Скалите на нос Калиакра са от малкото запазени останки от брега на най-голямото езеро на Земята.

То обграждало Балканите от три страни преди около 10 милиона години. Започвало от Алпите на запад и Карпатите на север, опирало в Дарданелите на юг. Цялото Черно и Каспийско морета се намирали под водите на огромния воден басейн, стигащ до Аралско море на изток. В него имало десетократно повече вода, отколкото във всички съвременни езера, взети заедно.

Досега се знаеше много малко за езерото, останка от древния океан Паратетис. Но учените установиха четири катаклизма, предизвикани от промени в климата, които пресушили голяма част от него и вероятно убили значителен брой уникални животински видове. Проучването е публикувано в „Нейчър”.

В езерото имало всякакви животни, от мекотели и ракообразни, до китове и делфини. Но със спадането на нивата на водата и увеличаването на нейната соленост, много малко от тези същества оцелели.

Учените от университета в Утрехт в Холандия са изследвали проби от седиментни отлагания и геологията на района около Черно море, като същевременно са създали компютърен модел, симулиращ промените в нивата на водата.

Последният катаклизъм е настъпил преди около 7,8 милиона години. Учените го наричат Голямото херсонско засушаване. Тогава водата в езерото спаднала с 250 метра. То се разделило на по-големи и по-малки водни басейни, като много от последните били токсични за повечето живи организми.
Езерото вероятно е загубило до 70 процента от повърхността си и до една трета от обема си през четирите сухи периода.

Измененията на температурата и валежите в Евразия са променили сушата. Първоначално тя е била покрита с гъсти гори, но постепенно се е превърнала в савана. Без промените в климата огромното езеро би съществувало още 5 милиона години.

По-широките въздействия и последици от тези хидрологични кризи, особено извън района на самото езеро, обаче все още са слабо проучени.