Декларацията за съгласие от родител не е отпаднала, тъй като е уредена в Закона за българските лични документи и този член не е променян, т.е. формално декларацията все още трябва да се изисква от „Гранична полиция", но реално като няма да има контрол, няма да има кой да я иска.

Това заяви пред БГНЕС адвокат Карло Луканов, който е един от учредителите и председател на организацията „Бащи за отговорно родителство".

Той говори за притесненията на родителите, свързани с присъединяването на България в Шенгенското пространство и отпадането на необходимостта от подписването на нотариално заверена декларация за извеждането от пределите на страната на детето от родителя, чието съгласие се иска.

Декларация без проверка

Според Луканов основания за притеснения определено има. „Интересното е, че тази декларация за съгласие не е отпаднала.

Тя е уредена в Закона за българските лични документи и този член не е променян, т.е. формално декларацията все още трябва да се изисква от „Гранична полиция", но реално като няма да има контрол, няма да има кой да я иска", поясни адвокатът, който син на бившия премиер Андрей Луканов.

По думите му отвличането на дете от родител не е български феномен, тъй като по цял свят родители от различни националности след като се разделят, единият се опитва да отвлече детето в своята държава, смятайки, че там условията ще са по-добри, че съдът ще е по-благосклонен да му присъди родителските права при евентуален спор и пр.

За защита на децата

Адвокатът обърна внимание, че именно поради тази причина още през 1980-е години на ХХ век е създадена Хагската конвенция за отвличането на деца от родители, но не всички страни са я подписали.

„Целта на конвенцията не е да реши спора между родителите при кого да остане детето, а да възстанови положението такова, каквото е било преди отвличането и този съд, който е компетентен според международното частно право, да реши спора къде да живее детето", каза той.

На въпроса какъв би бил мотивът на един родител да отвлече детето си, Луканов отговори, че мотивите са различни, но най-често това става, когато родителите са от различни националности и като се разделят, единият иска да отведе детето в държавата, от която е.

„Навремето тези декларации за съгласие бяха въведени, защото имаше много арабски студенти в България, които се женеха за българки и понякога отвличаха децата, а там от арабска страна, връщане няма, и това започна да се контролира на изхода – да не може без съгласие на другия родител детето да бъде отведено", обясни той и посочи, че в съвременните условия мотивите са търсене на по-добра работа в друга държава или отмъщение.

Оказва се, че е много често явление единият родител да реши, че ще ограничи другия от контакти с детето, дори и те да живеят в един град или в една страна, а ако детето бъде отведено в друга държава – и до невъзможност да се виждат и общуват.

Кой ще проверява

Адвокатът коментира и обяснението от страна на Главна дирекция „Гранична полиция" (ГДГП), че въпреки отпадането на извършване на граничен контрол при извеждането на деца, при съмнения на границата може да бъде извършена полицейска проверка и да се потърси родителят, за да бъде попитан дали е съгласен детето му да напуска пределите на страната с другия родител.

„На теория звучи добре, как ще бъде приложено на практика, изобщо не си представям", подчерта той и добави, че такъв контрол за сигурност лесно би могъл да се осъществи на летищата, но не и когато става въпрос за сухопътните граници.

Луканов попита как през лятото, когато има огромен поток от коли и в почти всяка има деца, които отиват с двама възрастни на семейна почивка, „Гранична полиция" ще разбере дали това са родителите им. „Така могат въобще да бъдат отвлечени деца и от двамата родители", отбеляза той.

Адвокатът припомни, че бе въведен нов член в Семейния кодекс – 127б, който „уреди едно бързо производство за забрана за пътуване, но там ограничението е максималното за една година", а за да се предприеме тази мярка трябва да е налице обоснован риск от отвличане, който трябва да бъде доказан от родителя, който подава молбата.

„Тогава полицията вкарва детето в Шенгенската информационна система и би трябвало на всяка изходна граница от Шенген този, който извежда детето, да бъде задържан", допълни той и уточни, че другият вариант е родителят да не се съгласява да бъде издаван паспорт на детето.

Войната на родителите 

В теорията на човешките права има един основен принцип – принципът на пропорционалността и когато две права се сблъскват като влизат в противоречие, като правото на пътуване, правото на родителите да отглеждат децата си, се търси балансът между тях, заяви Луканов и посочи, че следва да се намери балансът как да се съчетае правото на родителите и на децата да пътуват свободно и да бъде защитено правото да си родител, да упражняваш родителските си права.

Според него, ако не се приеме на ниво „Шенген" някаква защитна мярка като тези декларации, независимо от коя страна родител се опитва да изведе дете, да не може да го направи без да има писмено съгласие на другия, но с това трябва да се съгласят всички страни, които са вече в Шенгенското пространство.

Адвокатът отправи призив към родителите да се опитват да решават въпросите без да стигат до съд, тъй като законът им дава тази възможност да се споразумяват.

„За децата няма нищо по-добро от това родителите да избегнат тези родителски войни и да се опитат човешки да се разберат. Няма по-лошо за едно дете от това родителите му да са във война и ако го осъзнаят родителите, могат да помогнат на децата си да се чувстват по-добре, защото това, което уврежда детето след развода, не е самият развод, а конфликтът на родителите.

Много е тежко за едно дете, когато най-любимите му хора се карат и то е лишено от единия от тях, независимо дали е майка му, или баща му. В тези дела няма победител, винаги детето е от губещата страна", заключи той.