Известният телевизионен водещ Милен Цветков загина в жестока катастрофа. Фаталният сблъсък между два джипа стана край мол в София навръх Великден. Междувременно в мрежата бе разпространена снимка от краш тест на колата на покойния журналист, която повдигна резонни въпроси относно естеството на катастрофата.  

Ускорение около 13 пъти по-голямо от земното ускорение е погубило журналиста Милен Цветков. Това сочат първоначалните данни от катастрофата. Този извод като възможен потвърди проф. Станимир Карапетков, зам. ректор на Техническия университет, председател на Съюза на автотехническите експерти, автор на множество научни статии и автотехнически експертизи.

Конспирация?! Манипулирани ли са кадрите от смъртоносната за Милен Цветков катастрофа ВИДЕО

Първоначалните данни сочат, че автомобилът “Субару Форестър” с тегло по каталог за този модел от 1250 кг на Цветков е бил спрян на червен светофар. В него се удря автомобил “Ауди Q7” с тегло от 2000 до 2200 кг, според модела, в който седят водач и още двама пътници.

По сведения от очевидци вторият автомобил удря първия с 80 км/ч и без спирачен път. Колата на Милен Цветков изминава 20 метра, а след сблъсъка аудито продължава и спира в защитна ограда до входа на метростанция “Витоша”.

Снимката, която обикаля мрежата, както се твърди, показва именно какво се случва с модела при удар отзад с определена скорост - 80 километра в час. 


Свалих снимката на убиеца на Милен. Има си разследващи органи, да се оправят. Дали ще има опити да се скрие кой е и дали ще искат да го сменят с друг предстои да видим. И дали записите от камерите ще изчезнат, също ще е показателно. Но за да не се окаже след седмица, че убиецът е карал с 60 (примерно), качвам снимката на колата на Милен и снимка на същия модел Субару след краш тест на удар отзад с 80 км в час. Изводите оставям на вас. Коментар под снимката. 


Скоростта на автомобила “Субару” от 0 км/ч мигновено e възможно да стане 50 км/ч (изчислява се в зависимост от вида на предавателната кутия и в какво положение е била тя преди удара). За времето за изменение на скоростта, респ. за времето на удара средно от около 0,1 секунди, автомобилът при скорост след удара 50 km/h придобива ускорение над 138 метра за секунда на квадрат, тоест ускорение, което е над 13 пъти по-голямо от земното ускорение – 9,81 метра за секунда на квадрат.

“Не желая да коментирам конкретно казуса с Милен Цветков, защото е в процес на разследване, а и освен това разполагам само с данни от медиите. Но мога да говоря по принцип за този тип катастрофи, при които е налице удар отзад, – обясни професор Карапетков. "При подобни пътнотранспортни произшествия хората, които са в автомобила, загиват от преносни инерционни сили, които предизвикват силно натоварване на вътрешните органи и възможно движение на тялото. Тези сили са толкова по-големи, колкото по-голямо е ускорението. 

Може да си представите за какво ускорение говорим, когато от покой скоростта стигне до 20-30 или 50 км/ч за 0,1-0,2 части от секундата. Тук доминиращо значение имат не абсолютната стойност на скоростта, а нейното изменение за времето на удара, респ. ускорението, което придобива автомобилът за това време. Ако се ударите със 140 км/ч в друг автомобил, не челно, а с малка контактна площ и с малко изменение на скоростта за времето на удара, напр. да загубите скорост 10-15 km/h, но запазите управление, може и изобщо да не пострадате.

Ако обаче се ударите дори и с 40 км/ч в дърво или стълб и автомобилът остане до него, настъпват сериозни травми, много вероятно и смърт. При сблъсък отзад има няколко характерни особености. Първата е, че предпазният колан почти не помага. Човекът загива от т. нар. камшичен удар, при който главата се оттласква силно назад, а тялото се движи напред със седалката.

Другият смъртоносен фактор са разкъсванията на вътрешните органи под действие на инерционните сили. В зависимост от големината на ускорението възникват вътрешни кръвоизливи, порязава се първо слезката, после черният дроб, сърцето и т. н.”, разказа още проф. Карапетков.   

Subaru-то на Милен Цветков е получило пет звезди за безопасност след краш тестовете, проведени от организацията Европейската програма за оценяване на нови автомобили. 

То е едно от най-безопасните коли за класа си.  Автомобилът получава пет звезди за безопасност във всичките четири категории - възрастни пътници, пътници деца, уязвими участници в движението и системи за безопасност. 

"И при двата теста - преден и страничен, защитата на всичките критично зони на тялото е добра и за двата манекена. Форестър е спечелил максимален брой точки в тази част на оценката", се казва в доклада на Euro-NCAP, посветен на автомобила.  



Друг доста актуален въпрос, който си задават потребителите, е защо автоматичната система за засичане на препятстия пред автомобила на джипа Ауди, с която той със сигурност разполага. 

При въпросната  система сензори работят постоянно, изчислявайки дистанцията между вашата кола и препятствията отпред. Когато сензорите засекат обект, автомобилът намалява автоматично чрез корекция на подаването на газ, връщане на предавки при автоматиците, както и с помощта на софтуера на управляващата електроника.

Технологията дори може да те предупреди за предстоящи препятствия чрез серия от мигащи светлини и звукови сигнали. Ако системата не отчете реакция от страна на шофьора, тя активира спирачките автоматично, което води до избягване на инцидента. 
 

Във видео от 2016 г. AGU Zurich показва последствията от сблъсък между голям SUV и малка градска кола: Citroen C3 от 2014 г. се удря с 35 км/ч в задната част на Audi Q7 от 2006 г.

Инцидентът е доста типичен и широко разпространен по целия свят, особено в големите градове, където се движат различни видове превозни средства.

Не е много ясно какво швейцарците са искали да демонстрират с това видео, но то е доста интересно. Френският хечбек, който струва най-малко 6 пъти по-малко от немския всъдеход, показва завидна здравина - макар че при удара от предницата му нищо не остава, салонът е добре защитен и се предполага, че пътниците не биха пострадали сериозно. Audi Q7 понася удара с бронята, а Citroen C3 - с двигателя, заради простия факт, че е по-нисък.