Коментар на Станислав Тенев към предишната ми дописка:  два реда за Чернобил, по случай празника? Или не ни е*е?... Само в моята „Всяка неделя“ беше казано нещичко за Чернобил. Така че, очевидно ме „е*е“ – ако използвам езика на Станислав. Чернобил / в разлагащият се СССР/ беше апокалиптична катастрофа. Но и драмата във Фукушима /модерна Япония/ не бе по-малка - 25 години по-късно. Грехът е Грях.
***
Чернобил се случи в ерата на „Гласността“ на Горбачов.
Обаче скриха истината.
Гласността бе в отпуск.
Нашите управници също скриха истината: щом Москва мълчеше, тукашните им боляри нямаха избор.

***
А сега от сутрин до вечер се дерат за урана във водата: в Първомай, Хасково, Велинград и т.н.…
100 процентова гласност, но също толкова бездушна, колкото 100 процентовото мълчание през 1986-а.
Ще поврякат още известно време - и ще млъкнат.
А във водата – българската – пак ще има уран.
Неизвестно на колко места.
Ще си остане и радиационният фон от бездушното телевизионно говорене.

***
Чернобил е позор, крушение, предателство към Човека.
Ами малките Чернобилчета тук и сега – през 2017-а?
Които ни показват като дива държава, в която хората пият вода от водоноски.

***
ДДТ беше любимият пестицид на 50-те години - но по-късно се оказа истинска отрова.
Сега го има дори в тюлените на Антарктида. 
Той не е руско изобретение - обаче хората помнят Чернобил, а не ДДТ-то. 
Идеологическите коварства ни превърнаха в доверчиви джуджета

***
Дори драмата във Фукушима не стана причина да се отложи “Ударът срещу Кадафи”. 

***
Има цяла наука, посветена на “иракския синдром”.
Но вече не си спомняме, че в Ирак изобщо нямаше ядрени оръжия, че Буш се оказа лъжец. 
Забравени са и Дейвид Кей - шефът на американските оръжейни инспектори, който отвратен напусна поста си, или неговият приемник Чарлз Дуелфер - и според двамата в Ирак не само не бяха намерени оръжия за масово унищожаване, но дори нямаше и действаща програма за развитието им.
Забравен е и английският микробиолог Дейвид Кели, който настояваше, че кабинетът на Тони Блеър е подведен от американците за оръжейния потенциал на Саддам Хюсеин.
По-късно Кели се самоуби. 

***
Американците направиха буквално стотици филми за позора във Виетнам, сетне за мистериите на Първата война в Залива, още по-сетне и за провала в Ирак.
Тепърва ще дойде ред на Афганистан.
Снощи излъчиха „Доведеният ми брат Франкенщайн“ 
/Film +/.
Руски филм, 2004 година – представя по един несравним начин смазващата истина за последиците от руската агресия в Афганистан.
Руснаците са безподобни в изкуството - дори да потребяват свободата с купони.

***
Целият ни живот да се превърне в един Чернобил – някои пак ще говорят за онзи.
***
Всичко, което проклинаме от „ония“ години, едно по едно се връща и се стоварва върху нас.
Не е справедливо – но е факт.

***
 


Статията на журналиста е публикувана в страницата му във "Фейсбук"