Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София, където е и израснал. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. След отбиване на двeгодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във ВМИ – София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки, участва в няколко общи проекта на литературния клуб „Литература*Диктатура“. През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман – веднъж чрез споделените лични преживявания и втори път, защото е базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър. 

Пред “ШОУ” писателят говори за първи път открито за отношенията си с актрисата Елен Колева, скандала му с издателите и новината, че влиза в реалити формат.

- Калине, къде те намираме?
- В Банкя, нещо трябва да копая по градината. В момента готвя градинска супа, не е чак толкова просто, колкото си мислите, безброй зеленчуци. Пиша и се готвя да вляза в едно риалити. Ходя всеки ден да плувам. Рядко си виждал човек с по-широки рамене от мене. Смешен и добродушен чичо съм, но, ако изведнъж… хма, това се нарича на научен език епилептоидна диспропорция. Та, както съм извънредно мил и благ, изведнъж ставам невероятно свиреп и не бива човек да е насреща ми! 
Шегувам се, всъщност съм кротък човек. 

Питаш ме къде ме намирате? Аз питам същото себе си. 

Мога най-общо да кажа, че живея в света.

- Как прекарваш лятото, планираш ли някаква почивка? Обичаш ли да пътуваш? 
- Пътуване? Ти шегуваш ли се? Аз съм пропътувал света – от Вроцлав и Брюксел до село Самуил. Навсякъде, където има добри хора, е добре. Трудно е за разбиране това, това е един от големите въпроси на екзистенциализма - Защо да живеем? Човек пътува само в себе си. Аз имам, тоест очаквам голямо турне в Цюрих, Мюнстер, Мюнхен и още няколко южногермански градове, както и в германоговоряща Швейцария, по повод издадената ми в Цюрих книга. След това имам турне в Москва и Петербург за една друга книга. Не знам дали ще имам сили за всичко това, страх ме е да летя със самолет, но пък какво толкова.

- Да попитам един успял писател като теб - спомня ли си първото нещо, което е публикувал?
- Първото нещо, което публикувах, беше хумористичен разказ. Колкото и драматично да звуча понякога, все ми се ще да си припомням, че аз съм създателят на безброй смешки, аз освен романите си съм написал безброй смешни скечове и подобни неща. Сетих се за скеча на Китодар за майните. Всъщност съм писател, който е писал всичко. Гордея се, че за разлика от повечето български писатели аз съм писал наистина всичко. Не просто разкази или… хм, по-скоро не само съм писал, а съм правил всичко. Писал съм и смъртни актове, и експертизи за вменяемост, писал съм и скечове за смешни предавания, аз съм създател на повечето от смешните предавания от 2000 г. натам. Писал съм рекламни слогани и планове за интегрирани маркетингови комуникации. Но хората някак си забравят, че съм написал и куп романи и разкази, всичко, всичко.

Бях машина за писане 

Сега пиша, каквото си поискам. Това ме прави щастлив. Пиша стихове и есета. 

- А какъв хонорар взе първия път и какво си купи с него?
- Да, беше 1990 година, в Созопол, във вестника на прохождащата “Аполония”. Взех примерно 10 лева. И отидох и купих за приятелите си хляб, наденици и вино. Седнахме, пихме вино и си хапнахме, не бяхме яли от два дни. Приятелите ми бяха музиканти и когато хапнаха и пийнаха, започнаха да свирят ритъм енд блус. Много харесвам ритъм енд блус. Веднъж – беше година по-късно, двама от най-любимите ми приятели се надсвирваха – беше някакъв прекрасен джем сешън на брега на Созопол. Беше нощ, беше на Окото – една основа на стара вятърна мелница на самия бряг. И свиреха Дими (Господ да го прости, Дими, който ми беше приятел от училище и от Медицинска академия и създаде групата “Сленг”) и Ръмпо – един от най-добрите китаристи в България. Свиреха така, както може би не са свирели и Джими Хендрикс и Ерик Клептън. И така.

- Коя е книгата, която вдъхновява Калин Терзийски?
- Няма велики книга, която да не ме вдъхновява. От Гогол и неговите “Вечери в селцето край Диканка” до “Вой” на Гинзбърг – всичко е величествено! Поезия няма само в поезията на слабите поети. Мои бащи са Кърт Вонегът, Едгар Алън По, Уолти Уитман, Уилям Бътлер Йейтс, Омир и още няколко.

- Изкарват ли се пари от писане в България?
- Аз изкарвам. Трудно е. Чехи и поляци, преводачи и издатели на мои книги, ме питат – възможно ли е? А аз им казвам – не знаете кой съм аз. Наистина е много трудно. Но ако си смел и постоянстваш, ако си готов да се бориш – става.

- Какво ти даде и какво ти взе литературата?
- Няма литература. Има слово, което винаги ме е спасявало. Действителността без словото е пустош, в която няма защо да се живее. 

Взе ми живота. Даде ми живота. В един филм на Уди Алън, един от най-смешните и красиви хора на нашето време, последната реплика беше: “И той отново започна да пише, защото писането го беше спасявало много пъти”.

- Каква е цената да си писател?
- В цифри ли да ти кажа? Ха-ха, предлагат ми непрекъснато да отида в някое риалити, където да не пиша, само за два месеца ми предлагат – за да не пиша, толкова пари, колкото ми дават тия, за които пиша за две години. В България не се цени изкуството. Не се цени красивото. 

Ценят се аудитата и беемветата 

Не, не съм прав – има страшно умни българи. Но мръсната пяна изплува отгоре. Хората оглупяват. Тъжно ми е. Но аз съм борец, аз съм мутра в изкуството. Ще създам собствена групировка, по-силна от СИК, и ще се боря срещу глупостта.

- Ти си специализирал психиатрия, сблъсквал си се с какво ли не?
- След шестте години учене на медицина специализирах психиатрия четири години. Научих много за човешкото страдание. Когато в 2 през нощта сваляш жена от чаршафа, с който се е обесила, започваш да разбираш някои неща, които другите не разбират. А такива неща ми се случваха почти всеки ден.

- Няма как да не те попитам за последния скандал, свързан с твоя издател “Сиела”? Как се стигна до разрива в отношенията ви?
- Не обичам хора, които гледат само интереса на фирмата. “Сиела” бяха и са велико издателство. Но комерсиалното не е най-хубавият път. Бих искал да продължа да работя с тях. Но те трябва да проявят малко повече уважение. Ако едно издателство не уважава авторите си, а само печалбите си – мисля, че е обречено. Странно е, че такива издателства работят, все едно работят за парите си, а не заради авторите си. Опитвам се да им обясня това. Искам да работя отново с хора, които обичат изкуството, а не мислят само за пари.

- За връзката ти с прекрасната актриса Елен Колева може ли да поговорим?
- Кажи какво искаш да поговорим? Много е умна и има може би най-красивото тяло, което може да има жена. Обичайни неща. Елен Колева е прекрасна актриса, балерина, жена с отлично чувство за хумор и мой най-добър приятел.

- Имате ли връзка всъщност?
- Нямаме връзка, спим понякога заедно, след това закусваме, ходим на разходки, после пак спим заедно и така. Това връзка ли е?

- Как се запознахте, помниш ли първата си среща с нея?
- Въобще не помня, натоварил съм я със задачата да помни тя.

- Каква жена е Елен?
- Средна на ръст, с черна коса и зеленикави очи, сравнително слаба, но атлетична, 

като интелект – задоволителна
 
- Какво се опитваш да я научиш?
- На всичко, естествено. Вие примерно знаете ли нещо за Тертулиан и Ориген, за човешките типове, описани от Юнг? Аз искам да науча едно цвете да чете Ницше. Тя е доста образована, но не беше чела поезия, а имаше огромно желание да пише. Аз й дадох да прочете Уилиям Бътлър Йейтс, Робърт Фрост, Уолт Уитман и това-онова. Но какво да занимаваме читателите с неща, които така или иначе нито знаят, нито ги интересуват.

- Сподели ми някоя интересна история за вас двамата?
- Веднъж ядохме заедно фалафели в марокански ресторант. А аз не съм ял фалафели с други прочути личности в марокански ресторанти, ако не броим Уинстън Чърчил, но беше за малко.

- Заедно ли живеете в момента?
- Не живеем заедно, тя тича по турнета, аз пиша. Наистина нямаме време за живеене заедно. Хората като нас живеят във вечно движение.

- Дълго време ти живя с Ивана Генова, тя написа един пост в социалната мрежа по повод връзката с Елен. Какви са отношенията ви в момента?
- Ивана е най-голямата ми любов, жената която ми е дала живота, трудно е да обясня, ще трябват много страници. Но понякога обичаш един човек и обичаш и друг човек. Невероятно силно.

- Дъщеря ти също се включи в поста, като написа: “Ще повърна!” Как би коментирал това?
- Миличката, тежко й е да има баща, който е луд, тоест – свободен.

- Къде живее дъщеря ти? 
- Дъщеря ми учи медицина в Хумболтовия университет, в болница „Шарите”, където са завършили най-великите лекари на Европа. Постигна го сама.

- Ще ми разкажеш ли за приятелствата и разделите в живота ти? Да започнем с Мартин Карбовски. 
- Марти винаги е бил прекрасен мой приятел. И сега ще ви кажа защо – защото е лесно да си приятел с глупави хора. Да срещнеш умен човек е наистина трудно. Не се обиждайте, но глупостта е повсеместна. Обичах Марти, защото беше от малкото умни хора. Срещнах го през 1991 г. в Равда.

- Преди години двамата сте запалили огън пред сградата на Народното събрание?
- Знаеш ли, тогава аз работех като медицинска сестра в Ракова болница и като медицинска сестра на “4-километър”. И бях стажант лекар.

Никой не протестираше срещу ужасната ситуация в страната ни. А нужда от революция имаше. И ние я започнахме. Осъдиха ни. Мартин Богданов, който тогава се нарече Карбовски, се държа достойно, като мъж. Каза – по време на делото, на което можеха да ни осъдят и на десет години затвор: “Колкото години ми дадете, толкова ще лежа. Но вие си помислете какво правите за тая страна!...”

- Кое е най-грозното нещо, което си чел за себе си? 
- Че нямам никакъв талант да пиша. А това не е вярно. 

Аз имам поне мъничък талант и го поливам като цвете 

- всеки ден.

- Имаше информация, че с Елен ще влизате във “Фермата”. Ако е вярно, предполагам, че нямаш право да коментираш новината, но все пак?
- Нямам право да коментирам нищо, особено когато става въпрос за горски животни.

- Какво би казал на всички хора, които постоянно коментират и дискутират колко и кога пиеш?
- Пия, защото съм алкохолик. Разликата между алкохолик и просто пиещ човек е голяма. Аз пия, за да мога да стана сутрин, да си върша работата и така нататък. 

Седем години не пих. Сега отново правя същото – един страшно мъчителен, но според мен – велик път, който трябва да се измине от алкохола до чистотата на ума. Изчиствам се. Трудно е. Но ще ви кажа и друго – не забравяйте, че “Великият Гетсби” и “Сбогом на оръжията”, “По пътя” и “Цветя на злото” са написани от хора, ох, какво да ви разправям, просто четете…


Едно интервю на Костадин КОСТОВ




Той е за клоуните!

Харесвам хората, които с труда си забавляват и разсмиват другите. Нали си представяте сравнението – между един военен или полицай и един клоун. Аз съжалявам и изпитвам известна погнуса към полицаите и военните. И към всички хора, живеещи с насилието. Аз съм за клоуните, казва Терзийски.




Преживява 8 счупвания на носа, раздробяване на челюстта

Само 8 счупвания на носа, фрактура на черепа с контузия на мозъка, счупване на челюстта на 12 фрагмента, скъсване на връзките на дясната колянна става, счупване на 10 ребра – в тип ребрен капак – тоест – отпред и отзад, анаеробна инфекция на дясната длан и… май още други незначителни неща, изброява контузиите си писателят.