В 4:30 сутринта на Централна автогара в София се разиграва сцена, която предизвика вълна от възмущение в социалните мрежи. Майка с малко дете, сгушено в нея и с премръзнали крайници, е била принудена да чака пред заключените врати на автогарата, докато вътре е било топло и светло.
Часове на студ пред заключени врати
Майката и детето са чакали от 4 часа сутринта. Детето почти не помръдвало от студа, докато сградата, на метри от тях, е била топла, светла и празна. Вратите обаче останали заключени, не поради мерки за сигурност, а просто защото така е "по график".
Единствено друг замръзнал пътник, проявявайки човечност, предлага допълнителен суитшърт, за да бъде завито детето. Този акт на доброта рязко контрастира с "институционалното бездушие".
Обществени реакции и прехвърляне на отговорността
Постът на Цветан Цвятков за случилото се бързо предизвика емоционални реакции в социалните мрежи. Повечето хора изразиха възмущение от бездушието на институциите. Появиха се обаче и противоположни мнения, които прехвърлиха фокуса върху родителската отговорност.
Потребител с името Мила Людмилова Илкова написа: „Да видим, Вие сте мъж и си носите яке, но майката с детето, не се е сетила да вземе връхна дреха? Колкото и да обвинявате институциите, безотговорното отношение на майката няма оправдание. Постът Ви е абсолютно безсмислен и безполезен!“
Въпреки различните гледни точки, авторът на поста подчертава, че в ситуация, когато едно дете премръзва, не са нужни обвинения, а действия. Нито суитшъртът на един пътник е достатъчен, нито закъснялото отключване. Подчертава се, че "никоя институция няма право да заключи състраданието в график".
Отворени врати, но оставащите въпроси
Малко преди 5:00 часа вратите все пак се отварят. Детето вече треперело, а хората около него били ядосани и измръзнали. В сградата ги посрещнал уют, но вън останало усещането за пълно безразличие.
Авторът на поста повдига въпроси за човечността и обществената отговорност: "Не се иска много – някой просто да погледне през прозореца и да отвори вратата.
Не с процедурен жест, а с човешки. Не за да спазим график, а да спасим достойнството си като общество. Докога студът на институциите ще бъде по-силен от този навън? И колко още деца трябва да премръзнат пред вратите на бездушието, за да се стоплим не телом, а сърцем?"
