Почитателки на песента сътвориха небивало изпращане на легендата на естрадата Ирина Чмихова, в което пяха, ръкопляскаха и припадаха, пише „Телеграф“.

Докато изнасяха ковчега на гранддамата на музиката ни от столичната черква „Свети Седмочисленици“, както си му е редът насъбралите се ръкопляскаха. Спонтанно няколко почитателки на примата започнаха да пеят нейната „Тригодишна мъка“ с култовото начало „Я подай ми, мила мамо, синьото елече“. Плакаха, ръкопляскаха и пееха, а това бе подето от околното.

И изпращането на тленните останки се превърна в една своеобразна литургия, която изнесе народът пред черквата. Самото опело също бе много емоционално. На няколко пъти дами припадаха в храма, докато слушат литургията.

Ветерани и по-новите поколения музиканти се събраха, за да кажат последно „Сбогом“ на Ирина Чмихова. Йорданка Христова сподели: „Първите лека-полека си отиват. Ирина, прекрасната, която всички обичахме, която научи толкова мои колеги на изкуство – на пеене, на поведение, на отношение към музиката. Целия си живот отдаде на това. Пред очите му е, когато пееше в зала „България“, не мога да забравя лицето ѝ, очите ѝ, тя грееше! И с тази усмивка!
 

Тя беше изключително емоционална и артистична, влагаше много емоционално отношение към всичко, което изпълняваше. Слава богу, има си две прекрасни деца и внуци, и правнуци. Жалко, че последните години бяха трудни за нея, но всеки си отива, когато му дойде моментът.

Ето и денят е прекрасен да я изпратим със светлина, с топло чувство, с ведрина. Тя бе изключително скромна и изключително талантлива. Светла ѝ памет!“.

„Поклон пред паметта на Ирина Чмихова, която ми даде да изпея песента „Камино“, с която ние продължаваме нейната памет! Поклон!“, написа Лили Иванова. Легендарният Димитър Йосифов си припомни: „Ирина Чмихова беше любимка на целия български народ с шлагерите, които изпя. Спомням си в Москва имаше една седмица концерти в зала „Октябрьская“. Всички бяха омаяни от нейното изпълнение“. Тогава те нямаха такива изпълнители. Бог да я прости и да ѝ е светъл пътят!“.

Събраха се и някои от любимите ѝ ученици. Етиен Леви: „Тя беше от доайените на българската естрадна музика, с легендарно чувство за хумор. Певица, актриса, невероятен педагог. Лично на мен ми е дала изключително много. Толкова много съм ѝ благодарен. Тя е мой любим преподавател.
 

Имах, преди да кандидатствам в Консерваторията, консултация при нея. Тя е певица и актриса. Зададе ми няколко теми и така се смя, милата, че стана цялата червена. И ми препоръча да кандидатствам във ВИТИЗ, а аз ѝ обяснявам, че фъфля и няма как. А тя се смее още повече. Емблематична фигура в нашата музика. Изпращаме я с много тъга, но няма как да спрем този процес, всички с раждането си вървим натам“.
 

Райко Кирилов: „Само преди няколко дни с Етиен се видяхме и си казахме, че по традиция ходим през февруари на гости при нея и си казахме, че утре ще се обадим на сина ѝ Колята, за да се разберем. А на следващия ден той ми звънна и ми каза, че е издъхнала. Разминахме се само за няколко дни.

Тя казваше на Коля: „Обади се на Етиен и Райко да ги видя“. Много ни обичаше. Тя беше изключителен човек и преподавател, много добра певица и актриса. Преподаваше ни не само сценично поведение, но и какви да сме хора в живота. Самият факт, че едни от най-популярните и обичани певци са под нейно ръководство е достатъчен.“

Мая Нешкова: „Днес се прощавам с част от моята младост и моето съзряване като човек и изграждане като професионалист. Тя беше човекът, който ме срещна с голямата музика, с голямата песен, голямото присъствие на сцената. От нея научих, че най-важното е да предадеш емоцията, смисъла на това, което искаш да кажеш с песента. Голяма жена, голяма личност, много слънчева, енергична, отдадена на това, което прави с любов“.