Италианската бизнес фамилия Марчегаля, която е собственик на едноименния стоманен гигант, притежава 17 сметки в швейцарски банки.
Сметките са използвани за укриване на доходи и създаване на "черни каси", разкрива вестник "Република".
През една от сметките са прехвърляни пари от фирмата Скад къмпъни (Scad Company), която е посредничила в сделките на италианското акционерно дружество "Марчегаля" с българския металургичен комбинат "Кремиковци".
Основател на стоманения колос от град Мантова е Стено Марчегаля, а негови съдружници са синът му Антонио и дъщеря му Ема, която е и президент на най-влиятелната бизнесорганизация в Италия - Конфиндустрия (Конфедерацията на едрите работодатели). Антонио Марчегаля беше замесен в скандала с италианския енергиен гигант ЕНИ (ENIPower) и на съдебния процес през март се призна за виновен в корупция, за да получи договорената с обвинението условна присъда от 11 месеца, като изплати глоба от 6 милиона евро.

Прокуратурата на Швейцарската конфедерация е изпратила миналата седмица на заместник-прокурора на Милано Франческо Греко информация, която повдига завесата над банковите сметки в чужбина на семейство Марчигаля. Според вестника, от 1994 до 2004 година групата "Марчегаля" е успяла да вмъкне в сделките със суровини и машини някои офшорни компании, за да създаде "черни каси" и да натрупа приходи в чужбина. Механизмът е бил прост и познат на цялата фамилия. Акционерното дружество "Марчегаля" не е купувало стомана директно, а е използвало търговски компании, които са внасяли печалбата в шифровани банкови сметки. Една от компаниите е Стийл трейдинг (Steel Trading) в Лондон, а другата - Лундберг Трейдинг (Lundberg Trading ) на Бахамските острови. Същият механизъм е действал и за други две швейцарски сметки на Стено Марчегаля и дъщеря му Ема.
Фирмата Scad Company, която е управлявала сделките с "Кремиковци", е внасяла "на черно" по сметка в банка UBS в Лугано. Фирмите Спринглийф кепитъл (Springleaf Capital), Камео интернешънъл (Cameo International) и Макстийл интернешънъл (Macsteel International UK) са осъществявали същите операции с индийски производители на стомана. Когато през август 2004 година са закрити сметките на Steel Trading и на Lundberg, салдото е възлизало на 22 милиона евро, които семейство Марчегаля се погрижило да прехвърли в Сингапур преди да се намеси магистратурата, пише "Република".

Според цитираните протоколи от разпитите на Антонио Марчегаля става дума за тайни ресурси, използвани за "неподлежащи на документиране цели". С тези средства са изплащани в чужбина премиите на работещите извън Италия мениджъри, които са поддържали отношенията с руските търговци и с арабските страни, пояснява "Република". /БЛИЦ