Любимата на всички актриса Силвия Лулчева закръгли половин век. Тя е родена на 28 август. Известна е с ролята си на Славка Лютова в сериала “Столичани в повече”, както и с озвучаването на полярни филми, сериали и реклами. Най-популярният й персонаж в дублажа е Кари Брадшоу в “Сексът и градът”, а други по-известни заглавия с нейно участие са “Женени с деца” (дублаж на bTV), “Огнената Грейс” (дублаж на Арс Диджитал Студио), “Вдовицата в бяло”, “От местопрестъплението: Маями”, “Забравени досиета”, “Обвързани”, “Династията на Тюдорите” и минисериалът “Братя по оръжие”.
През 1992 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в първия клас на професор Стефан Данаилов с асистент доцент Илия Добрев.
От завършването си е на щат в Младежкия театър “Николай Бинев”. Лулчева играе асистентката, бившата съпруга и булката в пиесата “Дуети” от Питър Куилтър на сцената на Театър 199. През 2004 г. печели наградата “Икар” в категория “най-добър дублаж” (тогава наричана “Златен глас”) за дублажа на “Сексът и градът” и “Женени с деца”, където е номинирана заедно с Мария Русалиева за цикъла “Шекспирови пиеси” и Венета Зюмбюлева за “Ало, ало!” и “Отдаденост”.

Извън сцената мнозина я познават като забавен събеседник и личност с невероятно чувство за хумор

И ето от началото на годината тя е вече в “Сатирата”, след 26 г. на сцената на Младежкия театър, а обяснението е - “Имах нужда от промяна - повече години от живота си съм била в Младежкия театър, отколкото извън него”, казва актрисата в интервю пред “Монитор” и допълва:


С голямата си любов актьора Васил Бинев.

“Беше абсолютно спонтанно-необмислена постъпка, но пък намери много верен отклик. Явно съм се обърнала към точния човек в подходящия момент на правилното място. Иначе беше почти на шега подхвърлено предизвикателство - буквално се самопоканих с въпроса дали има място за работеща актриса като мен. И директорът Калин Сърменов не ме забави с отговора - каза, че е готов веднага да ми предложи нещо интересно. И така... Не вярвам в случайността, надявам се, че съм си заслужила този момент, защото имах нужда от промяна.
В речника ми се беше настанил един израз: дългосрочна уседналост. Като погледна назад, повече години от живота си съм била в Младежкия театър, отколкото извън него - цели 26. Да речем, че този етап е щастливо преминал, но да видим сега каква изненада крие новото. Имах нужда от работа, от срещи с режисьори, от интересни материали и такава възможност ми се удава сега, което подкрепя с още един аргумент “за” моето решение. Никак нямам склонността да се взирам напред в бъдещето си и да правя дългосрочни планове, нито пък някаква черна привързаност носталгично да ме дърпа назад - било е, хубаво е било, край, приключило е. Благодаря - прости - забрави и да видим на коя гара слизам сега!

Аз съм страдала по-скоро от етикети, които хората са ми слагали в друга категория 

Примерно: Силвия има красив, запомнящ се глас, ще я чуваме в дублаж, зад кадър, работата й ще бъде повече извън сцената... Но се оказа, че има място за хора, говорещи правилно и приятно, и на сцената. Не обичам етикетите. На френски има една много хубава поговорка, има я и на всички езици: “Не се доверявай на външността”. И това всъщност е най-интересно в професията - когато дойде изненадата. Колко приятно е, когато някой актьор прояви нови качества и разгърне нова палитра от възможности в нещо, в което дълбоко не си очаквал да го намериш. Така че аз отказвам да се побера в някакви рамки, клишета и етикети. Все още се радвам, че по-скоро отговарям на определението за актьора като глина, която трябва да бъде податлива на обработка и опичане според виждането на режисьора. Много ми се услажда да се подчиня на решението, да се покоря, особено когато ме завладява някой, който наистина си разбира от работата - идва подготвен, чел, върви преди мен, води ме умно и интелигентно. Тогава наистина е удоволствие да бъдеш послушен и даваш всичко от себе си. Не можеш да извадиш от мен с викове, крясъци и невежество скрити качества. Няма да ти ги покажа!

Винаги съм се стремяла да открия смешното в дадена ситуация. Аз лично съм положила усилия да си го отгледам чувството за хумор, защото то ме е спасявало в нелеки и не толкова смешни периоди от живота. Защото иначе как животът да продължи след най-страшното, ако не се хванеш за нещо леко смешно?! Като погледнеш, големи майстори на комедията винаги успяват да разсмеят с нещо крайно трагично. Когато Чаплин пада или някой го бие, ние всички се заливаме от смях - това е ефектът на излъганото очакване. Има го и в голямата литература. Не може да разказваш тъжна история за война или смърт, без вътре да има глътка радост, глътка чувство за хумор, капчица любов - това са стълбовете, на които животът се крепи. Дидактичното не докосва, не предизвиква емпатия. Няма как да те приобщя към моето вълнение, ако ти предавам много строго нещо крайно драматично и ужасно болезнено. Само ще те изгоня от залата... 



От малка ме вълнуват събеседници, които успяват с финес и чувство за хумор да ми разкажат някаква история 

Опитвам се да търся такива събеседници и в живота, и в книгите, които харесвам, и в киното, което искам да гледам, и в сериалите, които дублирам - търся моментите, когато авторът лекичко се подписва отстрани с усмивка, с чувство за хумор. То се отглежда като всичко друго - както хората си отглеждат децата, кучетата, мускулите във фитнеса. Всичко става с тренировка, постепенно и целенасочено - аз целенасочено търся къде е смешното. Актрисата е известна с комедийните си превъплъщения, но изглежда в живота си не е такава. На сцената слага маска и хората я приемат по един начин, но за приятелите си е станала изключително сурова и на моменти дори плашещо отговорна и взискателна. 

“По-рядко се шегувам, по-рядко се разсмивам, по-рядко мога да си позволя да се отпусна и да съм човек, който наблюдава ситуацията, а не е вътре в нея. Може би причината за това е, че имам болезнено чувство за отговорност, което вместо с годините да затъпее и закърнее, вместо да ставам все по-лек и безотговорен човек, аз ставам все по-военизирана, дисциплинирана и все по-изискваща от себе си и от околните. А светът не върви натам. 

И искрено съжалявам, когато не позволявам на хората да ме разсмиват, а искам от тях просто да си вършим работата, споделя тя.

Има нещо, което е висш пилотаж - сериозната сатира. Режисьорът на “Оркестър Титаник” проф. Румен Рачев, за срещата с когото съм ужасно благодарна, даде верен ключ: героите на Христо Бойчев трябва да са чисти и наивни. И мисля, че наистина сме ги направили симпатични - някак ти се иска да ги качиш на влака и да потеглиш с тях, въпреки че не са много “чистички” и “спретнати”. Но както самият автор казва: за всеки влак си има пътници и за всеки пътник си има влак. Освен това попаднах на чудесна мъжка група от колеги, така че се чувствам комфортно. Радвам се, че пиесата се прие така добре, въпреки че и аз самата отначало бях изкушена да си мисля, че вече й е минало времето. Ами, ами! Още сме на тая гара, още чакаме влака, още се надяваме някой да спре и да ни качи...
Силвия приема насериозно и семейните взаимоотношения. Тя категорично отказва да се подпише в гражданското с бащата на дъщеря си Васил Бинев, с когото живее на семейни начала. Причината е в нейния неуспешен първи брак, когато нарушила обетите, дадени в деня на сватбата й - да остарее със съпруга си и да стане майка на децата му. 

“Един път се издъних, казвайки думичката “завинаги”, затова никога не бих се омъжила повторно”, признава къдрокосата актриса. Когато Лулчева е на 23 години, тя се жени за момче от махалата, което харесвала от малка. “Интересно е, че аз винаги съм го харесвала и съм си казвала, както в моминските си мечти, така и на глас пред приятелки, че щастлива ще е тази жена, която му стане съпруга. И тя наистина е щастлива, тази, която е сега. Но аз не бях. Исках нещо много, то ми се случи, но се оказа, че не е за мен”, разказва Силвия пред “Стори”. Паметливи столични клюкари твърдят обаче, че актрисата, която тогава е студентка в НАТФИЗ, е зарязала съпруга си заради връзката си със Слави Трифонов. Тя започва преди още Дългия да стане известен и двамата влюбени живеят на малко таванче близо до Женския пазар. Именно на Силвия, която е завършила столичната Френска гимназия, Слави посвещава песента си “Френската гимназия, нея Господ пази я”. Силвия и Слави са заедно за кратко, достатъчно за да се разведе актрисата със законния си мъж. Година след официалния развод пък тя среща сегашния си партньор в живота - актьорът Васил Бинев, заедно имат дъщеря Елица. Двамата участват в първия пълнометражен игрален филм на Яна Титова “Доза щастие” по автобиографичната книга на Весела Тотева за борбата й с наркотичната зависимост. Той ще се завърти в киносалоните през ноември 2019-а.