Помните ли първите месеци на Иван Гешев като главен прокурор, когато с каскет и неофициално облекло, обикаляше села и паланки и говореше с хората за проблемите им? Едва ли има някой, който да не помни тези моменти, но по-важното е какво показваха те и какво се случи след това, пише tribune.bg.

С посещенията си в малките населени места, пропити от битова престъпност, кражби, грабежи, изнасилвания, Гешев показа на жителите им, които дотогава не бяха виждали с очите си главен прокурор, как полиция, прокуратура и местна власт, могат да работят заедно, а държавата я има.

Обиколките на обвинител №1 имаха превантивна цел срещу безчинствата и мародерството на местните бабаити, които когато виждат как държавата е там в малката махала, със сигурност ще се позамислят преди да продължат да поставят себе си над закона.

Докато главният прокурор ежедневно бе мишена на подигравки и атаки, вместо да е в кабинета, бе там при поредната жертва на нагъл грабеж, за да вдъхне кураж на разследващите и за да успокои самотния старец, който се е разделил с пенсията си. И, да, обиколките на Гешев имаха ефект, защото статистиката по недвусмислен начин показа, че спад на битовата престъпност бе постигнат.

Измина повече от година, обвинител №1 вече почти не може да бъде видян в малките населени места. Защо ли? Защото – основният инструмент за битка с престъпността – полицията, бе пратена от политическото ръководство на МВР да воюва с прокуратурата.

Не е тайна, че вътрешният министър Бойко Рашков дори забрани на подчинените си да взаимодействат с държавното обвинение и да крият от прокуратурата разследванията и работата си. В същото време Рашков неспирно сипеше обвинения срещу прокурори и персонално срещу главния прокурор, като в опитите му за „изгерътването“ на Гешев развяваше дори дипломата му от Академията на МВР. 

Най-логичният резултат от разпада на държавността, от атаките на изпълнителната власт срещу съдебната, не закъсня. Престъпността започна да се надига както буйна трева след пролетен порой. Ежедневие станаха тежките грабежи в селата и паланките, върнаха се дори телефонните измамници, които години наред се бяха покрили, именно заради взаимодействието на службите на МВР и Специализираната прокуратура.

Случаят от Перник с прокурорското синче Васил Михайлов, който дълго време е вилнял и безчинствал със самочувствието на недосегаем, е пореден пример за това до какво води системното разрушаване на държавността.

След като историята с магистратското отроче придоби обществена известност, МВР прати стотици полицаи в Перник, кметът Станислав Владимиров звънна по телефона и на главния прокурор, системата се задвижи и Михайлов най-вероятно ще остане в ареста.

Но Васил Михайлов е един от многото подобни местни бабаити, които тепърва ще демонстрират своята арогантност, поне докато ситуацията не стане нетърпима. И за жалост те ще стават все повече, просто защото изпълнителната власт, в лицето на правителството и МВР, си позволиха да блокират работата на прокуратурата.

Наказателната отговорност е персонална, но вина за случаи като този от Перник носят и всички онези политици, протестъри и поръчкови медии, които нагнетяваха омраза и нетърпимост към прокуратурата и в частност към главния прокурор, рушейки авторитета им, а оттам и държавността.

Казусите със самозабравили се местни феодали, локални престъпни босове или хулигани ще зачестяват и защото отиващото си Народно събрание унищожи и един от инструментите за противодействие срещу тях, а именно – спецправосъдието. Философията на закритите спецсъдилища и спецпрокуратури беше точна тази – да няма феодални зависимости, градени с десетилетия.

Да няма обвързаност между местния бабаит, полицейския началник, прокурора и съдията. Е, олигархията успя да смачка спецправосъдието, точно когато то започна да изпраща в затвора бабаити като Ценко Чоков и Митьо Очите. Така че това, което виждаме днес в Перник, тепърва ще се случва в цяла България и вината тук няма да е на главния прокурор, нито дори на полицията, а на онези политици, които използват властта, за да обслужват олигархията.