Сега ще видим друг Радев, въпреки че е по-лесна ролята на опозиция. Това каза в интервю за "Монитор" социологът Евелина Славкова.

По думите й, „Продължаваме промяната“ са спечелили не защото обществото се е вслушало в призивите им, а защото хората са искали да гласуват против Борисов. 

"Ще се сформира кабинет, но съм скептична за дълголетието на коалицията", прогнозира Славкова.

Ето какво още каза анализаторът пред "Монитор":

- Г-жо Славкова, как си обяснявате категоричната победа на Румен Радев на президентския вот и голямата разлика с опонента му проф. Анастас Герджиков? Смятате ли, че беше предрешена тази битка и че това е причина за ниската избирателна активност?

- Не ми се иска в обществото да се внушава, че един избор е предрешен. Това създава усещането, че задължително победителят на първи тур ще спечели на балотажа. Всъщност няма голяма изненада от резултатите и причините са няколко. Първата е, че Румен Радев вече пет години е президент и е достатъчно разпознаваема личност. Част от обществото харесва неговите позиции по определени въпроси.

Фактът, че президентските избори съвпаднаха с парламентарните също оказа своето значение. Не можем да не отчетем и че партия „Продължаваме промяната“ се смята за близка до президента. Оказа се, че хората, които са гласували за формацията на Кирил Петков и Асен Василев на парламентарния вот, на президентския са подкрепили Румен Радев. Над 80% от тях са гласували за него.

Същото са направили и симпатизантите на БСП, въпреки събитията в партията.

- Това означава ли, че наистина случилото се в БСП и скандалът между Корнелия Нинова и Антон Кутев не е оказал влияние върху вота им за Румен Радев?

- Не, те отново подкрепиха Румен Радев. Също така своето влияние оказа промяната, която започна от протестите миналата година, и моментът, когато Радев се качи на тази вълна. Тогава хората припознаха риториката му като опозиция на ГЕРБ и това повлия върху високия му резултат. Има обаче и нещо друго.

„Продължаваме промяната“ спечелиха изборите, но не съм сигурна, че обществото се вслуша в призивите им за борбата срещу корупцията, срещу главния прокурор, колкото всъщност ги подкрепиха, защото искаха да гласуват против Борисов.

- Тоест, вота им се дължи на анти ГЕРБ кампанията, така ли?

- Точно така, анти ГЕРБ риториката оказа своето влияние. По отношение на избирателната активност, чух различни мнения от анализатори, но си направих труда да проверя и се оказва, че наистина тя е най-ниската за втори тур на президентски избори от демократичните промени у нас до този момент. В 91 година са бурни времена и е нормално да гласува голяма част от обществото. На втория тур през 2016 година гласуват над 50%, а сега говорим за активност под 40%.

Разбира се, това не поставя легитимността на изборите под въпрос, но трябва да се запитаме как наблюдава процесите една голяма част от българското общество, която не гласува. Така че тепърва ще търсим тези отговори.

Освен тези фактори, не може да пропуснем и факта, че Анастас Герджиков е разпознаваем като личност сред преподаватели, учени, но не и сред обществото. Той не е имал активни политически позиции.

Липсата на време и на силна кампания изиграха своята роля. През 2016 година Румен Радев също беше неразпознаваем, но е много важна каква е била кампанията и на какъв етап се появява кандидатът. Колкото до другите обстоятелства, които споменах, те наклоняват везната в полза на Румен Радев.

- Много по-слаба активност обаче бе отчетена и зад граница. Означава ли това, че сънародниците ни се интересуват повече от това кой изпращаме в парламента, отколкото от президентската институция?

- По принцип се наблюдава най-голям интерес към парламентарните избори, местните, президентските и накрая за евродепутати. Няма особена изненада в това отношение, дори като изборен резултат в чужбина. Но няколко неща правят впечатление. Първо-сънародниците ни в чужбина бяха омаяни от промяна в парламентарните избори.

Спомняме си каква активност имаше през април и през юли, когато се промени ситуацията. Тогава „Има такъв народ“ дори станаха първа политическа сила. Тоест, в съзнанието на сънародниците ни в чужбина е реториката на политиците, посланията, че ще направят всичко възможно да ги върнат у нас.

Това говорене няма как да не им повлияе. Само че има един простичък факт и той е, че това бяха четвърти избори за българите.

- Има ли я умората в обществото?

- Умората се чувства, с подредбата на парламентарните сили виждаме, че „Продължаваме промяната“ отнеха от „Има такъв народ“ значителни проценти. Този електорат се премести при други, при хора, които в общественото съзнание изглеждат по-консенсусни и че могат да съставят кабинет. Защото не можем да си позволим да нямаме отново редовно правителство.

Стана така че в края на ноември нямаме бюджет, както и не знаем насоките на държавата за следващата година, а това не е добре. Хората искат някой да поеме юздите, за да може обществото да се успокои. Знаете, че все пак служебното правителство не може да прави много неща.

Това също доведе до резултата на парламентарния вот. Тук имаме и нова ситуация при Румен Радев, защото той попада в интересни обстоятелства. Става президент в нов контекст и няма да бъде в опозиция.

- Той всъщност ще бъде в благоприятна среда този път.

- Да, но сега трябва да видим един друг Румен Радев. Повярвайте ми, че опозиционната роля е най-добрата. Стоиш отстрани и критикуваш. Така че ролята на опозиция не е толкова лоша, както ни я представят. Затова сега се предполага, че Радев ще е добре със следващото правителство. Така че трябва да видим как ще се случи промяната, която ни бе заявена.

„Продължаваме Промяната“ също не са в комфортна среда, защото формацията ще поеме държавата в доста труден период, правителството ще се състави най-вероятно преди Коледа. Тогава хората изпитват друг тип емоции, но след това януари и февруари са тежки месеци, сметките растат, парите са охарчени и ако има дори малко чувствително повишаване на цените, няма как това да не създаде напрежение.

Не знам как ще успеят да се справят в такава ситуация, още повече, че две от партиите, които ще са в тази коалиция, не са били в управление и нямат опит в това отношение.

- Какви интересни тенденции наблюдавахте в профила на гласувалите, оказа се, че голяма част от електората на „Демократична България“ е гласувала за Румен Радев?

- Няма изненада, че поддръжници на „Продължаваме промяната“ и на БСП са гласували за Румен Радев, въпреки неясните призиви на Корнелия Нинова. „Демократична България“ обаче показа един много странен рефлекс и той е, че гласуваха Румен Радев, не толкова, защото е техният президент. Причината беше просто да не спечели Анастас Герджиков, защото го приемат като лице на ГЕРБ.

- Тоест, отново наблюдаваме анти ГЕРБ реториката?

- Точно така. Те нарушиха своята идеология. Те имат претенции да са проевропейски, пронатовски. В същото време Румен Радев заяви в дебата, че Крим е руски, а те гласуваха за него. Това е много интересен феномен и показва, че омразата им към ГЕРБ е много по-голяма от идеологическите линии, които следват.

- Какво обаче ще стане все пак, ако не се сформира кабинет? Допускате ли такава хипотеза?

- Това е резонен въпрос, но по-скоро смятам, че този път ще има кабинет. Причината е, че тези формации осъзнават много добре, че ако това не стане, на следващи избори резултатите им ще са много по-ниски. Видяхте какво се случи с „Има такъв народ“. Така че „Продължаваме промяната“ може да погледне тях и да прогнозира какво може да се случи за в бъдеще, ако действат така.

БСП също няма особен избор, защото се превърна в политическа формация от среден ешалон, а става дума за столетница. Това свиване показа на БСП, че трябва да участват във властта, дори чисто символно. Интересно е самото подаване на оставката на Корнелия Нинова, да се види тепърва дали не е било чист ход да успокои партията. Тя ще води и преговорите за правителство.

Както казах, ИТН са показното какво се случва, когато не успееш да съставиш кабинет. Така че четирите формации трябва да се разберат и съставят някаква форма на кабинет. Аз съм по-скоро скептична за дълголетието на тази коалиция, защото са различни хора.

„Продължаваме Промяната“ пък са най-неясни за нас. Така че това са различни играчи, които трябва да се обединят, но има много червени линии, например Северна Македония, какво решение ще вземе правителството по този въпрос, други теми. Така че ще се състави правителство, но каква ще е съдбата му, ще стане ясно следващите седмици, когато видим какъв ще е техният потенциал.