Почина последният жив майстор на файтони в България Анко Анков. Той си е отишъл вчера, на 95-годишна възраст, пише BulNews.
Анко Анков
Анков бе считан за последния пряк носител на традицията за изработка на файтони, които в миналото са били символ на стил и майсторство, а днес представляват важна част от културното наследство.
Анков, родом от врачанското село Косталево, беше живата връзка със старата школа и с фабриката, основана от прочутия врачански майстор и предприемач Мито Орозов, чийто моделни файтони се смятат за едни от най-престижните в началото на 20 век.
Мито Петров Орозов (1859–1923) е едно от най-ярките имена в историята на българското коларство – той създава още след Освобождението първата модерна работилница за производство на файтони и други каруци във Враца, които стават търсени не само в България, но и на Балканите, и в чужбина.
За своите изделия Орозов е награждаван и на международни изложения, включително с медал в Лондон, а съгражданите му дълго го наричат „българският Хенри Форд“ заради мащаба и качеството на производството си.
Анко Анков започва възраждането на този занаят като младеж, учейки и работейки по оригиналните чертежи и традиции на Орозовата школа.
Още в началото на своя път, Анко приема занаята не просто като работа, а като изкуство - „да правиш файтони е като да си творец“, споделя той в интервюта години по-късно, описвайки как е научил от най-добрите и как във фабриката на Орозов майсторите, бояджиите, ковачите и тапицерите работели за съвършенство.
Дори в напреднала възраст той продължава да изработва и реставрира файтони по автентични методи, като част от неговите творби днес са експонати в Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“ във Враца – музей, в който посетителите могат да видят оригинални и възстановени файтони, характерни за времето на Орозов.
Неговата смърт бележи края на една епоха, защото с него умира и последният майстор, който владееше изцяло изкуството на ръчно изработените файтони според старата традиция. Липсата на приемници за този труден и изискващ занаята процес прави съхраняването на тези умения още по-важно за културната памет на България.
