Соня Бонева: Родих близнаци, но откраднаха момченцето и го продадоха!

<br /> <strong>- Соня, вие твърдите нещо шокиращо - че преди 18 години са откраднали при раждането едното от двете ви близначета!!! Звучи потресаващо, но обяснете как се е случило това?!</strong><br /> - Потресаващо е, да! Забременях през 1994 година, като в началото имах трудна бременност. В поликлиниката, където ходех да наблюдават бременността ми, докторът ми каза, че нося близнаци. Това заключение беше потвърдено и в Правителствената болница, където ме гледаха на видеозон. Майка ми имаше един приятел, който уж ме уреди и ме заведе при един доктор &ndash; Маджаров се казваше. При него отидохме цялото семейство и той ни каза, че плодът, който нося, е много голям. По принцип близнаците застават един зад друг и аз си казах, че може да не е видял, че са близнаци. Каза ми, че е момче и че трябва да ми направи секцио, защото плодът бил прекалено голям за нормално раждане. За операцията ми поиска 300 долара, за да минело всичко както трябва. Не помня тогава колко беше точно курсът на долара, но се сещам, че майка ми му брои 20 000 лева. Бременността ми по принцип беше наблюдавана в Осма поликлиника, иначе раждането беше във Втора. На третия месец бях приета в болницата, защото получих кървене, даже за малко да абортирам и след това много прецизно ме наблюдаваха. Точно за това ви казвам - беше сигурно, че съм бременна с близнаци. До седмия месец на бременността Маджаров не ме беше гледал. Дотогава лекарят, който ме наблюдава в Осма поликлиника &ndash; д-р Командов, ми каза категорично, че са близнаци. Като отидох при Маджаров обаче, той ми вика: &bdquo;Момче е&rdquo;. Аз тогава бях много изненадана и му казах, че в поликлиниката са ме гледали и са ми казали, че са близнаци. И Маджаров ми каза: &bdquo;Който ти го е казал, отиди и му кажи, че е сбъркал. Бременна си с едно момче!&rdquo;. И аз го направих. Отидох при Командов и му викам: &bdquo;Докторе, така и така, д-р Маджаров каза, че не са близнаци&rdquo;. А той: &bdquo;Кажи му, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>аз ще си избърша задника с дипломата си, ако не са близнаци! </strong></span><br /> <br /> Хвърлям си ръкавиците и напускам работа, ако твоите деца не са близнаци!&rdquo;... <br /> <br /> Тогава бях само на 21 години и какво ми е разбирала на мен главата, че да ми светне, че може да предстои някаква машинация. <br /> <br /> По принцип на мен терминът ми беше на 12 октомври, но Мадажаров ме викна да вляза в болницата 2 седмици по-рано, защото съм имала патологична бременност. А аз нямах симптоми да родя по-рано. Като ми изтекоха водите &ndash; на 3-и срещу 4-и, малко след 2 часа, беше друг екип на смяна. Обаче не ме оперираха, а се обадиха на Маджаров. Явно нещата са били ачик-ачик нагласени, но как да се усетя?!... В 3 без десет ме взеха някъде за операция и в 3 часа родих. Направиха ми секциото с пълна упойка и, след като се събудих, ми показаха дъщеричката ми, увиха я и я прибраха. Аз бях в несвяст още, но се зачудих къде ми е другото дете &ndash; момченцето. Станах и започнах да го търся. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Теглеше ме към един кувьоз, където мисля, че беше то...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Но как го разбрахте - някой ви каза, или пък имаше номерче?</strong><br /> - Никой нищо не ми каза. Маджаров ми каза, че бебето било едно &ndash; момиченце, въпреки че като ме беше гледал по време на бременността, каза, че е момче. И най-интересното беше, че мотивът за секциото беше големият плод, а дъщеря ми Кристина се роди 2650 грама! Кое му е голямото на този плод?!... Е това е цялата трагедия, защото той каза: &bdquo;Плодът ти е над 3 килограма, няма да можеш да го родиш нормално, седалищно&rdquo;, това-онова, а то всъщност въобще не е било седалищно. Но аз не знаех изобщо какво става - бях просто в шок и не можех да реагирам нормално. Показаха ми само момиченцето ми, но не и другото близначе...<br /> Както и да е, след това ни изписаха. Аз се затворих в себе си, не контактувах, не говорех...<br /> <br /> <strong>- Как така?! Не направихте ли нещо в самата болница?!</strong><br /> - В интерес на истината, тогава нищо не направих, защото бях блокирала и не знаех как да постъпя. Не че не съм искала, просто не бях на себе си. <br /> <br /> <strong>- Добре де - бащата не беше ли там, той не реагира ли?</strong><br /> - Не, не беше в болницата по време на раждането и, честно казано &ndash; след това колкото години съм опитвала да говоря на тази тема, той все е мълчал.<br /> <br /> <strong>- Не е взел никакво отношение?!</strong><br /> - Не! Никога! Но аз имам съмнения, че или моята майка, или неговата, е продала детето ми...<br /> <br /> <strong>- Това звучи потресаващо! Кое ви кара да мислите така?!</strong><br /> - Още след раждането започнах да имам такива съмнения, защото познавам и двете. Разбира се, не мога да докажа и винаги са ми казвали, че едва ли не съм луда, но добре знам, че не съм и бях бременна с близнаци. Лошото е, че нищо не мога да докажа, защото няколко месеца след раждането се преместихме и по време на преместването изчезнаха всички документи, свързани с бременността. А в местенето на багажа участваха майка ми и свекърва ми. Подозирам, че някоя от тях може да е взела документите, за да нямам какво да направя и да докажа, че са откраднали детето ми. <br /> <br /> <strong>- Но защо биха го направили?!</strong><br /> - За пари! Аз няколко месеца бях в шок, но след това започнах да се връщам и да търся истината &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>какво се е случило с детето ми</strong></span><br /> <br /> Един приятел се зае да разследва какво се е случило. И стигнахме до информацията, че синът ми е бил продаден от руса жена за 20 000 долара на друга жена, която е нямала деца. А и майка ми, и свекърва ми, лека й пръст, са с руси коси. Една от сестрите, която тогава е работела във Втора поликлиника, казала на моя приятел, че жената, която всъщност ми е взела детето, била много богата. Имала мъж, който бил много красив и май искал да я напусне. Затова тя го лъгала, че е бременна, за да може да го задържи. Тази жена лежала с мен в болницата по същото време, но сме били в различни стаи. И всъщност, когато аз съм родила, са ми взели детето и са й го дали &ndash; все едно, че тя го е родила.<br /> <br /> <strong>- Да не би да подозирате, че Маджаров за това ви е казал, че нямате близнаци, защото е сключил сделка с тази жена &ndash; да й даде вашето дете?!?</strong><br /> - Да, но нямам доказателства. И мисля, че това е станало със знанието на майка ми или свекърва ми, колкото и да ми е неприятно да го кажа. Аз после исках да направя проверка в архива на Втора градска, за да видя родените деца на 3, 4 и 5 октомври, но не ми разрешиха! <br /> <br /> <strong>- Научихте ли нещо повече за тази жена, която подозирате, че е взела детето ви?</strong><br /> - Знам само, че е някъде в &bdquo;Толстой&ldquo; (квартал на София &ndash; б.а.) и дъщеря й има кафе. Друго нищо не знам &ndash; коя е, що е... Аз няма да се разправям с нея - просто търся истината и искам да знам момченцето ми дали е добре. Моят познат има някаква информация, но не иска да ми каже, защото съм щяла да направя нещо, което не трябвало, и защото вече било късно за такива неща. А тази жена, която е била в екипа, който ме е израждал през същата нощ, не искала да се забърква, защото я били заплашили.<br /> <br /> <strong>- Добре, а майка ви, свекърва ви... - не мога да си го обясня как може да са замесени! Вие не може да не сте изричали всичко това пред тях и да не сте ги разпитвали. Какво ви казаха?!</strong><br /> - Много пъти съм водила разговори с майка ми, но тя спокойно може да ме излъже. Тя си лъже непрекъснато. На нея не й вярвам грам. Просто нито на майка ми, нито на свекърва ми &ndash; на нито една от двете не мога да вярвам. Защото и двете са малко по-амбициозни, постигат си целите, както си решат, и ако трябва през трупове да минат - минават... Майка ми винаги много е обичала парите и колкото и да ме е грях да го кажа &ndash; не бих се учудила да е способна на нещо такова. Не ми се иска да вярвам, разбира се, да е толкова алчна и безскрупулна. Или пък че свекърва ми е направила такова нещо... Лошото е, че тя почина. Беше злобна и отмъстителна и си имаше хиляди причини, но някак си все не ми се вярва да е постъпила така... Дано да не е така, както си мисля, защото, ако е майка ми - няма да мога да го преживея... <br /> <br /> И какво стана - едната - свекърва ми, почина много грозно от инсулт, другата &ndash; майка ми, колкото и да беше богата &ndash; фалира! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Това за мен е провидение!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Интересно тази жена, за която казвате, че е взела детето ви, как е била настанена в отделението? Така излиза, че тя е играела по някакъв начин с този доктор Маджаров...</strong><br /> - Е, играела е, няма начин да не е! Защото той дойде лично да ме оперира, въпреки че аз бях отишла при другите лекари, които си бяха на смяна, да раждам. Той дойде, след като лично му се обадиха. Така беше наредил на колегите си. И в 3 часа през нощта дойде, за да ме оперира той. <br /> <br /> <strong>- Дъщеря ви Кристина откога знае, че има близначе?</strong><br /> - От по-малка. А тя го усеща. Имала съм случай, когато вдигна 39 градуса температура, без никаква причина. Ей така - както си седи на кревата. След един-два часа нищо й нямаше.<br /> <br /> <strong>- Точно това исках да ви питам &ndash; дали Кристина усеща, че действително има брат?</strong><br /> - Усеща. И освен това наскоро тя получи много странна криза. Заведохме я в Спешното &ndash; казаха белодробна емболия. Оттам в &bdquo;Пирогов&rdquo;, защото то беше посред нощите. Там я гледаха и казаха, че няма такова нещо. И в един момент болката изчезна и... всичко се оправи за секунди. Нищо не й откриха. Ей такива странни случки. <br /> <br /> Аз пък често си сънувам детето &ndash; с къдрава коса и сини очи, малко по-висок от дъщеря ми. Висок и слаб... Не много слаб - нормален. <br /> <br /> <strong>- Аз не мога да си обясня това, че мъжът ви нищо не коментира?!</strong><br /> - Той категорично мълчи за това, въпреки че много добре знае, че бях бременна с близнаци. Не знам... За него тази тема не съществува. Най-вероятно знае нещо... Той много често ходеше при неговия братовчед, който беше тогава санитар в болницата, където родих. С часове седеше там. А между другото никой от роднините на съпруга ми не дойде на изписването на детето &ndash; нито свекър ми, нито свекърва ми. <br /> <br /> <strong>- Не мога да не ви попитам, предвид шокиращите неща, които ми разказвате &ndash; как сте с психиката? Да не би по онова време да сте изживели тежка следродилна депресия или пък да сте имали някакви други психически или нервни проблеми?</strong><br /> - Аз по принцип съм нервен човек, но не съм луда. Всъщност дори ходих на психиатър. Криси беше станала на годинка и нещо, когато реших, че нещо може аз да не съм наред, да полудявам. Отидох и казах, че вероятно имам някаква параноя или нещо такова. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но психиатърката ми каза, че съм си съвсем добре</strong></span><br /> <br /> &ndash; нито имам параноя, нито съм луда. Не съм и човек, който да се дрогира, даже алкохол не пия... Няма как да си представям несъществуващи неща!...<br /> <br /> <strong>- Вие вярвате ли, че ще стане чудо и това момче, за което твърдите, че сте родили, ще види вас или сестра си и ще ви познае?</strong><br /> - Да, вярвам. Този момент, хем най-много го искам от всичко, хем най-много ме е страх. Каква ще е реакцията му. А аз искам само да го прегърна, нищо повече! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ</strong><br /> <br />