След Катуница - бум на делата за насаждане на етническа омраза

София, България 10 Окт. 2011, 17:47 1288 прочита 0 коментара

За първото шестмесечие на 2011 г. в страната няма нито едно образувано наказателно производство по чл. 162 и чл. 163 от НК (престъпления против националното и расовото равенство) включително и по повод сбиването пред софийската джамия. Но след събитията в Катуница и последвалите протести в страната само за периода 23 септември - 3 октомври са образувани общо 11 такива производства. Това става ясно от справка на Върховната касационна прокуратура, предоставена на запитване на "Правен свят".

Справка от Върховната касационна прокуратура в отговор на запитване на "Правен свят" за образуваните досъдебни производства по чл. 162-163 и чл. 108 от НК след събитията в Катуница на 23 септември т. г. За периода 23.09.2011 г. 03.10.2011 г. образувалите досъдебни производства са както следва: По чл. 162 НК са образувани общо 11 досъдебни производства: • В Районната прокуратура - Бургас - 2 досъдебни производства; • В Районната прокуратура - Пловдив - 1 досъдебно производство. По делото е привлечено като обвиняемо едно лице за престъпление по чл. 162 ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.4 и по чл, 325, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т,4 НК; • В Софийската районна прокуратура - 2 досъдебни производства; • В Районната прокуратура - Варна - 1 досъдебно производство; • В Районната прокуратура - Благоевград - 1 досъдебно производство; • В Район ната прокуратура - Своге — 1 досъдебно производство; • В Районната прокуратура - Разлог - 3 досъдебни производства; По чл. 163 НК са образувани 3 досъдебни производства, всичките в Районната прокуратура - Варна; По чл. 108 НК няма образувани досъдебни производства. Текстът на чл. 162 НК инкриминира проповядването и подбуждане на етническа омраза и употреба на насилие и унищожаване на имущество поради расата, народност или етническа принадлежност, а чл.163 НК - организирането или участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност. На 27 септември, по повод събитията в Катуница и последвалите протести, главният прокурор Борис Велчев разпрати указание за приоритетно разследване на престъпления, свързани с насаждане на расова и етническа омраза. Полицаите, които охраняват масови мероприятия, незабавно да задържат всеки, който издига расистки лозунги, прокурорите да разследват всеки сигнал, публикация или публична изява, които насаждат етническа и религиозна омраза, като проверките да се приключват бързо, пише в указанието. В него главният прокурор припомня текстовете на чл. 162 – 163 НК, както и текстът на чл. 108, ал. 1 - проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология. Оказва се, че това указание на главния прокурор е насърчило прокуратурата и полицията да прилагат закона правилно, ако се съди по броя на производствата – само за 10 дни в края на септември и началото на октомври има образувани повече дела по тези текстове, отколкото за цялата минала година. Друг въпрос е, че в голямата си част делата, свързани с протестите, минаха по реда на Указа за борба с дребното хулиганство. Миналата година в цялата страна е имало 4 образувани досъдебни производства по чл. 162 и 163, през 2009 г. – общо 10, което е най-големият брой на такива дела за последните 4 години. През 2009 г. има 4 досъдебни производства по чл. 108 от НК, а през 2010 – 2. Иначе, принципно погледнато, не би следвало да се налага главният прокурор да обяснява на подчинените си какво пише в закона и как следва да се прилага той. Но в България, т. нар. престъпления от омраза практически не се забелязват от правоохранителните органи и съдебната практика по тях е толкова оскъдна, че дори опитни съдии се затрудняват да им дадат характеристика. На 13 септември в Акадамията на МВР в София се проведе първия по рода си у нас семинар за обучение на полицейски кадри да идентифицират престъпления от омраза. При откриването на семинара зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков заяви, че полицейската статистика за престъпленията от омраза у нас е изключително бедна, по същество примерите за такива престъпления почти липсват, а причините се коренят не само в лошата законова база, но и в недоброто обучение и ниската квалификация на българските полицаи, прокурори и съдии в тази област. В този смисъл правилна беше реакцията на Българския хелзинкски комитет, когато в декларация от 28 септември приветства указанията на главния прокурор като "безпрецедентен акт на българското правосъдие", което досега "беше сляпо за престъпленията от омраза и упорито игнорираше наказателния закон". "Актът на главния прокурор Велчев в този момент на тежко безчестие за нацията ни представлява дългоочакван възможен поврат. Може полицията и прокуратурата да започнат да уважават и да служат на закона, който не търпи расистко насилие – нито с действия, нито с думи, нито с печатан текст", пише още в писмото, подписано от зам. председателката на БХК Маргарита Илиева, която не случайно оценява указанията на главния прокурор като важни, въпреки че съдържат очевидни факти. Сп. "Правен свят"