Н. В. цар Симеон II е роден на 16 юни 1937 г. в София. Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, Негово Величество Симеон II, цар на българите, или накратко Симеон Втори) е цар на българите в периода 1943 – 1946 година и министър-председател на България в правителството му (2001 – 2005). Симеон II е роден с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българска и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г. е цар на България (официално: Симеон II, цар на българите), но поради не навършено пълнолетие от негово име управлява регентски съвет. Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България в политическия живот е познат като Симеон Сакскобургготски. От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. той е министър-председател на България, а след спечелването на парламентарните избори става лидер на партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Симеон Сакскобургготски, британската кралица Елизабет II и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния род Ветини.
На 16 юни преди 80 години цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар. По случай радостното събитие царската двойка дава широка амнистия на затворници, а учениците получават повишение на оценките с по една единица. Няколко седмици по-късно престолонаследникът е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан. Пренася я български военен пилот.

На 28 август 1943 г. след внезапната смърт на цар Борис III, едва 6-годишен, Симеон II се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Цар Симеон II остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, след референдум, цар Симеон II, сестра му княгиня Мария Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. Семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет – там, също в изгнание, живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил.



Интересен момент в житейския път на царското семейство е пристигането им в Александрия, където са придружени от трима представители на българското правителството – генерал Мархолев и комисарите Стефанов и Загорски. В ранното утро влакът се задържа на гара Свиленград повече от обичайните спирания.

тава ясно, че машинистът отказва да изведе царя от страната

Налага се изчакването на турски локомотив. Пристигането в Цариград е белязано с изключителни почести, с които турските власти обграждат царското семейство. Качват се на парахода „Аксу”. Спират в Измир, Анталия, Искендерум, Ларнака, Бейрут, Хайфа, Порт Саид, където княгиня Евдокия се прекачва на параход за Европа. На 29 септември параходът навлиза в Александрийския залив, а от пристанището се приближава бяла моторна лодка, изпратена от крал Фарук. Очакват ги крал Виктор Емануил и кралица Елена. Първоначално царското семейство се настанява в хотел „Медитеране”, впоследствие наемат къща на ул. „Салт” 6 в квартал „Ружди паша” (собственост на неаполитанското семейство Лимонджели). С тях са и придружилите ги от България верни служители. Симеон II е записан в колежа „Виктория” - елитен еквивалент на английския „Итън” за Северна Африка и Близкия изток, а Мария Луиза – в католическото училище „Светото сърце” под грижите на ирландски монахини.

Съученици на Симеон са повечето бъдещи управници на Близкия изток

– бъдещият крал на Йордания Хюсейн, Файсал – на Ирак, повечето от принцовете Ас Сауд, албанският престолонаследник Лека, синовете на принц Тусун – Хюсеин и Хасан. На 28 декември 1947 г. умира крал Виктор Емануил. Погребан е в църквата „Света Екатерина”. Това, както и влошаването на здравословното състояние на баба им кралица Елена, е причина тя да се установи в Монпелие, Южна Франция, където и умира през 1952 г. В края на лятото на 1948 г. царското семейство се завръща за пръв път в Европа. Царица Йоанна посещава свекъра си – цар Фердинанд. Това се оказва последната им среща. Цар Симеон II и княгиня Мария Луиза остават в Швейцария поради опасения от близостта на Кобург със съветската окупационна зона. Две години по-късно царицата решава да се установи в Европа.

Пише писмо до италианското правителство да й разреши да живее във Флоренция

Дълго време отговор няма, а когато го получава е отрицателен. Научил желанието й, испанският посланик в Кайро предлага от името на своето правителство да се засели в Испания. Тя приема с радост. Винаги е харесвала южния климат, а близостта до брат й Умберто, който живее в Кашкаиш, Португалия, е другото основание.

На 20 юли 1951 г. царското семейство пристига в Барселона. С влак се отправят за Мадрид. Настаняват се в хотел „Филип II” в Ескориал. Въпреки липсата на достатъчно средства царицата решава да потърси постоянен дом. Гръмките обещания на българското правителство за финансови компенсации така и не са изпълнени, въпреки неколкократните писмени настоявания от нейна страна. Помощта идва от страна на майка й – кралица Елена. Купуват къщата на „Авенида дел Вайе” в покрайнините на столицата.



Цар Симеон II постъпва във Френския лицей, където създава добри приятелства. По-късно същият колеж завършват и петте му деца. Мария Луиза има желание да се занимава с изкуство, но постъпва в училище за медицински сестри и започва работа към испанския Червен кръст. На 16 юни 1955 г. цар Симеон II навършва осемнадесет години и на тържество в домашната градина крал Умберто го удостоява с Голямата огърлица на Ордена на Светото Благовещение. Присъстват трима министри от испанското правителство и около двеста българи от всички краища на свободния свят. Отслужен е молебен, след който царят на българите

отправя първия си манифест към народа

През 1956-та той завършва лицея. По съвет на бившия пълномощен министър на САЩ Джордж Ърл, губернатор на щата Пенсилвания, царят е записан във военната академия „Вали Фордж”, като междувременно посещава лекционни курсове по право и политически науки в университета „Комплутенсе”. Във Военната академия постъпва под името кадет Рилски. Освен военната подготовка в академията се включва и в интензивна общообразователна програма, в която се изучават конституционно и гражданско право, социология, психология, световна история и религия. Първоначално никой от съвипускниците не подозира кой е кадет Рилски с регистрационен номер 6883. Единственият осведомен за истинската му самоличност е началникът - ген. Милтън Бейкър.

Истината излиза едва в края на курса през юни 1959 г., когато кадет Рилски се дипломира с чин младши лейтенант.

Още през януари 1958 г. цар Симеон II дава разрешение за учредяването на Временно българско представителство, координиращо инициативите и дейността на многобройните и нерядко противопоставящи се емигрантски организации. За да се акцентира на преходния характер, се именува временно, чиято цел не е да функционира като правителство в изгнание.
На 21 януари 1962 г. в православната църква „Света Варвара” във Вевей, Швейцария, Симеон II се венчава за доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. На 2 декември същата година се ражда престолонаследникът Кардам, княз Търновски. Царица Йоанна подарява къщата в Мадрид на младото семейство. За свой дом избира Ещорил в Португалия, недалеч от брат си Умберто II, който се е установил в градчето Кашкаиш.


 
ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
БЪЛГАРИ!
„Днес, сряда, шестнадесети юний хиляда деветстотин тридесет и седма година, в шест часа и четиридесет минути, в Престолния ни град София, Нейно Величество ИОАННА, Царица Българска и Принцеса Савойска, Наша августейша съпруга, с Божия помощ благополучно се освободи и роди отроче от мъжки пол, на което дадохме името СИМЕОН и титлата Княз Търновски. Като обявяваме на Нашия възлюблен народ това щастливо за Нашия дом и за Българския народ събитие, призоваваме Нашите съотечественици да възнесат, заедно с Нас, топли молитви към Всевишния, да пази и закриля Нашия августейши син и Наследник на Българския престол и да му дари здраве, щастие и сполука във всичките му начинания и дела за благото, славата и щастието на нашето мило Отечество.”
Издаден в Нашия дворец в София на 16 юни 1937 година. На първообраза със собствената на Негово Величество ръка подписано БОРИС III


Подготви Евгени БОЯНОВ
Използвани са материали от www.kingsimeon.bg