Водещата на сутрешния блок на Нова телевизия Мира Иванова се опълчи на Костадин Костадинов за гоненето на медии. На няколко пъти в интервю с лидера на "Възраждане" тя подчерта, че изгонените от лидера на "Възраждане" медии от пресконференцията в БТА са нейни колеги, не го каза, но намекна, че това не е правилно.

Костадинов ѝ отговори, че Нова телевизия е българска медия и не е финансирана от Американското посолство.  Иванова изрично попита и къде в американския закон за чуждестранните агенти пише при какви условия се гонят медии от политици.

Костадинов неколкократно обеща "Възраждане" да внесе законопроект в парламента, който да се опира именно на закона за чуждестранните агенти в САЩ.

Лидерът на "Възраждане" каза, че това вече е сторено, а на въпроса на Иванова не отговори конкретно, като изтъкна, че той четял всякакви медии, за да се информира "за пропагандата".

Колегата на Иванова - Виктор Николаев, попита Костадинов и защо ползва американската платформа Facebook, след като не вижда САЩ като нещо добро.

Лидерът на "Възраждане" контрира: защо американците ползвали българското изобретение компютър.

Николаев отвърна с въпрос - а Вие защо не ползвате компютъра на Джон Атанасов, не съвременните?

Джон Атанасов е роден в САЩ, баща му е българин, а майка му - ирландка. Счита се за "баща на компютъра", но това е често поставяно под въпрос например заради работата на Алън Тюринг - човекът, благодарение на който през Втората световна война Великобритания успява да пробие германската шифрова машина "Енигма".

Именно Тюринг формира концепциите за алгоритъм и изчислимост, а работата на Атанасов е насочена към намиране на лесен начин за решаване на диференциални уравнения.

Атанасов, заедно с Клифърд Бери, създават прототип на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет.

Но принципите на функциониране на съвременните компютри са дефинирани от Курт Гьодел, Алонзо Чърч и Алън Тюринг в периода 1930 – 1936 г. и са в основата на теорията на изчислимостта. През 1932 – 1933 г. Алонзо Чърч и Стивън Клини дефинират функционалното програмиране.

През 1934 г. Алън Тюринг дефинира динамичното програмиране. Тези две дефиниции всъщност създават рамката на съвременната програма.

Затова и Джон Атанасов има признание за изключителен косвен, а не пряк принос при създаването на съвременния компютър.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук