Нескопосан опит за запушване на устата на най-тиражния български вестник „Телеграф“ направиха от бутиковата политическа формация „Да, България“, сполучливо прекръстена в социалните мрежи на „ДАЙ, България“, на проваления правосъден министър и грантов барон Христо Иванов.

Иванов, който като опитен юрист не успя да регистрира формацията си за участие в изборите, е внесъл жалба от името на едноименната коалиция, с която се опитва да се набута в парламента, срещу книгата „Крадци на демокрация“, която „Телеграф“ предостави безплатно на своите читатели в началото на тази седмица. В изданието е описан детайлно генезисът на съмнителните неправителствени организации, създадени под давлението на милиардера Джордж Сорос у нас, пускането на корени в българското общество през годините на прехода и отровното им влияние чрез създадените от тях политици, магистрати и бизнесмени върху държавата.

Вероятно вдъхновени от опита на техните предци от комунистическата номенклатура, Иванов и компания се опитаха да ударят свободното слово, запушвайки устата на неудобните за тях медии. В нескопосана жалба до ЦИК новият партиен строител, цитирайки текстове от Изборния кодекс, твърди, че книгата е форма на предизборна агитация, насочена срещу него и маргиналната му формация. Иванов обаче не изтъква нито един аргумент срещу фактите, посочени в книгата. С други думи, протестира срещу книгата, а не срещу фактите които са проверени и неоспорими. Иванов например много се обидил, че бил наречен „инсталиран партиен лидер“. Като мастит юрист (няма да навлизаме в детайли със скандалите около спрените му адвокатски права) би трябвало да знае, че в правото има и граматическо тълкуване.

Синоним на думата „инсталиран“ означава „разполагам се, заставам някъде“. Иванов се разположи удобно в стола на лидер на „ДАЙ, България“. За негово сведение ще припомним христоматийния пример на професорите и академиците от БАН относно термина „инсталиран”: рано сутринта той се инсталира пред кабинета на ректора. Освен това е публично доказуемо, че Иванов е взел десетки грантове от „Америка за България“ и от подопечното на Сорос „Отворено общество“. Сред останалите той просто е един рекордьор, затова и е наречен грантов барон, което е факт, от който Иванов явно не се гордее, и затова смята, че колегите от „Телеграф“ го обиждат. Относно реформата му в правосъдието - тя се провали с гръм и трясък, а какъв е един министър, неуспял да си свърши работата, ако не провален. Спорните му тези за реформата в Темида изправиха на нокти такъв изтъкнат конституционалист като проф. Георги Близнашки още когато Иванов беше вицепремиер в неговия служебен кабинет и щяха да ни вкарат в конфликт с Венецианската комисия.

Вестник „Телеграф“ разобличава групировката около Иво Прокопиев и неговия ментор Иван Костов още от далечната 2009 г., когато разградският бизнесмен уж щеше да емигрира в Азия, а днешните му протежета в политиката все още усвояваха грантове и дори някои от тях все още се представяха със знатната червена фамилия на майка си – Бойкикев. През всичките тези години „Телеграф“ винаги публикуваше доказани факти, а доказателството за добре свършената работа на колегите е постоянно увеличаващата се читателска аудитория. Верните читатели на най-тиражния ежедневник у нас загряха и редакционните телефони от понеделник насам, когато книгата беше публикувана. Наред с окуражаващите коментари и подкрепата за труда, която „Телеграф“ получи, обаче голяма част от обажданията бяха и с оплаквания. Оплаквания, че не могат да намерят книгата по павилионите, тъй като вестникът, с който е разпространена, е изкупен и много хора не са успели да се доберат до нея.

В знак на благодарност към читателите на вестника за подкрепата и напук на опитите на псевдополитици да запушат устата на ежедневника от редакцията на „Телеграф“ планират, ако имат възможност, да направят допечатка на изданието „Крадци на демокрацията“.

От тоталитарните порядки на протежетата на Костов в лицето на Христо Иванов са пострадали и в съдебната система по време на краткия, но отчайващ стаж на грантовия барон като ресорен министър.

„Месеци наред във ВСС по времето на Христо Иванов бяхме подложени на невиждан досега натиск, включително и политически от страна на самия Христо Иванов и неговите подгласници във ВСС, разбира се, в лицето на колегата Калин Калпакчиев и неговите приятели“, призна представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов в интервю за Канал 3, излъчено във вторник вечерта.

„Така нареченото малцинство, към което с охота, доброволно или не се присъедини председателят на Касационния съд Лозан Панов. Тази промяна в неговото настроение е много интересна”, продължи Димитър Узунов да разкрива мераците на Иванов да прокара определени интереси, които той защитава, в независимата съдебна власт.

Екип на "Телеграф"