Журналист, пътешественик, тв водещ, оператор... Това е малка част от професиите на легендата на малкия екран Симеон Идакиев. Бившият водещ на култовото по БНТ предаване “Атлас” и настоящ на “Светът и всичко в него” по “Евроком” е посетил над 120 страни, кракът му е стъпил и на петте континента. Самият той твърди, че точният брой на страните, в които е снимал, е невъзможно да бъде пресметнат. По-лесно му е да изчисли колко километра е изминал с джип, докато е правел рубриката “Един мъж, един автомобил, една камера” - едно прекосяване на Южна Америка, друго на Индия и Пакистан... Със самолет е прелетял доста по-големи разстояния - до Куба, до Антарктида, до Австралия, до Нова Зеландия... Има и 5200 морски мили с яхтата “Тивия”.
Симеон Идакиев е член на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските филмови дейци, на Българското географско дружество. През 2014 г. е приет за член и на Кралското географско дружество на Великобритания. А наскоро излезе указ на президента, с който журналистът стана лауреат на един от най-престижните ордени - “Св. св. Кирил и Методий” - Първа степен, за големи заслуги към развитието на българската култура.

Симеон Идакиев е вдовец, има дъщеря, внук, а вече и правнучка.

- Докато светът се е затворил заради опасността от разпространение на COVID-19, успявате ли да удържите пътешественика у вас, г-н Идакиев? Какви са посоките ви през тези месеци?

- Съвсем близки. Наскоро завърших един филм за Родопите - “Земята на Родопите помни”, който беше представен на 20 септември в Златоград по време на Делювите празници. Наистина, тази планина помни много - от времето на траките до ден днешен. Акцент във филма са героичните времена на воеводството - за Момчил войвода, когото наричали Родопския цар, за Делю хайдутин, за Капитан Петко войвода, за Родопската Шипка - връх Средногорец, и героя от Балканската война полк. Серафимов, опазил Родопите от турските войски, и кой ли още не. 

А защо избрах Златоград за представянето му, ами защото това е едно от най-българските градчета, където няма нищо привнесено. Има един прекрасен етнографски комплекс с работилнички като в Етъра, според мен дори са по-хубави. Има една атмосфера, която само Родопите дават. А хората на Родопите са по-различни, там винаги се чувствам много добре. Това са посоките ми засега. Далечните заради коронавируса не се осъществиха. Трябваше да пътувам първо до Швейцария, след това до Египет, после до Тунис. Всичко това остана за неопределеното бъдеще. Но да сме живи и здрави.

- Скромността краси човека, но не всеки го награждават с орден “Св. св. Кирил и Методий”...

- Още не съм го получил. Излезе указът на президента, очаквам връчването му. Така че за мен това е изключителна чест. 

- Посетили сте над 120 държави, стъпили сте на всички континенти. Има ли място на планетата, на което все още не сте били, а искате да отидете?

- Има страшно много такива места, защото един живот не стига човек да опознае България, камо ли света. Но на този въпрос, който често ми се задава, отговарям по един и същи начин - сега ще ми позволите да кажа така и на вас. Много искам да посетя Френска Полинезия, обаче по мой начин. Не да кацна в Папеете да кажем или някъде там, да поседя два-три дни и да си тръгна. Аз искам да пообиколя някои от островите. Това става трудно, иска много време и най-важното - пари. Това е посока, която за мен ще бъде мисия невъзможна. Но пък нищо не ми пречи да си мечтая за нея. 

- Да, но пък сте били при тибетските монаси, влезли сте в загадъчното кралство Бутан... Открихте ли някъде там Шангри Ла?

- Казвам, че съм щастлив човек, защото бях на най-високите планини, плавах по най-големите реки, но Шангри Ла е друга дълга тема. Не знам дали трябва да я бистрим, аз поне не се чувствам достатъчно подготвен. Шангри Ла означава “небесна красота”. И трябва да ви кажа, че едно от тези места е в Индия. Има такава провинция в горното течение на река Инд, където е само камънак и нищо друго, но хората му казват, че това е последната Шангри Ла. Но защо трябва да ходите чак в Хималаите, в Андите, идете на Пирин, там наистина е небесна красота. 

Преди две години бях в Тибет и видях съвсем друга държава от предишното ми идване. Столицата Лхаса вече е съвременен модерен град - с естакади, със здания, с много автомобили. Само центърът около свещения храм Джокан е останал като един религиозен и архитектурен резерват. Разбира се, и манастирите във и около Лхаса, които са много значими. Посетих няколко от тях, видях и чух много интересни неща. 

Но нали ви казвам, младите тибетци вече не искат да отглеждат якове във високата планина. Искат да карат коли, да живеят в модерни жилища и т.н. Този, старият Тибет, за който толкова сме чели, вече си отива. Освен това там има страшно много китайци, казват, че те вече са повече от тибетците. 

- Не е ли трудно на тези години - вие сте на 78, да се катерите по Хималаите?

- Трябва да ви кажа, че за годините си се чувствам много добре. Дори личната ми лекарка казва, че моята биологична възраст не отговаря на календарната. В това се убедих и в Тибет, където пак се качих над 5000 м височина и се чувствах добре. Но като говорим за болести, разбира се, че ги имам. 
Преди две седмици претърпях две операции.

Оперира ме проф. Иво Петров, той е вълшебникът, който преди 7 години ми сложи стент в артерията на левия крак - който ми върши прекрасна работа и сега. С него ходих и в Хималаите, и къде ли не. Но сега имам още два стента - в артерия в крака и в сърцето. Така че вече имам две нови резервни части и се чувствам прекрасно. Самият проф. Иво Петров казва нещо много хубаво, че сърцето иска активен начин на живот, а аз продължавам да бъда много активен.
 
Пътувам, снимам и смятам да продължа по този начин, докато онзи отгоре не реши да ме изпрати на последното пътешествие, откъдето връщане няма. Но засега нямам никакво намерение да се спирам, защото се чувствам много добре. Когато преди години заснех в Родопите един професор, който изследваше столетниците, пред камерата той каза: “Аз исках да открия тайната на дълголетието при тези хора и две неща установих със сигурност. Едното е, че човек до края на живота си трябва да бъде активен, да работи. И другото - да бъде благоразположен към света и хората. Т.е. да бъде добър човек”. Аз мисля, че това е най-важното. 

- А имате ли някакъв по-специален режим на хранене?

- Не. Аз мисля, че е много важно човек да хапва от всичко, даже и да пийва, но да не прекалява. Умереността според мен е най-доброто средство за здравословен живот, както и онази нагласа, за която вече ви говорих.  Вероятно тук отношение имат и гените. Моят прадядо живя 96 години, без да е спазвал някакъв режим.

Румяна Стефанова