Попълнете търсена ключова дума или фраза

Силвия Кацарова: Проходих отново след 4-часова операция

https://blitz.bg/obshtestvo/silviya-katsarova-prokhodikh-otnovo-sled-4-chasova-operatsiya_news472837.html Blitz.bg

2 хернии и изкривяване на гръбнака имам заради поставена ми става

София, България 02 Ян. 2017, 12:06 4691 прочита 0 коментара
Силвия Кацарова е любима на поколения българи поп певица, изпяла едни от най-големите шлагери – „Бяла въздишка”, „Големият кораб минава”, „Топъл дъжд”. Пее от 16-годишна. Прекарва детството си в Добрич. Премества се с родителите си в Хасково през 1969 г., където завършва икономическия техникум, а след него - Естрадния отдел на Музикалната академия в София в класа на Евгений Комаров. През 70-те и 80-те участва в издаването на 5-те албума на група LZ, която основава с бившия си съпруг Милчо Кацаров. Заедно пътуват и изнасят концерти из Скандинавия. В края на 80-те голяма популярност придобиват дуетите й с Васил Найденов „Огън от любов” и „Всичко е любов”. През 2011 г. се омъжва повторно. Съпругът й Любомир Димитров се занимава с частен бизнес. В средата на 2016 г. Силвия претърпя сложна операция в плевенска клиника. Тя беше направена от екип, ръководен от д-р Пламен Ненов. Ето какво още сподели именитата певица за читателите на в. „Доктор”.
- Силвия, как сте?
- Много съм добре. Вече ходя и на токчета, много удобно се чувствам. Знаете ли, имам близка със същата операция, правена в Германия. Половин година не можеше да стъпи на краката си, не можеше да ходи, огромни отоци имаше. Аз на втория месец се качих на токчета. Много са добри нашите лекари, безкрайно ги уважавам. Живяла съм и в чужбина, но вярвам, че нашите лекари са много талантливи. На Запад имат страхотна, модерна апаратура, но нашите доктори са по-опитни в поставянето на диагнозата. От нищо правят нещо – знаете, че не разполагат с модерна апаратура, както и болниците ни не са обзаведени по последна медицинска мода. Имам много приятели лекари, винаги са насреща, когато се нуждая.


- Защо избрахте плевенската клиника за тази толкова важна за вашето здраве и твърде сложна операция?
- Да, голямо чудене беше защо съм избрала точно тази болница. Преди 6 години се оперирах в центъра на София, пък се оказа неуспешна интервенция. Обещах си да не говоря за това и за лекарите, които ме оперираха тогава. Така е трябвало да се случи – сега вече знам, че тогава въобще не е трябвало да се оперирам.
През 2010 г. претърпях
 
една неуспешна операция
 
за смяна на тазобедрена става. За съжаление, може би аз се подведох, тогава беше много модерна такава операция, казваше се преден достъп – с малък разрез. Но се оказа, че не това е важно, а успешната операция. Явно тогава не съм попаднала на специалиста, който да може да направи точно този преден достъп. Няколко години не ми беше комфортно, оказа се, че с 3 см е по-дълга ставата.

Не искам да давам други подробности нито за мястото, нито за доктора, който ме оперира. Достатъчно уважавам тази професия. Може да е било лош късмет. Докторът сам трябва да си даде сметка дали е правилно да продължава да осакатява и други хора, защото чух, че има още пациенти, които се оплакват.

Срещата ми с д-р Пламен Ненов беше случайна, при прегледа ми каза, че непременно трябва да се оперирам отново. Половин година събирах сили и кураж да се подложа на интервенцията, добре, че се случи. Имах голям страх заради предишната операция. А сега при тази анестезиологът д-р Георгиев каква упойка ми сложи, не знам, но нямах никакви оплаквания.



- Как разбрахте за тази разлика от 3 см след първата операция?
- Бях в Павел баня за рехабилитация, там работят уникални хора, не само че са специалисти, те са невероятни психолози, лекуват и с думи. Именно там кинезитерапевтите установиха разликата. Нямам обяснение как се е случило това, но операцията тогава ми беше толкова тежка, че не исках и да си помисля да влизам за втора.
 
Много се страхувах, много ме болеше
 
Казах си, че дори да има такава разлика, някак ще я компенсирам. Но последствията се оказаха много тежки. Освен двете хернии имам и изкривяване на гръбнака, целият ми таз е бил усукан, каза ми го д-р Ненов, който сега ме оперира. Отнеха ми разликата и вече стъпвам на двата крака наравно и уверено.

- С какво е различна операцията, на която се подложихте в Плевен?
- Разрезът е голям и е на бедрото отстрани, защото операцията се води ревизия. Не е сменена ставата, затова операцията беше над 4 часа и половина. Имало е много сраствания. Всичко мина благополучно.

- Защо всъщност се наложи смяна на ставата още през 2010 г.? Заради травма или заболяване?
- Аз си имах такава диагноза – асептична некроза се казва. При нея, рано или късно, трябва да се направи операция. Аз изчаках от страх, цели 4 г. бях на обезболяващи. Исках да се подготвя психически. Но все пак отидох навреме, хората се мъчат по 10 г., преди да се оперират. Такива проблеми не бива да се затлачват, а да се вземат бързи мерки.

- Имали ли сте и други здравословни проблеми?
- Не бих казала, че боледувам, напротив, здрав човек съм. Това със ставата изведнъж ми се случи. Но с д-р Ненов си говорехме как професията ми ни разболява. Течение на сцената, прах, студ по концертите, по записите на песните. Понякога имах различни възпалителни процеси, най-вече от настинки.
 
Много често правех ангини
 
бронхити. Всички тези антибиотици, инжекции за дископатия оказват влияние върху ставите. Слава Богу, сега съм добре.

- Изглеждате прекрасно въпреки премеждията, как поддържате форма? Спазвате ли специален режим на хранене?
- Основно сме на риба, салати, повече зеленчуци и плодове. Покрай моите стомашни проблеми се лишавам от доста хубави и пикантни храни. Имам и непоносимост към глутена и към лактозата, така че вкъщи не ядем бяло брашно и млечни продукти. Иначе гледам по-мъничко да ям, но по-често.  Но обичам да правя и пайчета, тортички - от време на време си позволяваме. Сега свалих около 7 кг, чувствам се прекрасно.

- Какво ви натъжава най-много в днешния ни забързан ден?
- Обичам да съм между хората, това ме прави много щастлива. С годините установих, че аз много забравям. Затова и най-новата ми песен се казва „Живот като на кино” – все едно не съм го живяла. Неща, които си спомням, хора, които са ме обиждали – те не съществуват сега за мен, все едно не се е случвало. Това е един вид прошка – да забравиш всичко, което те е правило тъжен и нещастен човек. Имала съм такива дни, но не обичам да не връщам назад – всичко лошо съм забравила.

Когато си зареден с очакване за щастие и положителни емоции, те просто идват. Но когато си мрачен, не се случват. Трябва да се научим да се усмихваме повече. Много харесвам Норбеков, в книгата си казва, че трябва във всеки един миг да сме усмихнати.
Злобата и завистта са чисто човешко чувство. Те разяждат човешката душа, притъпяват чувството ни за съпричастност към проблемите на околните. Когато ги изчистиш от себе си, идват успехите. Човек трябва да е добър, да излъчва добра енергия. Да се бори, да надмогва лошотиите.
  
Люба МОМЧИЛОВА, в. "ДОКТОР"
 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам