След трагедията в Лясковец цъка още една "човешка бомба": Психопат държи на нокти Белослав!

Шизофреникът Станчо Станев 24 часа в денонощието не дава мира на Златина Коева, съпруга й Лъчезар и техните две деца. Неведнъж 67-годишният психично болен мъж ги заплашвал, че &bdquo;ще ги изколи и затрие&rdquo;. Обсебен от своята комшийка Златина от мига, в който се нанесъл заедно с възрастната си майка в гарсониерата на първия етаж в блок 1, вход 2, Станчо я подложил на безспирно шпиониране, скандали и... закани за убийство. Тормозът започнал преди 22 години, когато Колева била все още мома и живеела сама в апартамента над гарсониерата на Станчо. През годините стресираната жена пускала десетки жалби до институциите, събирала подписки за изселването на психопата и въдворяването му в лудница, но нищо не било в състояние да сложи точка и край на кошмара. Не намерила друг вариант да реши проблема си, преди 2 години тя и семейството й се принудили да... напуснат апартамента си! <br /> <br /> &bdquo;ШОУ&rdquo; успя да издири дългогодишната начална учителка в местното училище, която се оказа, че се е преместила в съседния блок 2, където живеели родителите й, преди да починат. И това обаче не спряло тормоза на лудия Станчо. &bdquo;Гледаме с децата по телевизията за трагедията в Лясковец и си викам: <br /> <br /> <strong>Да не стане и при нас тука така... </strong><br /> <br /> Дано някой ме чуе и вземе мерки, защото така, в страх, не се живее! Че децата ми се страхуват да купят един хляб! Това е психически тормоз!&rdquo;, започва емоционално разказа си Коева. Тя и съпругът й се чувстват безсилни да решат проблема си и не се чувстват в безопасност, защото, въпреки редицата жалби, съдебни дела и спорадичното привеждане на шизофреника Станчо в психиатрията за по месец-два, &bdquo;най-ценният&rdquo; съвет, който получили от компетентните власти, бил: &bdquo;най-добре се изселете&rdquo;. &bdquo;Ние и да го направим, той може да нарочи други. И те ли ще трябва да се изселят?!&rdquo;, намесва се в разговора съпругът Лъчезар.<br /> <br /> Още преди години на всички съседи направило впечатление, че от гарсониерата на майка и син Станеви се носели писъци, като според съседите Станчо редовно биел възрастната жена. Златина също споделя, че е чувала крясъци. &bdquo;Когато се ядоса, той вика, блъска, чука, хлопа... Това в продължение на години. В един момент започна по всяко едно време на денонощието да ми звъни на вратата - 2 часа посред нощ, сутринта в 5, в 6 часа, следобед &ndash; абсолютно по всяко време, когато се сети!... И така вече повече от 20 години&rdquo;, разяснява стресираната учителка и добавя: &bdquo;Имало е случаи, в които стоя и гледам телевизия след полунощ дори и виждам как бравата на външната врата се навежда надолу! Кошмар!&rdquo;, разкрива още тя. <br /> Дори когато се омъжила за Лъчезар, тормозът не спрял. <br /> <br /> <strong>А ескалирал в нещо по-уродливо </strong><br /> <br /> Станчо започнал редовно да прави нови набези до втория етаж и сипел обвинения, че му е наводнила апартамента, настоявал да влезе в банята... Изобщо - психопатията му започнала да избуява и да се разкрива с все сила. Шизофреникът вече съвсем нескрито търсел контакт с жертвата си, като не се притеснявал от останалите комшии да я следи, да я причаква и да я гледа втренчено с часове наред. <br /> <br /> Започнал да думка на вратата й, да отправя неадекватни обвинения и да сипе заплахи. &bdquo;Стига си ми влизала в къщата! Ти какво търсиш в моята къща, аз имам семейство, разваляш ми семейството!&rdquo;, нареждал психарят, който от години, след смъртта на майка си през 2000-та, живее сам като отшелник в гарсониерата си. &bdquo;Понякога, когато е в криза, мята телевизора, хвърля чинии от прозореца&rdquo;, разкрива още изтормозената учителка. Ситуацията с годините съвсем загрубяла, като се наложило Лъчезар да дава &bdquo;нощни дежурства&rdquo;, тъй като тормозът и опитите да се влезе в апартамента им продължили. &bdquo;Едва се издържа! Този човек въобще не е добре, психопат! <br /> <br /> Вече 20 години тормоз! Най-много се страхуваме за децата. В началото тях ги нямаше, но сега... вече наистина е нетърпимо, защото те живеят в страх!&rdquo;, категоричен е Лъчезар. Мъжът е имал и челен сблъсък със Станчо, за когото той и Златина казват, че, въпреки годините си е учудващо здрав, жилав и силен. &bdquo;Веднъж Лъчезар се прибираше и го засече на вратата. Точно тогава бях отворила за пореден път на блъскането на Станчо и бях решила да му се сопна. Мъжът ми, като го видя, също реши да му се скара. <br /> <br /> <strong>И тогава опитахме юмруците му! </strong><br /> <br /> Станчо започна да обижда, да заплашва как &bdquo;ще ни убие и заколи&rdquo;. И тогава Лъчезар не издържа и го блъсна по стълбите. Станчо залитна и аз се изплаших, викам си - ще падне, ще му се случи нещо, и тогава Лъчезар ще влезе в затвора, а не той&rdquo;, разказва Златина. Станчо останал здрав. Но не и те. Психясалият мъж се нахвърлил върху тях и им теглил жесток побой с юмруци и ритници, като даже раздрал до кръв ръката на Коева. &bdquo;Разтреперих се, децата се разкрещяха, беше кошмар! И тогава дойде полицията, заедно с линейка. Сложиха му усмирителна риза и го прибраха в психиатрия... После разбрахме от сестра му, че бил наредил едни ножове в кухнята си, с които смятал да ни коли!&rdquo;, разкрива още Лъчезар. <br /> <br /> &bdquo;Той, като си слага инжекциите, си е нормален мъж, с когото се говори нормално. Но работата е там, че отказва да се лекува и да ходи на прегледи. Сега всички се плашим от него, особено като го виждаме с безумния му поглед, брадясал и запуснат...&rdquo;, коментира живеещ във входа на Станчо. &bdquo;Един път съвсем гол идва и започва да дърпа майка ми и да я разпитва за мен и да ме заплашва. Тя се върна цялата разтреперена, стресирана. Беше хванал и баща му на улицата. Издебнал го и го сграбчил за ръката. И започнал да му крещи: <br /> <br /> Твоята дъщеря ще я хвана, ще я убия, ще я заколя... Няма да ви кажа, че майка и татко починаха от рак! Не знам дали е от стрес или какво, но фактът си е факт!&rdquo;, разказва още Коева. След този случай тя вече хукнала да пуска жалби и се свързала и със сестрата на Станчо &ndash; Радка. &bdquo;Влезе ми в положението, съгласи се и направи постъпки, за да влезе той за принудително лечение. Имаше даже дело във Варна, като съдът разпореди Станчо да постъпи в психиатрията. Стоя обаче там 2-3 месеца и след това &ndash; старата песен на нов глас&rdquo;, обяснява изстрадалата учителка. <br /> <br /> Сестрата на психаря &ndash; Радка, сподели пред &bdquo;ШОУ&rdquo;: &bdquo;Брат ми наистина може би от над 20 години се заяжда със Златина. Аз бяха отишла да му занеса храна. И той ми вика: &bdquo;Слушай, слушай! При курвата горе има някой мъж! Гледай как скърца леглото&rdquo;. Аз слушам, нищо не чувам. Викам: &bdquo;Станчо, така ти се струва&rdquo;. После й обясних на Златина и й се извиних&rdquo;, разказва пред наш репортер роднината на Станчо, която, освен себе си и него, гледа и болен мъж с 4 байпаса. <br /> <br /> След като Златина се изместила и с кански усилия гледала да не се набива в полезрението на Станчо, той си нарочил друга жертва, разкриват съседи. Забелязал я, като слизала от автобуса, и след това със седмици я следял навсякъде.<br /> <br /> <hr /> <strong>Сестрата Радка: ОТ 40 ГОДИНИ Е ТАКА! </strong><br /> <br /> &bdquo;Брат ми от 40 години е с това заболяване &ndash; шизофрения непрекъснат процес, както казаха лекарите&rdquo;, разказва сестрата Радка, която склони да говори единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo;. За Станчо тя споделя: &bdquo;Много е умен, много е начетен. Не ще обаче да се лекува. Като си взема лекарствата и си бие инжекциите, е добре. А е такъв инат, че като каже &ndash; не, няма да се лекувам, и Аллах да слезе на земята, не може да го разубеди&rdquo;, обяснява Радка. По думите й болният трябвало на всеки 15 дни да си бие инжекциите, но от година и половина не го правел. Принципно не бил агресивен, но от известно време започнал да си пийва и ставал непоносим, болестта му се обостряла. <br /> Радка разказва, че още като малък Станчо получил жесток комплекс за малоценност &ndash; окапала му косата, което тя счита за началото на развитието на болестта му. &bdquo;Той туй нещо го изживя много тежко. Едно заболяване имаше, изпада му косата и не поникна. Беше малко дете &ndash; на 3 години и половина, когато заедно с друг деца се изкъпахме в един гьол и много деца от селото получихме пъпки на главите. <br /> <br /> Това се лекуваше със загряване на главата, опадваше ти косата и после поникваше. Мене ме приеха в болницата, там ми правиха нагревки, оскубаха ме и след 40 дена дойдоха да ме вземат. Да, ама Станьо нещо не го лекували като хората и не му поникна коса повече. И ето ти опропастен живот!...&rdquo;, разказва 73-годишната Радка. Независимо от това, брат й влязъл в университета и бил отличен студент. Затворен в себе си, но много ученолюбив, станал отличник на курса. &bdquo;На три места го приеха &ndash; Военното училище във Велико Търново, университета там и в МЕИ. Той избра да стане учител&rdquo;, разказва сестрата. Всичко било добре, докато не се явил на практическия държане изпит, когато трябвало да преподава на дванадесетокласници урок пред комисия от доценти и професори. <br /> <br /> Показал забележителни знания. &bdquo;Той с тая гола глава имаше комплекс за малоценност. Все с една шапчица ходеше. Но като започнал да преподава урока, комисията била готова да му постави отлична оценка. По едно време обаче една ученичка на първия ред се изпуснала подигравателно:<br /> <br /> &bdquo;От тоз гологлавия да не очакваш!...&rdquo;. И тогаз се стъписал Станьо, обляла го пот, казал: &bdquo;Колеги, аз съм дотук!&rdquo;. И изхвърчал навън&rdquo;, разказва Радка. Чак после Николай, деканът, той ни е роднина, ми разказа, че Станьо му признал, че било заради подигравката&rdquo;, спомня си възрастната жена. Станчо не се дипломирал, но му издали една бележка, че може да практикува професията. Назначили го за даскал в Силистренски окръг, откъдето е родом. &bdquo;Тук ходи, там ходи - 13 години избута и това беше. Не знам махна ли се или го махнаха...&rdquo;, разказва още Радка. И добавя, че покрай брат си и снаха си той се запознал и с една много хубава жена, която му станала съпруга. &bdquo;Станчо имаше една прекрасна жена, тя го взема болен. Ходеше в психиатрията да го гледа и пак не се отказа да се оженят. Викаше: &bdquo;Тръпката ми е голяма, нищо, че е болен&rdquo;. И се ожениха. Направихме сватба, ама скоро след това се разделиха. Той беше виновен...&rdquo;, разказва Радка. И добавя, че били заедно само две години, като през това време им се родил син. Тя добре си спомня и защо не потръгнал бракът на Станчо &ndash; бил патологично ревнив. <br /> <br /> &bdquo;А каква хубава женичка му беше Лилито, бяхме като сестрички двете. А как уважаваше майка ни и баща ни... Той обаче я изгони направо. Напердашил я един ден и тя заминала... Ами няма да стои там, я! Абе... съдби...&rdquo;, тъжно заключава възрастната жена. Всички подозрат, че фиксацията му към комшийката Златина идва точно за това, че я припознава с бившата си съпруга, която също е била учителка.<br /> <br /> <br /> Радка разкрива, че се била заклела пред ковчега на баща си да не изоставя Станчо и болната си майка. &bdquo;Баща ми умря на 62 години. Не можа да издържи &ndash; хубавото ми дете, хубавото ми дете... Ние сме 3 деца, но той него знаеше, защото беше много умен. Пък сега е станал... Опропастен живот. Господ му дал акъл, пък после му го взел и го оставил да живее като куче...&rdquo;, заключава Радка. <br /> След трагедията в Лясковец тя се опитала да постресне брат си и му разказала какво се е случило. &bdquo;Станьо, ти знаеш, че си болен човек, имаш малко неугледна физиономия, всеки се плаши, като те види&rdquo;, му казах. Обясних му, че в Лясковец един такъв човек, който бил на самолечение, заплашил да убие някакви деца, отишли да го арестуват, за да го заведат на лечение, а той извадил оръжие и убил един полицай. И той вика: &bdquo;Туй са измишльотини!&rdquo;... Нищо не го плаши!... Мисля вече да ходя при кмета да говоря да го приберат на лечение &ndash; за един-два месеца, да му се възвърне това състояние, дето го крепи с инжекцията&rdquo;, обяснява възрастната жена.<br /> <br /> <hr /> <strong>Психопатът Станчо Станев:&nbsp;ЗЛАТИНА ВДИГА СКАНДАЛИ НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ!</strong><br /> <br /> Репортерът на &bdquo;ШОУ&rdquo; успя да достигне и до самия Станчо Станев. Упоритото седене пред врата на гарсониерата му и увещаването да се покаже даде резултат. По едно време той се показа от апартамента си с торбичка боклук в едната си ръка. Последван до контейнера за смет, Станчо склони дори да разговаря. &bdquo;Ма вие вярвате ли й?! Тя е известна не у Варна, а в цял свят е известна!&rdquo;, бе реакцията му на въпроса как ще коментира това, че подлага на тормоз Златина Коева вече 22 години. &bdquo;Е, вие що й хващате вяра на нея!? Тя прави скандали не от 20, а от 50, даже от 60 години! Прави скандали на цяла България!&rdquo;, е позицията на социопата. <br /> <br /> Проверка на &bdquo;ШОУ&rdquo; в Районен съд-Варна показа, че Станчо Станев действително е освидетелстван. През 2006 година е имало частно наказателно дело с предложение за лечение. Тогава той не се явил, но през март бил вкаран принудително в лудницата в село Карвуна, където престоял 3 месеца.<br /> <br /> <strong>Подготви Орлин ФИЛИПОВСКИ </strong><br /> <br /> <br /> <br />