Местата по белия свят, където се случват чудеса, не са малко. Легенди разказват за щастливи изцеления на тежко болни, за неочаквани проблясъци на разума у люде със замъглено съзнание, за дълги бракове, които са били разтърсвани от емоционални бури. 

Такова чудотворно място се намира и в сърцето на София - в подземието на Руската църква на бул. “Цар Освободител”. 

Отец Серафим Соболев продължава там да върши чудеса, а тълпите вярващи, които му оставят бележки, не секват през цялата година. Преди три лета се навършиха седемдесет години от блажената кончина на архиепископ Серафим, канонизиран за светец.

За чудесата, случили се тук, разказваше приживе оперната прима Мариана Паунова. “Било през 80-те. В софийската сладкарница “Кристал”, модерна за времето си, седели млади хора. Хубавица разказвала на висок глас: “Прелъгах го да се оженим, роди се и дете, ама не беше от него. Той, глупакът, повярва. Заможен, щедър, веднага купи апартамент. Не ни потръгна в брака, оставих го, защото срещнах ведър италианец.

Глупакът плака, остави ми апартамента. Живяхме щастливо с италианеца, но той ме заряза и си замина за Рим. Привиках моя глупчо и той се върна, сега ни гледа с детето като писани яйца. А аз си имам друг, един симпатяга, търговец от Арабските емирства. От него са ми златните пръстени”. Разказва хубавицата, а младоците край нея се заливат от смях. Само че на съседна маса, зад високите зелени облегалки на столовете, седи глупакът и чува всичко. 

Кипва му, на другия ден подава молба за развод и изгонва невярната си половинка 

Направили ДНК експертиза и се доказало, че той не е баща на детето. 

Това щастливо избавление се случва благодарение на майката на глупака - вярваща християнка, която посещава Руската църква. Пада пред портрета на Серафим Соболев, написва му писмо и се помолва да отърве момчето й от невярната съпруга. 

Кой е чудотворецът?

Николай Борисович Соболев е роден в Рязан на 1 декември 1881 г. Той е 10-ото от 12 деца в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна. Когато е на 6, баща му се парализира след инсулт и остава на легло. Момчето решава да стане свещеник и да измолва здраве и благодат за хората.

Постъпва в Духовната академия в Санкт Петербург. Първото чудо с молитва се случва, когато измолва здраве за сестра си, Варвара. Тя получава тежък кръвоизлив и докато я закарат на лекар до града, едва не издъхва. Серафим се приближава до Варвара и я прекръства, а кръвотечението спира. През 1912 г. йеромонах Серафим е назначен за ректор на Воронежката духовна семинария. Заема тази длъжност до Октомврийска революция в Русия. През пролетта на 1921 г. архиепископ Евлогий, управляващ руските енории в Западна Европа, назначава епископ Серафим за настоятел на църквата “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в София. Серафим, заедно с брат си, йеромонах Сергий, пристигнали в България. До края на живота си Серафим заема длъжността управляващ руските енории в България. Служи в храма “Свети Николай”, построен още преди Първата световна война към посолството на Руската империя. През Втората световна война България е съюзник на Германия. Някои руски свещенослужители се молят за победата на Германия, но архиепископ Серафим не е от тях. И днес на гроба му в Руската църква се стичат хора от цял свят. А бележките с молитвите към него се събират в чували. 

В Истанбулския храм “Църквата на първото число” икони на Дева Мария, отключени със златни ключета, помагат на млади и стари

Хиляди хора от цял свят се стичат в църквата, търсейки решение на тежък проблем. Храмът е посветен на Дева Мария, но за историята и построяването му се знае твърде малко. Иконите в храма са на възраст повече от 200-300 години. 

Условието за сбъдването на съкровените желания е вярващите да влязат в църквата на 1-во число от месеца. Те си купуват до входа на църквата златно ключе, което символизира желанието им. С този ключ символично се отключват иконите в църквата и вярващият отправя молитвата си.

Необходимо е просто да докоснете ключа до стъклената кутия с една от иконите. Млади девойки, зарязани от любимия, мечтаят да си го върнат. Възрастни жени, загубили другаря си - да срещнат друг, та да не прекарат сами старините си. На опашката за отключване на иконите се чака дълго. Никой не роптае, всички се усмихват. 

В подземната крипта хората си наливат светена вода - за тази цел са приготвени шишенца. Водата блика от извор в самата църква. В този храм никой не отива с празни ръце - людете си носят храна и в двора предлагат от нея на другите. Всеки поднася гощавката си и кани с усмивка другите да я опитат. Вярващите отнасят ключето у дома. 

Сбъдне ли се желанието, християнинът трябва да се върне в Истанбул, да се отбие в Църквата на първото число и да върне там ключето, което си е купил предишния път. Да благодари на съдбата и специално на Дева Мария, пак да раздаде храна и да си купи ново ключе. Защото човешката природа си остава непроменена - винаги искаме да ни се случи нещо още по-хубаво. 

Невена СТЕФАНОВА