На 1 април 1986 г. аерогара София е особено тържествена. Развълнувани и нетърпеливи, с огромни букети в ръце, група посрещачи са вперили поглед в блестящия на слънцето самолет, който бавно пълзи към тях. Огромната машина каца, вратата се отваря и на стълбичката застава слаб, елегантно облечен мъж, чиято измъчена усмивка трудно прикрива тъгата в очите. Еуфорията мигом грабва чакащите. Те го прегръщат, целуват, а човекът гледа изненадан и неразбиращ, сякаш в главната роля на целия този спектакъл не е той, а някой друг.
Красива жена, неговата съпруга, се приближава и хладно проронва: &bdquo;Добре дошъл, Сергей!&rdquo;. Миг след това изчезва - както от камерите на телевизията, която предава на живо, така и от живота на героя. &bdquo;Щастлив съм да се върна в своята родина и при своето семейство&rdquo;, повтаря няколко пъти мъжът. Говори бавно, трудно, неадекватно, видимо много притеснен. <br /> <br /> С това официалното посрещане на един достоен български мъченик приключва. На другия ден той е на първите страници на всички вестници. Въпреки че никога не е мечтал за подобна слава.<br /> <br /> <img alt="Sergei-Antonov_3_1.jpg" align="baseline" width="520" height="348" src="/documents/newsimages/editor/201603/Ivan/Sergei-Antonov_3_1.jpg" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Снимки: Иван ГРИГОРОВ<br /> </strong></span><br /> Два-три дни по-рано, на 29 март 1986 г., римският наказателен съд постановява: &bdquo; Поради липса на доказателства издава оправдателна присъда срещу Сергей Иванов Антонов, обвинен за участие в атентата срещу Йоан-Павел Втори&rdquo;. <br /> <br /> Оттогава минаха точно 30 години. Килърът, който в действителност стреля срещу светия отец, е посетен от жертвата си в затвора и тя лично ходатайства да бъде освободен. Сценаристите на тази зловеща драма запазиха анонимността си. Никой вече не измисля нови версии около &bdquo;Атентата на века&rdquo;. Книгите са написани, приказките изприказвани. Сергей Антонов не е между живите. Папата, а може би и повечето от останалите в сянка кукловоди - също. &bdquo;Случаят е приключен. Забравете&rdquo; като заглавието на един стар италиански филм, посветен на мафията.<br /> <br /> Но да забравим Сергей Антонов нито е редно, нито е морално. Веднъж вече го направихме - докато беше жив. <br /> <br /> Денят на неговото освобождение от италианските зандани е повод да се върнем към тъжната му история. Антонов не е герой, не е извършил подвиг, не е борец като лежащите по площадите в палатки, но е невинна жертва. Животът му бе оглозган от железните челюсти на голямата политика, от световното противопоставяне и битката за надмощие на великите сили. Невинен, честен, тих и достоен - такъв си отиде. Заради всичко това, трябва да си спомняме за него. <br /> <br /> <img alt="Sergei_Antonov_6.jpg" align="baseline" width="520" height="355" src="/documents/newsimages/editor/201603/Ivan/Sergei_Antonov_6.jpg" /><br /> <br /> На 25 ноември 1982 г. около 10 ч. сутринта в двора на посолството на Народна република България в Рим се разнася странен слух: &bdquo;Арестуван е Сергей Антонов&rdquo;. Сред хората, които го познават, мотивите за ареста са повече повод за шеги, отколкото за размишления: скромният служител на авиокомпания &bdquo;Балкан&rdquo; е нарочен за съучастник в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори. <br /> <br /> Наистина какъв майтап! Още на другия ден обаче място за смях вече няма. Италианската преса започва мощна обвинителна канонада. На мушката са българите, на които мигом се лепват етикетите: &bdquo;Атентатори, убийци, комунисти, безбожници, имали наглостта да посегнат на най-святото за католическата църква!&rdquo;.<br /> <br /> Асен Марчевски е човекът, който може би най-добре познаваше всички детайли около делото &bdquo;Антонов&rdquo;. Той е превел 12 000 машинописни страници, свързани с него, бил е в кабината на симултантния преводач през всичките заседания на съда. Интерпретирал е на български обвинителната реч на прокурора Антонио Марини, продължила 31 часа. Пред автора на този текст, в едно от последните интервюта преди смъртта си, Асен Марчевски каза: &bdquo;Обвинението се крепеше единствено и само на показанията на турския терорист Мехмед Али-Агджа&rdquo;. В края на процеса защитата изброи 116 негови лъжи, които той постепенно отказа. <br /> <br /> Но нека се върнем още малко назад, към фаталния майски следобед на 1981 г. Денят е сряда, мястото площад &bdquo;Свети Петър&rdquo; във Ватикана. 20 хиляди почитатели и туристи очакват появата на светия отец. Интересът към наскоро коронования папа Йоан-Павел Втори е огромен. Преди той се е казвал Карол Йозеф Войтила. Роден е в малко градче близо до град Краков и е относително известен само в родината си Полша. На избора му за папа се гледа като на сензация. След 455 години за първи път неиталианец се възкачва на светия престол. Двата свята: съветският блок и Западът са се хванали гуша за гуша. В решителната схватка на 58-годишния поляк, който някога е играл футбол и отлично кара ски, е поверена ключова роля. <br /> <br /> <img alt="Sergei_Antonov_9.jpg" align="baseline" width="520" height="429" src="/documents/newsimages/editor/201603/Ivan/Sergei_Antonov_9.jpg" /><br /> <br /> Денят е 13 май. Папата излиза за редовната си седмична аудиенция на площада пред катедралата. Качва се на открития автомобил и той бавно пърпори сред множеството. В този момент проехтяват изстрелите. Часът е 17.17. Куршумите го улучват в гърдите и корема, преминават през тялото му и раняват още две туристки. Духовникът, макар и след огромната загуба на кръв, е спасен.<br /> <br /> <img alt="Sergei_Antonov_10.jpg" align="baseline" width="520" height="386" src="/documents/newsimages/editor/201603/Ivan/Sergei_Antonov_10.jpg" /><br /> <br /> Килърът е заловен на място. Мехмед Али-Агджа е член на дясната терористическа организация &bdquo;Сивите вълци&rdquo; и платен убиец. Самоуверен, странен или луд? А може би и от трите по малко. Само след три дни стрелецът получава доживотна присъда. Около половин година след това, от килията му се разнася новина, която цял свят напряга слух да чуе: &bdquo;Зад покушението стоят българите&rdquo;, казва той. <br /> <br /> Обвинението се стоварва върху трима наши сънародници: служителите на посолството Тодор Айвазов и Жельо Желев, и представителя на националната ни авиокомпания Сергей Антонов. Първите двама в този момент са в София и се спасяват. Сергей е арестуван веднага. Следва очна ставка с Агджа, в която турчинът твърди, че двамата се познават отдавна, че заедно са подготвяли покушението и че именно Сергей го е чакал с колата си, за да го измъкне след атентата. <br /> <br /> Заради ареста му обаче това не е станало. Лъжите на терориста се превръщат в основни доказателства на обвинението. В неговото скалъпване главната роля изпълнява един човек, чийто съвест трудно би могла да понесе угризенията, които носи: съдия-следователят от римския наказателен съд Фердинандо Импозимато. Всяка дума на Агджа, добре украсена и раздута от него, веднага се превръща в коз срещу българина. Дори на видимите факти в негова полза се обръща гръб. Свидетелки декларират, че в деня и часа на атентата, Сергей Антонов е бил в службата си, издавал билети и отговарял по телефона на въпроси на клиенти. Заедно чули по радиото съобщението за покушението срещу главата на Римо-католическата църква. И трите жени, които твърдят това писмено и устно, са българки, омъжени за италианци и работещи за авиокомпанията ни. Никой обаче не взема под внимание казаното от тях. Може би защото то мигом би трябвало да оневини Антонов. В същото време по световните медии непрекъснато се развява една снимка от площада в деня на атентата, на която в тълпата се вижда мъж с мустаци и очила. Според следствието това е българинът. <br /> <br /> Сергей Антонов е осем години несменяем служител на авиокомпанията ни в Рим. Фин, интелигентен, кротък, работлив, точен, честен, такъв го описват колегите и малцината му познати. Живее сам, лесно могат да го следят, няма дипломатически имунитет и това са основните фактори, които насочват италианските тайни служби към него. Той е идеален да бъде жертва. И става.<br /> <br /> Но преди това нека си зададем въпроса: Защо в този световен сценарий за изпълнители на ролята на лошите са избрани Сергей и България? Според Асен Марчевски основната цел на цялата старателно подготвяна акция е да се удари Съветският съюз, империята на злото, както го нарича тогавашният американски президент Роналд Рейгън. Прякото обвинение обаче би влошило и без това изострените отношения между двете най-силни държави в света: САЩ и СССР. Това значи скъсване на дипломатическите и икономическите отношения, от което ще пострадат и големи американски компании. България е отличната мишена. Тя е малка държава и най-близката съюзничка на Съветите. Гиганти като &bdquo;Фиат&rdquo; и майсторите на пишещи машини &bdquo;Оливети&rdquo; гледат на нея като твърде подходящо място за новите си заводи. Значи редно е да се удари.<br /> <br /> <img alt="Sergei_Antonov_5.jpg" align="baseline" width="520" height="355" src="/documents/newsimages/editor/201603/Ivan/Sergei_Antonov_5.jpg" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Сергей Антонов остава зад решетките на италианските затвори близо четири години</strong></span><br /> <br /> През 1984 г. излиза книгата &bdquo;Време за убийци&rdquo;, посветена на ролята на социалистическите тайни служби в покушението срещу папата. Тя ражда и твърдението за &bdquo;българската следа&rdquo; в него. Автор е родената в Ню Йорк журналистка Клеър Стърлинг, която до края на живота си не се отрича от него. Въобще пропагандата срещу родината на Антонов по време на процеса се е развихрила на пълни обороти. Италиански журналисти по-късно признават, че са работили усилено по темата срещу доста добро заплащане.<br /> <br /> Сергей Антонов е арестант №1 в света в продължение на близо четири години. Никой не знае какво са правили с него в затвора. Факт е обаче, че излиза от там друг човек. По време на делото е развалина. Повторя само, че е невинен. Онези нашенци, които постфактум го упрекват, че не се е държал твърдо като Георги Димитров на Лайпцигския процес, трябва да си поръсят главите с пепел. Няма съмнение, че в зандана той е бил измъчван психически и с психотронни вещества. Решението на съда е да го оправдае поради липса на доказателства. Това е поредната подлост спрямо един почтен човек. Защото, ако бяха го оправдали напълно, магистратите от Ботуша трябваше да признаят провала си. А той струва 4 милиона долара. Толкова са платили италианските данъкоплатци за съда, полицията и службите, за процеса...<br /> <br /> Ако Антонов бе обявен за напълно невинен, някой трябваше да отговаря за това. Сметката плати българинът. С живота и здравето си.<br /> <br /> Самият папа Йоан-Павел II поне три пъти пред официални наши делегации, в тесен кръг е заявявал, че не вярва страната ни да има каквото и да е участие в това престъпление, твърдеше Марчевски. Уверен съм, че българин не може да стреля по поляк. Защото българите знаят, че крал Владислав Варненчик е дал живота си в битка за свободата на страната им. <br /> <br /> По време на посещението си у нас, пред 24 телевизии от цял свят папата потвърждава: Аз никога не съм вярвал в българското участие в атентата срещу мен. Това беше една инсинуация. Мястото, където са изречени тези думи, е президентството на Република България, а денят 24 май 2002 г. - празника на братята Кирил и Методий.<br /> <br /> <img alt="Sergei_Antonov_11.jpg" align="baseline" width="520" height="356" src="/documents/newsimages/editor/201603/Ivan/Sergei_Antonov_11.jpg" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Папа Йоан-Павел II се срещна с килъра си Мехмед Али-Агджа в затвора и ходатайства за освобождаването му</strong></span><br /> <br /> На 18 януари 2010 г. Мехмед Али-Агджа излиза от затвора, след като е излежал и присъда за убийство в Турция. Вече на свобода той казва, че атентатът му е бил поръчан от външния министър на Ватикана Аугустино Казароли, а българската следа била измислена, за да се дестабилизират СССР и комунистическият блок.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Мъченикът умира в мизерия</strong></span><br /> <hr /> <br /> След завръшането си Сергей Антонов работи като куриер в БГА &bdquo;Балкан&rdquo;. Развежда се. Жилището, предоставено му от държавата, отстъпва на жена си. В своята книга &bdquo;Погребаните тайни на Сергей Антонов&rdquo; рано отишлият си от този свят изключително талантлив български журналист Крум Благов пише: &bdquo;За пръв път срещнах С.А. през октомври 1990. Отидох в апартамента на улица &bdquo;Сердика&rdquo; 30, където е роден. По онова време, четири години след завръщането си от Италия, той бе на 42. Жена му го беше напуснала и той вече даваше явни признаци на психическо разстройство. Направи ми впечатление неговата елегантност. Поздрави, предложи ми кафе и цигара. Седна, но нито отговаряше на въпросите ми, нито каза нещо друго освен довиждане&rdquo;.<br /> <br /> <img alt="Sergei_Antonov_8.jpg" align="baseline" width="520" height="360" src="/documents/newsimages/editor/201603/Ivan/Sergei_Antonov_8.jpg" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Снимки: Иван ГРИГОРОВ</strong></span><br /> <br /> В мизерия мъченикът изживява последните години от живота си. Остава без доходи, спи върху продънена кушетка, но пред хората се явява винаги с костюм и вратовръзка. Дъщеря му и приятелите му събират пари за легло. Издават две негови стихосбирки. <br /> <br /> През 2002 г. парламентът му отпуска персонална пенсия от двеста лева. Антонов няма ликуващ лекар, не пие лекарства, страда от болки в стомаха и гърдите. Всяка вечер пуска химна на любимата си родина и стои прав. На 1 август 2007 г., след като два дни напразно е звъняла, дъщеря му Ани, отива да го търси. Звъни. Напразно. Няма кой да отвори. Зад вратата баща й е мъртъв. Напуснал е този свят, отнесъл се така несправедливо към него. На погребението речи няма. <br /> <br /> Изпраща го гласът на Лили Иванова, която пее &bdquo;Ветрове&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br /> <br />