Соросоидите прегърнаха русофилството

Вече две десетилетия в публичната среда е прието, че структурите (медии, партии, НПО) около Иво Прокопиев са проводник на американските интереси у нас. Редно е да отбележим и че в последните години доста често се тиражира имащата основание версия – подсъдимият Прокопиев всъщност гравитира около орбитата на спекуланта Сорос, който, знаем добре, е един от основните опоненти на сегашният президент на САЩ Доналд Тръмп.

И все пак – групировката „Капитал“ винаги се е ползвала с репутацията на прозападно насочен задкулисен кръг за влияние в политиката, съдебната система и общественото мнение. Днес, обаче, соросоидите скочиха в защита на русофил номер 1. А това е обвиненият за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, близък приятел на православния олигарх Константин Малофеев и бившия генерал от КГБ Леонид Решетников.
Ако отворите флагмана на Прокопиев „Капитал“, ще прочетете половин дузина осмиващи прокуратурата материали, твърдящи че Малинов е невинен, а лошите Цацаров и Гешев нямали аргументи да защитят страната ни от руския хибриден натиск.

И ще кажете – как така западните соросоиди се прегърнаха с източните русофили? Много просто. Нашите Прокопита са с дълбок номенклатурен произход. Те са яйца, снесени от червената кукувица в демократичното гнездо през началото на 90-те. Вчерашните ревностни комунисти и лизачи на петолъчки днес се пребоядисаха в първи борци за дясното, за НАТО и ЕС. Но следите остават.

Откриваме ги в миналото, а и в настоящето. Да ви прилича по нещо структурата, която Малинов иска да изгради с руски пари на Прокопиевата соросоидна организация? Концепцията е абсолютно идентична – мрежа за влияние, която се разпростира на всички нива в обществения живот – медии, законодателна власт, изпълнителна власт, съдебна власт, неправителствен сектор. Сиреч – там където Малинов отива, Прокопиев и другите соросоиди отдавна са се настанили. Иначе генезисът им е общ, господарите са същите, разликата е в стадиите на развитие.

И ако днес всички разбрахме кой е Николай Малинов, нека припомним позабравени пасажи от биографията на соросидните лидери в България.

Иво Прокопиев
Баща му Георги Прокопиев е член на БКП от 1966г. През 1969г. той започва работа в УБО (Пето управление на ДС). Стартира като волнонаемен и стига до чин „капитан“.

Първо е лесничей, а след това зам.-директор и директор на ловно стопанство „Воден“ край Разград. Прокопиев старши бързо се превръща в любимец на главните ловци в Републиката – Тодор Живков и Пенчо Кубадински, а похвалите към него са както морални, така и материални. „Воден“ е любимата ловна резиденция на Живков, в която чест гост е съветският лидер Леонид Брежнев. А рамо до рамо с комунистическите диктатори е и бащата на Иво Прокопиев.

През 1984г. Георги Прокопиев е повишен в чин „лейтенант“, назначен на длъжност „старши разузнавач“ при трети отдел на Пето управление на ДС (УБО) и прехвърлен като директор в ловно стопанство „Мазалат“ (Габрово). Но има и черни петна – няколко години по-рано (през 1977г.) бащата на Иво Прокопиев е наказан за  „недобро стопанисване“ и „неправилно разходване“ (тоест далавера, явно крушата не пада по-далеч от дървото), но дебелите му връзки с Живков и Кубадински го спасяват от разжалване и затвор.

Сиреч – младият Иво е пораснал на коленете на всесилния Пенчо Кубадински от Политбюро на БКП, дължи кариерата си на комунистите (на 22 години собственик на вестник, на 28 горд притежател на завод за 150 милиона), а днес се представя, че е прозападен бизнесмен, продемократичен издател и прореформаторски политик. 

Огнян Донев
Баща му Иван Тенев става член на РМС (младежката организация на БКП) на 17 години. Две години по-късно е арестуван за разпространение на антидържавна съветска пропаганда. След кървавия 9-и септември той участва в налагането на комунистическата диктатура, в частност в обезоръжаването на жандармерийските части. Заради дейните си усилия в терора и репресиите е награден с членство в БКП и бърза писта за възходяща кариера.

През 1963 г. бащата на Огнян Донев е завербуван по линия на Първо управление на ДС (външно разузнаване) с псевдоним „Антонов“. По това време той се труди в търговското ни представителство в Хамбург. Шест години по-късно Донев старши вече минава към Второ главно на ДС (контраразузнаване). През 1981г. продължава разузнавателната си дейност отново в рамките на Западна Германия.

Благодарение на заслугите на баща си (активен участник в кървавите събития след 9-и септември, над две десетилетия агент на ДС) ненавършилият 30 години Донев получава изключително апетитно местенце – съветник в Министерски съвет на Огнян Дойнов, втори човек в БКП, автор и изпълнител (заедно с Луканов) на схемата с „червените куфарчета“. 

Иван Кръстев и Евгений Дайнов
Кръстев е син на секретаря по идеологията на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. През 80-те години Йото Кръстев става главен редактор на вестник „Народна младеж“, след което се издига до завеждащ отдел „Средства за масова информация“ към апарата на ЦК на БКП. Самият Иван Кръстев е секретар на комсомолска организация и член на БКП. След 1990г. лично Андрей Луканов съдейства на Кръстев да получи стипендия и близък контакт с финансовия спекулант Джордж Сорос, чието „Отворено общество“ започва работа у нас с посредничеството на покойния експремиер. 

Евгений Дайнов е син на дългогодишния кореспондент на „Работническо дело“ в Лондон Александър Дайнов. Дайнов-старши е член на БКП, в тесни връзки с ДС предвид работата му във враждебния запад. Майката на Дайнов – Лидия Маринчевска– е член на ОФ, дъщеря на активни борци срещу капитализма и фашизма. През 1982г. Евгений Дайнов е зачислен за аспирант (с тема на дисертация история на комунистическите движения) в Института по история на БКП. Това става със специално решение на Секретариата към ЦК на компартията, подписано от директора Давид Елазар (Дайшо) – изключително верен и приближен до Живков партизанин от отряд „Чавдар“, командир на Шопския партизански отряд.

Освен Института по история на БКП, Елазар ръководи и отдела по пропаганда и агитация на партията-държава. Евгений Дайнов сам окачествява себе си като троцкист и ляв анархокомунист, което не е учудващо предвид идейната близост между Сорос и Троцки – на единия Дайнов служи, а на другия се възхищава.

Ето това са хората, които след като приватизираха икономиката ни, днес претендират да приватизират съзнанието ни. Малинов е само един от тях.