Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден. Тази година се празнува на 1 март (неделя) и с него започва Великият пост.
До Сирни Заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през постите до вторник на Светлата седмица (след Великден) не се позволява венчание.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка.
По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."
В неделя се палят огньове (клади)и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията
по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Месото вече от седмица е забранено - на 15 февруари се празнува Месни Заговезни.
Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
Произходът на Сирни Заговезни се губи в дълбоката индоевропейска древност. Маскарадите и карнавалите на Заговезни обикновено се свързват с Древния Рим. По време на февруарските календи е имало обичай в продължение на няколко дни робите да пиянстват, да ходят свободно из града и да се отдават на плътски удоволствия и гуляи. Само тогава те са имали право да се обличат в дрехите на господарите си и да ги карат да им прислужват. Християнската църква вероятно е приела традицията на Рим и също негласно е разрешила на вярващите веднъж годишно да разпускат. Средновековните хроники са ни оставили немалко свидетелства за необузданите пиршества по време на карнавалите
Най-пряка връзка между древния езически празник и съвременността може да се проследи на знаменития четиридневен карнавал в Рио де Жанейро. Той се провежда в съботата, неделята, понеделника и вторника преди Пепеляната сряда. На него още от колониални времена негрите роби се маскирали с прически стил "Помпадур" и пъстри дрехи. А изобилието на травестити на фиестата е директна заемка от римския обичай за смяна на дрехите между роби и господари.
Думата "карнавал" идва от латинските думи carna и vale, които в превод означават "прощавай, месо". Пищните костюми, многолюдните улични шествия, пиршествата и фриволното поведение всъщност отбелязват началото на великденските пости. /БЛИЦ