Синът на Андрей Луканов – Карло разкри, дали след аварията в „Чернобил” наистина са били карани специални храни от чужбина за българския елит. Също така, какво той си спомня от злополучната 86-та година.
„Времето беше хубаво, като сега. Много легенди и митове се носят за онова време. Тогава, в началото се споменаваше като нещо незначително. Много малка част от ръководството на страната е знаела за радиоактивния облак, който е пътувал насам. Защото противно на всичките легенди и митове с баща ми, който беше член на правителството на 1 май бяхме в Самоков, ядохме марули – купени от пазара, пътувахме под дъжда. Въобще не сме се притеснявали за нещо. Пълни глупости са това, че са карани храни от чужбина”, разказа Луканов-младши.
 
Що се отнася до мита, че елитът е получават специални храни от чужбина и се е хранел в специален ресторант, Карло си спомня: „Може би някъде да го е имало, но едва ли е било практика. Имаше един специален магазин в Бояна и никога не сме ходили да пазаруваме там. Пазарувахме си от кварталните магазини.
 
Ресторантът в хотел „Рила” беше като стол. Всеки можеше в центъра да яде там от състава на ЦК. Там правиха и храна за вкъщи. Не знам дали храната там е била проверявана. Не сме се хранели само оттам. Не помня да е имала специални прегледи в Правителствена болница”.
 
Баща му не е имал по-различна информация от тази на обществото за трагедията. „Много малък кръг от висшето ръководство е знаел за проблема. Лично Тодор Живков е решавал какво да се каже да или не. Баща ми никога не е бил от приближените на Живков. Не си спомням да имаше психоза, някои хора просто пиеха много каберне, защото извличало стронция от организма. Мисля и сега, че опасността е малко преувеличена, но обществото трябва да бъде уведомено”, каза Луканов. 
 
В годината на аварията Луканов заминава Москва. По думите му, там хората са знаели за инцидента. Уккраинските и беларуските коли са ги проверявали за радиация с гайгерови броячи на входа на Москва. Показвали са филми за борбата с аварията.

На 26-и април се навършиха 31 години от аварията в атомната централа в Чернобил. На тази дата през 1986-а година по време на планов експеримент става грешка, която предизвиква експлозия в един от блоковете. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, които преминават над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия. Трудно е да се каже колко точно са преките и косвените жертви на трагедията. Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. У нас аварията е премълчана.

"След ядрената катастрофа в Чернобил са замърсени 42% от територията на Европа (без Русия, Украйна, Беларус, които са по-силно засегнати). Европа е получила 37% от изхвърлянията от аварията. Това посочва доклад Torch, който е неофициален и е изготвен от учени". Това заяви за "Събуди се" Петко Ковачев от партия "Зелените". 

Той допълни, че тези учени твърдят, че като последица са се увеличили случаите на рак на щитовидната жлеза, левкемия, сърдечно-съдови заболявания. 

"Според някои изследвания, Чернобил въпреки голямата радиация в почвата и в растенията, животните се развиват бурно и не се наблюдават тежки изменения при тях", уточни професор Иво Кременски, бивш национален консултант по генетика.

Много са версиите за случилото се в България след чернобилската авария. Дали някой е знаел за истинската опасност? Били ли са взети мерки за здравето на властимащите, но не й за цялото население на страната? Имало ли е внос на храна от чужбина за управляващите?

Повече във видеото: