На 82-годишна възраст си отиде известният звукорежисьор Людмила Махалнишка, чието име се свързва с десетки емблематични български филми и театрални постановки. Тъжната новина съобщи кинокритикът Божидар Манов, пишат Монитор.

Махалнишка е родена на 4 септември 1939 г. в Букурещ. Завършва Музикална академия в София през 1963-та. Специализира „Приложение на долби стерео технология за филмовия звук” в Долби лаборатория – Лондон.

Работила е в Студия за игрални филми „Бояна” от 1969 до 1992 г., а след това излиза на свободна практика. Преподава в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” драматургия на звука, напомнят от Съюза на българските филмови дейци.

Носител е на орден „Кирил и Методий” и на редица награди на СБФД: награда за звук (1981, 1990-1993), награда за цялостно творчество (1995), награда за звук за "Нещо във въздуха" и "Ла донна е мобиле" (1994-1995), награда „100 години кино“ и др.

Людмила Махалнишка е реализирала над 54 игрални филма и около 100 документални като звукорежисьор.

Сред тях са „Иван Кондарев” (реж. Никола Корабов), „Бариерата” (реж. Христо Христов), „Една жена на 33” (реж. Христо Христов), „Голямата скука” (реж. Методи Андонов), доста от филмите на Иван Андонов – „Бяла магия”, „Опасен чар”,„Дами канят”, „Адио Рио”, „Мечтатели”, „Покръстването” (реж. Борислав Шаралиев), „Аспарух” и „Време разделно“ на Людмил Стайков, „Войната на таралежите“ и още няколко ленти на Иванка Гръбчева и много други

Магьосницата на звука е била музикален оформител на 16 театрални постановки в Народния театър „Иван Вазов”, театър „София”, театър „Сълза и смях”, Драматичен театър Велико Търново и др. Сред тях са „Есента на един следовател”, „Главанаци”, „Най-късно до шест”, „Осем жени” и т.н.