Тя мечтае да остарее “като катедрала, не като цървул”. Тя играе, обича и диша като за последно, без драми. Тя казва, че е живяла “красиво и безотговорно” и не съжалява за нищо. 

За нея журналистът Георги Тошев ще напише: “ТЯ никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си “сгъната”. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта й на филмова звезда. Играта е най-добрият й приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.”... Това четем в книгата му “Катя Паскалева. Жените в мен”.

След дълго боледуване от най-коварната болест Катя си отиде от този свят на 23 юли 2002 г., още ненавършила 57. И ако не беше ранната й смърт, на 18 септември т. г. щеше да стане на 76. Възраст, на която можеше още много да покаже и разкаже.

По ирония на съдбата героинята Найме от първия й филм “Краят на песента” е безмълвна

Така приключва и животът на Паскалева - като губи най-ценното за една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и почитатели като човек, който само с присъствието си размества пластове.

Последните й думи, написани с големи букви, били “Мокро, дъжд...” - малко преди да поеме дъх за последен път в Правителствена болница. След време вторият й съпруг Иван Росенов, който остава до нея до последния й дъх, ще издаде книга с нейни записки, стихотворения и акварели, които тя сътворява върху карирани листчета в болница “Лозенец”, когато вече не може да говори. По белите квадратчета Катя е записала думи, които ни карат да настръхнем:

“Болестта ми е като вулкан. Но вулкана само го гледаш, красив е, а тук ти си самият вулкан...”
“Болката ми е някаква, като че ли я боли цялата Земя. Идва от сърцето на Земята, мощна е. Едра. Не е само да те пронизва само на едно място; то те върти отвсякъде, към центъра, който не боли, а гори без огън”.

В томчето “Книжни квадратчета” режисьорът на игрални и документални филми, артист, авантюрист и бохем Иван Росенов ще напише: “Поразителни бяха последните й дни в болницата. Тя продължи да се самоизследва, сякаш за да разбере как може да изиграе и тази финална роля без нито един стон. Две години се бори с болестта. Но когато й направиха трахеостомата, тя разбра, че няма вече надежда, и се вкопчи в писалката. Накрая аз едва я извадих от ръката й”.
Незабравима сцена от филма “Козият рог“

Но нека върнем лентата назад. Катя се омъжва за голямата си любов Георги Божилов-Слона малко преди да завърши днешната Театрална академия. От онова време са двата портрета, на които я увековечава гениалният Златю Бояджиев. Тогава тя е на 20 години и е студентка, а той вече е парализиран и рисува само с лявата си ръка. Рисува я и Слона, който само с две черти успява да улови най-характерното от изящното й лице. Изкуствоведите са категорични, че портретите на Паскалева са между най-добрите му работи. 

Сватбата им е в култовата кръчма “Алафрангите” под тепетата, известна с романтичното си дворче и с незабравимите цигулкови изпълнения на Ромо. Място, свързано с таланта да се живее и таланта да се създава изкуство. Младата актриса е разпределена чак в Добрич, но Слона заминава с нея. Споделят общия си живот в бедност, но с много обич. После, когато се връщат в Пловдив, бохемата нахлува с пълна сила в техните дни и нощи. 

В допълнение Катя се снима гола в “Козият рог”. С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи

Преди филма вече е снимала епизодични роли в “Понеделник сутрин”, “Отклонение”, “Скорпион срещу дъга” и “Краят на песента”. Последната лента е по сценарий на Николай Хайтов и именно той настоява тя да изпълни ролята на Мария в “Козият рог”, създаден по неговите “Диви разкази”. Тази роля й носи международно признание - освен наградата за женска роля в Панама и “Фемина” в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари.

А една сутрин по-ранобудните софиянци виждат в градинката пред черквата “Свети Седмочисленици” в центъра на София спяща на пейката скитница. Изведнъж някой разпознава в нея актрисата Катя Паскалева и всички наоколо тутакси се съгласяват: “Да, тя е! Горката, вече толкова е изпаднала, че рови в кофите за боклук!”

Като изневиделица се появява и фоторепортерка, снима я и на другия ден снимките на “клошарката” се появяват във вестниците. Помня, че самата аз ги гледах и не исках да повярвам на очите си. Та Паскалева беше една от любимите ми актриси! И какво се оказа? Дегизирана като клошарка, Катя обикаля софийските улици и спи в кашони, подготвяйки поредната си роля.

Портрет, нарисуван от голямата й любов Георги Божилов - Слона

След няколко дни е премиерата на моноспектакъла “Скитница” от Жан-Клод ван Итали на камерна сцена в Сатиричния театър. Идеята й е да бъде максимално точна, да влезе в кожата на героинята си. Самата тя е скитница. Живот на актриса, скитаща от роля в роля. Звяр, когато мрази. Розов облак, когато обича. И абсолютен безсребърник.

В никоя от нейните роли няма преструване, фалш. Във всяка от тях тя се вмъква в кожите на своите героини - дивачки и интелигентки, селянки и гражданки, кокетки и клетници, момичета и старици - и винаги е пределно органична и правдива. Нейната житейска философия е: “Най-сериозното нещо в изкуството е да не се вземеш на сериозно!”. И Катя Паскалева никога не измени на тази максима.
 

Любопитни щрихи към биографията

Катя Паскалева се ражда в Петрич, но цялото й детство минава в Перник. Кариерата й започва с участието й в самодейния театър, в който играят нейният баща и близки негови приятели. Седемгодишна е, когато се превъплъщава в образа на момче, син на партизанка
.
Във ВИТИЗ я приемат през 1963-та. Тогава тя става част от имената, дали облик на българското съвременно кино и театър: Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Марин Янев, Милен Пенев, Соня Маркова, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Пламен Дончев...

Катя Паскалева буквално снима филм след филм. Стават над 50 в кариерата й, а измежду тях са лентите “Бялата одисея”, “Голямата победа”, “Мъже без работа”, “Нона”, “Спомен”, “Иван Кондарев”, тв сериалът “На живот и смърт”, “Вилна зона”, “Катина”, “Вината”, “Лъжовни истории”, “Матриархат” и др. По-късно следват филмите “Слънчев удар”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Всички и никой”, “Бумеранг”, “Бедният Лука”, “Елегия”, “Най-тежкият грях”, “Равновесие”. 

В онези години Паскалева е от малкото наши звезди, които могат да се похвалят, че са отказвали роли. Даже веднъж, когато върху сценария, по който трябва да изиграе руска шпионка, е написана и стойността на хонорара - 20 000 лева, въпреки всичко тя отказва. Дълго време в киноцентъра малцина я поздравяват. Защото в интерес на историческата правда за 20 000 лева тогава могат да се купят четири апартамента в София.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци, послание и шарж на Катя Паскалева.

Валентина ИВАНОВА