Тодор Живков никога не е пътувал с правителствения влак "Витоша експрес", произведен по негова поръчка в Германската демократична република. Това разкрива  Стойно Стойнов, специалист в БДЖ.
Той е роден в село Бегово, завършил е механотехникум в Карлово, после учи в София. През 1975 и 1976 година е командирован в заводите на ГДР заедно с още двама свои колеги. Тогава той е едва на 31 години. А след това е от екипа по поддръжката на влака. Тримата са единствените българи, които са участвали в строителството на ВИП влака. Стойнов е от софийската част за експлоатация на вагоните. В екипа участват един специалист  от тогавашната  Генерална дирекция на БДЖ и един от депо "Надежда" в София, пише "Марица". 



Идеята за производството на влак, който да обслужва само правителството в България, е на самия Тодор Живков. Тя се ражда след посещението му в ГДР, където колегата му Ерик Хонекер, генерален секретар на Германската единна социалистическа партия, му показва техния правителствен влак. Възможността държавният глава и ръководител на партията, както и министър-председателят или министрите да бъдат мобилни и да осъществяват дейността си, пътувайки по работа из страната и чужбина, е в основата на решението за построяването на "Витоша експрес". 



До 1990 година правителственият влак имаше едно пътуване от София до Шумен. Тогавашният министър на външните работи Петър Младенов заведе  дипломатическия корпус да разгледа града и Мадарския конник. После  заведе посланиците и в едно ловно стопанство, където те половуваха за кратко, спомня си Стойнов. 

Останалите  две забележителни пътувания са до Ереван и Москва. В нито едно от тях обаче Живков не е участвал. 



Първото пътуване бе до Грузия, бе пробно и вероятно маршрутът бе избран заради дължината на трасето - точно 2000 километра от Дрезден до Ереван. Трасето, освен че бе дълго, бе и много разнообразно - виеше се из равнини, изкачваше планини, спускаше се.  В това пътуване  бяхме ангажирани ние тримата българи и екип от германски специалисти, които участваха в изграждането на влака. Потеглихме в края на ноември 1978 година. Спряхме в Брест, разгледахме Брестката крепост. Имахме кратък престой в Сочи, където макар в края на есента, с германските колеги се изкъпахме в морето. Качихме Кавказ, минахме през град Гора, родното място на Сталин. Спомням си, че там направихме кратка екскурзия с автобус до една пещера, от която извира река. Атракцията беше, че ни предложиха  едно кепче, с което можеш да си загребеш риба от реката и да ти я приготвят бързо за ядене.

 

От Дрезден до Ереван пътуваше целият състав на влака, който се състоеше от десет вагона. С нас беше и едно младо момче, Данчо, което готвеше. Публиката го познава, тъй като той скоро водеше кулинарно предаване по една телевизия като готвача на Тодор Живков. Това пътуване беше пробно, трябваше да се изпитат вагоните, всички съоръжения и системи в него, разказва Стойно Стойнов. 

Спомня си и две  работни пътувания на правителствения влак, свързани с Тодор Живков. Във "Витоша експрес"  имало  и специален вагон, в който да пътува лекият автомобил на Първия. 

Беше през март 1976 година. Генералният секретар на ЦК на БКП трябваше да замине за Москва, където щеше да бъде гост на 26-ия конгрес на КПСС. Тогава към влака София-Москва беше прикачен един от специалните вагони на правителствения влак - този за автомобила на Тодор Живков. Спряхме в Киев, там свалихме колата от вагона и един от шофьорите на УБО я откара до заводите ЗИМ, където беше тествана. После автомобилът отново бе върнат във влака. Колата возеше Тодор Живков в Москва,  а самият той пристигна там със самолет. Връщането бе по същия начин, казва Стойнов. 

Другото пътуване било за откриването на фериботната линия Варна-Иличовск. Екипът отново пътувал  с влака, а Живков долетял със самолет.

Така нареченият влак на Живков не блестеше с някакъв лукс. Технически той бе направен много добре, но обзавеждането и според тогавашния вкус, и според сегашния не беше луксозно. То бе удобно, осигуряващо сигурност и комфортно пътуване, но само дотолкова. За мен като човек, отдаден на техниката, беше интересно всичко, свързано с организацията и производство при изграждането  на вагоните, споделя Стойнов.

През 1975 година той и двамата му колеги били командировани в Германия, базата им била в град Шкойдиц - един от шестте града на ГДР, където имало големи заводи, специализирани в производството на различни видове вагони. Под контрола на УБО и ЩАЗИ работата е била разпределена в тези шест завода. В Шкойдиц  се изработвали талигите на вагоните - колелата с конструкцията. В Батендал се правели седалките.  В Десау, където правели хладилни агрегати за големи промишлени предприятия,  се изработили и климатичните системи за вагоните.  В Гьорлиц се строели спалните вагони. 

Сигурността на вагоните бе от изключителна важност. След построяването на всеки от тях се правеше проба  в рамките на 200 километра. Това ставаше в един огромен Институт за релсовите превозни средства  в Германия. Скоростта се имитираше на място, също и клатенето на вагона,  правеха се проби с пълни чаши вода дали ще се разливат, мереше се шумът, влажността на въздуха... 

Стойнов си спомня  и друг детайл - до 1990 година на гарата в Унгени - градче в Молдова, един от граничните пунктове на  тогавашния Съветски съюз, съхранявали комплект талиги - колелата с конструкцията, за българския правителствен влак. Те съответствали на стандарта на руските железници, които са по-широки от нашите. Там се извършвала смяната на талигите.  

Сега влакът на Тодор Живков се съхранява в Правителствения ремиз на гара София, създаден още от Фердинанд. Както  и царският влак "Корона", така и "Витоша експрес" се използват понякога от  туристически фирми за атрактивни  пътувания, особено по време на празниците. А твърденията, че този влак е пътувал до Владивосток, не са истина, категоричен е Стойнов.