Скандали след погребението на Кочовска

София, България 27 Февр. 2011, 11:58 1785 прочита 0 коментара

15 февруари 2011 г. Стотици изпратиха Вера в последния й път.

Плевенчани не са съгласни улица да носи нейното име.

Улица в Плевен ще носи името на Вера Кочовска, научи репортер на “ШОУ”. Предложението, дошло от депутата от ГЕРБ Ивелин Николов, обаче не беше прието много възторжено от жителите на града на Панорамата. Някои от близките на феномена оприличиха намеренията му като чисто политически ход. Голяма част от плевенчани пък изразиха мнение, че Кочовска не заслужава подобна чест. “На обикновения човек Вера не само че не е помагала, а се държеше много грубо и го гонеше. До нея можеше да стигнат само парвенютата и големците. Като много им се иска, да си кръщават вилите и палатите на нейно име”, пишат в местните интернет форуми. “ШОУ” ви предлага две интервюта с близки и изцерени от Кочовска – и от елита, и от “простолюдието”. .................................................. Капка Сидерова: ВЕРА ИЗДЪХНА В РЪЦЕТЕ НА ЯНКО - Капка, къде те завари вестта, че Вера Кочовска си е отишла от този свят? - Когато Деси - дъщерята на Вера, се обади да каже, че майка й е починала, беше петък вечерта. Бях се прибрала вкъщи. Почувствах се, все едно ме е блъснал камион, все едно са ме ударили с парен чук. Легнах си рано, защото не се почувствах добре. И започнах на пресекулки да я сънувам. Сънувах я с онази бяла роба, с която беше на представянето на книгата ми за нея. Седяхме и говорехме в някаква стая, в която половината от дюшемето беше изринато. Събуждах се, пак заспивах... В един момент усетих, че лявата половина на главата ми е абсолютно вледенена. Почувствах я като мрамор, не можех да си движа лицето. Помислих си да не би да получавам инсулт... Сутринта се събудих от звъненето на телефона. Беше Янко - човекът, в чиито ръце е издъхнала Вера. В полусън помислих, че тя се е събудила и това иска да ми каже той. А човекът просто ми се обаждаше да уточни подробностите около погребението. Отново се почувствах много зле. Цял ден бях така - в нещо като шок. Ту избухвах в плач, ту се отпусках и ми ставаше безралично. Привечер пуснах телевизора, по новините даваха откъси от филми за нея. Отново чух думите й: “Никой не е виждал ковчег с джобове!” Да не трупаме богатства, че не можем да ги вземем със себе си. Вера смяташе, че болестите идват от прекалено големите амбиции и прекалено материалните неща, които гоним в живота. Злобата и омразата към другите ни карат да се разболяваме. Тя смяташе, че колкото е по-чиста душата на човек, толкова по-трудно може да го връхлети някоя тежка болест. И когато към 12 часа през нощта седнах зад компютъра, видях нейни снимки в агенциите. Кликнах върху една от тях и тя се отвори. Точно в този момент почувствах как изведнъж нещо влезе в сърцето ми. Премина от снимката и го почувствах в цялото си тяло. Усещането беше като че ти наливат много студен живак във вените. И изведнъж в мен настана пълно спокойствие! Вече знаех, че така е трябвало да стане, че толкова й е било писано да живее на земята и че моето страдание само би карало нейната душа да страда. Точно тогава разтълкувах думите й: “Ти ще остарееш, ще ходиш с бастун, но ние пак ще бъдем заедно с теб!”. Като ми го каза, се чудех как ще бъдем заедно, като тя е доста по-възрастна от мен... А тя е имала предвид това, че ще живее в душата ми. Това ми даде сили по-късно, когато на погребението Деси се хвърли на врата ми и започна да плаче неутешимо, да й кажа: “Деси, това, което погребваме, не е Вера, а една обвивка, една черупка! Душата на Вера остава, тя ще ти се явява насън и ще можеш да я прегръщаш колкото искаш! Недей да плачеш, така само смущаваш душата й! Господ я е върнал тук с мисия и сега си я прибира! Отсега нататък аз ще съм ти майка. Няма да се притесняваш за нищо!” - Предчувствала ли е смъртта си? - Жената, която се грижеше за нея - леля Мая, ми каза, че седмицата преди да почине, тя още от понеделника е започнала да говори, че си отива. Казала: “Аз ще умра!” Мая я успокоила: “Няма да умреш - виж колко добре изглеждаш, колко добре се чувстваш!”. “Не, не, аз ще умра!”, настоявала Вера. - Когато Вера изпадна в кома преди два месеца и нещо, ти като че ли беше сигурна, че тя няма да си отиде? Заяви, че си готова да дадеш органите си за нея... - Казах го напълно искрено и щях да го направя с пълно съзнание. Бях готова на секундата да легна... Леля Мая я беше намерила в състояние, в което бяха отказали да работят и белите й дробове, и черният дроб, и бъбреците. Деси ми се обади и каза: “Майка е много зле, майка умира!” Не знаех какво да правя в първия момент. Обадих се на Бойко Борисов и го помолих да помогне да бъде транспортирана до София, защото тук има нужната апаратура. Той изпрати екип и линейка, които я докараха... Когато Вера излезе от комата, й казах: “Вера, никъде няма да ходиш, виждаш колко те обичат хората! Няма да те пусна!”. Тя тогава само каза: “Няма!” и посочи съседното легло, където лежеше една жена. Прошепна, че тя няма да доживее до сутринта. Така и стана. - Когато е била 14-година, тя е прекрачвала прага между живота и смъртта. Говорили ли сте за това? - Разказвала ми е, че Там е прекрасно, че светът, в който се е озовала, е без болка, без страдание, че е видяла сандалите на Господ, че е чула гласа му... И Господ я върнал с мисията да лекува и поставил знак - кафявите й очи станали теменуженосини. Всъщност те меняха цвета си – ставаха и виолетови... По-късно, като я изследва един японски учен, възкликва:“Тя не принадлежи към човешкия род! Такова нещо няма на света!” Според японците ликворът на гръбначния й стълб е сходен по състав с този на делфините. Те установяват още, че при лечебен сеанс едната й ръка става леденостудена, а другата се нагорещява. Такова нещо не е възможно, ако нямаш две сърца и две кръвообращения! При лечебен сеанс Вера сливаше двете граници на кръвното и то достигаше 340/340, което е състояние на клинична смърт. Тя е умирала по десетки пъти на ден, когато е лекувала особено тежки заболявания. Преминавала е всеки един момент в другия свят, за да може оттам да черпи силите и енергията си. - Казала ти е наскоро да се пазиш? - Да, и точно тогава намерих брачната си халка и пръстена за годишнината от сватбата ни с Волен, завързани в едно пликче на три възела заедно с бижута, които ми бяха подарени. Вътре имаше и косми и триъгълниче с арабски надписи по него. Много се стресирах в първия момент. Прибрах халката и пръстена, а пликчето изхвърлих. Преди 3 месеца Вера се обади на Волен и му каза да се пази, че има врагове, за които не подозира, и които могат да му навредят. Но винаги е уточнявала, че при мен магията попива повече, защото съм много по-отворена. Докато Волен си е изградил по-добра защита. Каза: “Ако при теб отиват 95 процента от силата на магията, при Волен отиват 5!” - Разбра ли кой беше направил сега магията? - Средно близки хора, хора с амбиции. Не допускам много хора до къщата си и сега разбрах, че съм била права. - И как се почувства, след като хвърли пликчето? - Говорих с хора, които разбират от тези неща. Те казват по принцип, че магиите не могат да се унищожат. Те са като проклятията, както ги описва Стивън Кинг. Едно проклятие може да се прехвърли, но не може да се унищожи, щом е създадено веднъж. Но има методи, с които да се върне на тези, които са направили магията. - Спомняш ли се конкретен случай, когато Вера ти е помогнала чисто физически? - Веднъж бях много тежко болна. Само с това, че си подържа ръката на гърлото и главата ми, излекува някакъв ужасяващ грип с гнойна ангина. Имах температура над 38 градуса. Всичко премина! Показа ръцете си, които бяха подпухнали, със зачервени длани и ми каза: “Ето, това е болестта!” Но това беше нещо толкова дребно за нея... Вера беше като ангел-хранител за нашето семейство. Винаги ни е предупреждавала за възможни беди... .................................................. Георги Георгиев: ТЯ МЕ ВЪРНА ОТ ОНЯ СВЯТ! Георги Георгиев е роден преди 40 години в Свиленград, но от известно време живее в София. Скандализиран от твърденията на ясновидката с вид на нереализирана чалга звезда Мария Асенова, че: “Вера Кочовска е най-голямата шарлатанка, която е наказана от Бог! Тя никога не е била качествен лечител!”, той се свърза с репортер на “ШОУ” и пожела да разкаже как плевенската феноменка е помогнала не само на него, но и на негови близки да са на този свят. - Г-н Георгиев, вие сте възмутен от твърденията на гледачката Мария Асенова, че покойната Вера Кочовска е шарлатанка и никога не е била качествен лечител, и пожелахте да разкажете за помощта, която сте получили от ясновидката с теменужени очи? - Да, точно така. За това как през 1993 година Вера Кочовска ме върна от оня свят, аз мога не само да ви разкажа, но и да го докажа. А преди това тя върна от оня свят и един мой братовчед. - Разкажете вашите истории. - Беше някъде през 1987-1988 г. Тогава съм бил ученик в седми-осми клас. Мой братовчед беше постоянно отпаднал, все боледуваше. През 20 дни той беше по болниците, а никакви доктори не можеха да му помогнат. И наши близки отидоха при Вера Кочовска в Борован. Тя им казала да не се притесняват, защото детето ще се оправи и т.н. Когато се върнаха, те дойдоха направо у дома. И сега си спомням като ден-днешен, че лежах на един диван, когато те влязоха вкъщи и ми казаха, че Вера Кочовска е поръчала да ми предадат думите й: “От вашия род ще бъде наръган човек с нож”. Помислих си, че дядо ми, баща ми, или чичовците ми нещо ще се поскарат и някой ще пострада от нож. И изобщо не си го сложих на сърце. Минаха 5-6 лета и през 1993 година аз тъкмо бях в разцвета си – млад, буен 21-22-годишен младеж, когато при един пиянски скандал в Габрово се скарахме с едно момче. Извикаха брат му и той зад гърба ми, без да ме погледне в лицето, извади нож и го заби в мен. - И това е първото доказателство, че думите на ясновидката са се сбъднали? - Да, ето първото доказателство, че предсказанието на Вера Кочовска се сбъдна. Има и 5 човека свидетели, които са чули думите й. - Какво е продължението на тази история? - Приеха ме в болницата. В продължение на 3 месеца и половина габровските лекари не можаха да ме излекуват. По това време аз вече си имах бизнес и малко парички и бях обещал на докторите, че ще им дам всичко, стига да ме излекуват, но нищо не ставаше. Два-три пъти хирурзите ме отваряха, затваряха, но полза никаква –дробът ми постоянно събираше вода. Една вечер майка ми тръгнала към Вера Кочовска – тогава гледачката имала рожден ден. Късно през нощта на москвича, с който пътувала майка ми, му се развалили спирачките и те спрели на улицата. Попитали един човек къде живее Вера Кочовска. Оказало се, че са спрели точно пред дома й. Вера им отворила вратата на апартамента и когато майка ми през сълзи започнала да й обяснява за какво е отишла, тя я прекъснала още в самото начало: “Да, знам. Синът ти е ударен между 7 и 8 междуребрие. От доста време лежи в болницата в Габрово, но не могат да го излекуват. Аз чакам, но никой не идва при мен да ме попита. Отивайте в Габрово, подписвайте се, вземайте го и го карайте при доц. Игнатов във ВМИ-Плевен. В Габрово нямат нужните лекарства и не могат да го излекуват”. Същата вечер аз вдигнах над 41 градуса температура и получих гърчове. Около мен се събраха 7-8 човека лекарски екип. Като в просъница ги чух, като си говорят: “Нищо повече не може да се направи, момчето си отива!” и се пръснаха, а аз съм изпаднал в кома. Тогава майка ме взела и въпреки че от болницата в Габрово не искали да ме изписват, ме закарала при доц. Игнатов в Плевен. Само за 10 дни той ме излекува! Ето и второто доказателство за способностите на Вера. Плевен-София, Валерия КАЛЧЕВА Марина ШИВАРОВА, Георги СТОЯНОВ