отчетността в областта на икономическите и бюджетните политики на ЕС, особено по отношение на Икономическия и паричен съюз, като се вземат предвид социалните аспекти и не се засягат правомощията на националните парламенти.

4. От 18-ти до 19-ти март в София ще заседава Съвместната група за парламентарен контрол на Европол. Това ще бъде втората среща на СГПК като учредителната се състоя на 9 и 10 октомври в Европейския парламент в Брюксел. У нас ще продължи работата по приемането на Процедурните правила и ще бъдат осъществени контролните и надзорни функции над дейността на Европол.

5. От 13-ти до 14-ти май в София ще се проведе среща на председателите на комисиите по енергетика на националните парламенти на страните членки на ЕС. Общата цел на дебата е да се гарантира по-сигурна, по-достъпна и щадяща околната среда енергия за гражданите на Европейския съюз.

6. От 17-ти до 19-ти юни София ще бъде домакин на Пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите в ЕС. Всеки национален парламент, както и Европейският парламент ще бъде представен от шестчленна делегация. Пленарният КОСАК е заключителната среща от Парламентарното измерение на Българското председателство. На тази среща ще бъдат изготвени, гласувани и приети документи за общите Приноси и Заключения, които ще представят позициите на националните парламенти по въпроси от дневния ред на ЕС и ще коментират дейността на КОСАК за периода на Българското председателство.

По време на Българското председателство ще отделим специално внимание на темите миграция, сигурност, отбрана и дигитализация.

Приоритетите за председателството ни са заложени от Председателската Тройка:

Първият е свързан с икономическото развитие, работни места, растеж и конкурентоспособност.

Вторият е свързан със социалните политики на ЕС.

Третият приоритет е изграждането на енергийния съюз и политиката за климата.

Четвърти приоритет е сигурност и правосъдие, като в него попадат въпросите за миграция и правосъдие - две теми, които са изключително важни за България.

Петият ни приоритет се отнася до външнополитическите акценти в работата на ЕС, които отново взаимодействат с теми като сигурността и миграционната политика.

Ангажиментите на българския парламент по време на председателството ни са сериозни и отговорни, но те няма да осуетят намеренията ни да изпълним предварително планираната законодателна програма, а само могат да стимулират националното ни законотворчество. Приоритетите на ГЕРБ за следващите шест месеца се свеждат до законодателни инициативи в следните направления:

1. законодателни инициативи за укрепване на обществения ред и сигурността;

2. законодателни инициативи в сферата на образованието и пазара на труда;

3. законодателни инициативи в сферата на здравеопазването и въвеждането на нов достъпен модел на здравни грижи;

4. За нас задачата за справяне с корупцията няма алтернатива поради което сме готови да дебатираме по спорните въпроси в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Всяко протакане на антикорупционното законодателство, обаче, по същество работи в полза на корупцията и отлага във времето ефективната съдебна реформа. И тук започва да става за пореден път ясно кои са проводниците на стратегии за отлагане на антикорупционното законодателство.

Ние предприехме конкретни действия за изработване на по-мащабни и ефективни мерки като по този начин декларирахме и готовността си да се противопоставим на корупцията във всичките й форми. Положихме усилия да ограничим възможностите за упражняване на корупционни практики, както и да въведем по-строг регламент за санкциониране на подобни негативни явления. Политическите ни действия спрямо конкретни случаи на корупция винаги са били прозрачни и най-вече решителни и бързи. Именно ГЕРБ е партията, реагирала най-бързо и решително на случаите на корупция.

Българското общество трябва да е наясно, че за корупцията няма предпочитана партийна окраска. Хората у нас обаче помнят откъде тръгнаха корупционните практики и кои бяха техните лица. Сега същите хора превръщат темата за корупцията в политически инструмент, с който се надяват да постигнат целите си за смяна на властта.

5. Във външно-политически план неотклонно ще се стремим да разширяваме и задълбочаваме сътрудничеството в нашия регион. Българското правителството през последните месеци зададе нови стандарти на комуникация със страните от Западните Балкани. Не случайно Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини и еврокомисарят по политиката за съседство и преговори за разширяване на ЕС Йоханес Хан нарекоха договора ни с Македония „вдъхновение за целия регион”. Европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани по наше настояване се превърна в приоритет на Председателството на ЕС от триото на Естония, България и Австрия.

Политическите и културните ни контакти с Турция все повече се оказват резултат на национално отговорна външна политика, а не на спорадични усилия на отделни партии. Дипломатическите ни ходове бяха посрещнати добре както от страните в региона, така и от европейските институции и техните лидери.

Приоритетите ни в сферата на външната политика са присъединяването на България към Шенген и еврозоната, както и отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка. Неизменно ще отстояваме и позицията си, че присъединяването ни към Шенген би допринесло за по-добрата защита на външните граници на Европа.