Сираче на изгорял край София войник чака помощ от държавата вече 18 години. Атанаска е била на 2 години, когато баща й пламва заедно с още 13 свои колеги на Околовръстното шосе в столицата. И до днес няма категорични данни защо се запали камионът с войниците.
На 11 август се навършват 18 г. от една от най-големите драми в нова България, която, като много от трагедиите на българския преход, остана неразгадана.
Кошмарът се случи около 22,30 ч на 11 август 1995 г. Военният камион ГАЗ-53/А с 15 войници от поделение 58410 се вряза в пътуващ трактор и пламна. 14 момчета - 27-годишният лейт. Венцислав Вълчев, шофьорът на камиона 19-годишният ефрейтор Юлиан Тодоров, ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шанков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балджийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов изгоряха живи. Оцеля само един - 19-годишният редник Кръстьо Дунчев, който отказва да говори за кошмара. Как и защо загинаха момчетата? Кой и защо предизвика катастрофата? Въпросите вече вълнуват само още оцелелите родители на войниците. Останалите вече не си спомнят за тях.
В една бедна къща в края на ромския квартал "Кошарник" в Монтана трагедията от 11 август не е забравена. В нея живее майката на загиналия Ботьо Шанков - Атанаска. Много сълзи е проляла, много въпроси е задавала, но на нито един не е получила отговор. "Докато съм жива, ще търся истината за смъртта на детето си", зарича се Атанаска. Ботьо Шанков единствен от загиналите е имал две деца. Атанаска, която през 1995 г. е на 2 годинки, и Наталия, родена малко преди смъртта на баща си. Часове след погребението жена му Мариана взема бебето и заминава да живее в Лом при родителите си. Атанаска остава при баба си Атанаска, пише "Стандарт".
Днес голямото момиче на Ботьо е на 20 г. Още докато учила във Второ СОУ, се събрала с Любчо Ангелов. Вече имат 2-годишен син. Кръстила го е на баща си - Ботьо. Не помни татко си, но непрекъснато говори за него. Твърди, че ако бе жив, нямаше да живее в недоимък. А именно в мизерия е минало детството й. Нужен й е и сега. С Любчо живеят в една пристроена стая с външна врата в многолюден двор. До стаята е къщата на родителите на Любчо, но те имат и други деца. Пак живеят в недоимък. И в огорчение от държавата, която лесно е взела баща й, а нея е изоставила. Преди време Атанаска извадила книжката, която й била открита на 25 август 1995 г. В нея Министерството на транспорта вложило на името й 50 000 лв., но с условието да бъдат изтеглени, когато навърши 18. Когато това станало, в ДСК й казали, че разполага с... 60 лв.
Деноминацията е стопила парите й, дори лихвата е отивала за обслужване на сметката. Атанаска се оплакала на президента Плевнелиев, а от "Дондуков" 2 я посъветвали да се обърне към отговорните за случая институции.
Докато била ученичка, Атанаска получавала пенсия от 60 лв., която после нараснала до 100 лв. Щом заживяла с Любчо, й спрели тези пари, макар да няма брак с него и да продължава да учи. Завършила е 12-и клас. Сега единствените й приходи са месечните детски добавки, които са 35 лв. Иска й се да продължи да учи, може да стане медицинска сестра, лаборантка, но няма пари да отиде и до Враца, където има училище за такива кадри.
Майката на Ботьо също живее в недоимък. Малко след смъртта му я съкратили от обувната фабрика, където работела дотогава. В града и общината я познават, но всичко, което могат да направят, е да я включат в програми за заетост. Мете улиците и след това по 2-3 часа стои на касата на градската тоалетна, дадена под наем на неин съкварталец. Вече е пенсионерка. Продава дребни стоки на малка будка, за да допълва бюджета си. Другите й деца - три момичета, вече са задомени. Неотдавна се е задомила и внучка й Наталия, която още живее при майка си в Лом.
"Когато Ботьо загина, един полковник, негов командир, дойде с ковчега. Предаде ни го "по устав" и ни успокояваше, че няма да ни изоставят. Не излезе така. Днес никой не си спомня за нас", казва тя. Изстрадалото семейство не иска много - работа за младата Атанаска и едно малко жилище. И истината.
Семейството на Ботьо все пак е оцеляло, теши се майка му. "Ами това на Андрей, който е живеел близо до тях, се разпиля. Майка му замина за Сръбско и не се върна. Баща му Николай загуби ума си от мъка. И той изчезна някъде, затвориха вратата на къщата си с дъска", разказва Атанаска.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
