Спецобвинението: През 2020 г. в съда са внесени 52 дела за корупция. Мит е, че оправданите са много
Данните са от анализ на дейността на Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратури за периода 1 януари 2012 – 31 декември 2020 г.
Нищожен процент от изправените от Специализираната прокуратура на съд корумпирани властимащи са получили оправдателна присъда, откакто тя изобщо съществува. За цялото това време оправдани за корупционни престъпления са едва 0,5% от предадени на съд лица, пише Епицентър.
Данните са от анализ на дейността на Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратури за периода 1 януари 2012 – 31 декември 2020 г., в частта, касаеща корупционните престъпления, който е изготвен от Прокурорската колегия на ВСС и бе приет на 09.02.2022 г. Следва да се отбележи, че този род престъпления са включени от законодателя в компетентността на двете прокуратури едва в края на 2017 г., т.е. 5 години след като те започват да функционират.
Анализът на дейността на двете специализирани прокуратури бе назначен от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) през май 2021 г. по предложение на тогавашния служебен правосъден министър Янаки Стоилов. Инициативата за това бе провокирана от настояването на „Демократична България“ и внесения от формацията законопроект за закриването на специализираните съд и обвинение.
Стоилов обаче тогава настоя преди да се взимат подобни кардинални мерки да се извърши анализ на ефективността на тези структури, за да се направи по-трезва преценка от какви точно реформи се нуждаят.
И тогава, и сега, от „Демократична България“ категорично настояват за тоталното елиминиране на специализираните съдилища и прокуратури под предлог, че те са неефективни, а правата вяра в тази насока бе продължена и от новите управляващи в лицето на „Продължаваме промяната“. Същият анализ и по същия повод бе назначен от Съдийската колегия на ВСС по отношение на специализираните съдилища.
Сега готовите резултати от анализа на двете специализирани прокуратури, изготвен от трима членове на Прокурорската колегия, шестима обвинители от Върховната касационна прокуратура (ВКП) и четирима спецобвинители, напълно опровергават твърденията за неефективност на тези структури и завинаги развенчават мита, че те не са достатъчно активни в борбата с корупцията.
Към момента всички магистрати, които гледат корупционни престъпления в цялата страна, са концентрирани в специализираните прокуратури. Те са общо 19 прокурори и 18 следователи. От резултатите от анализа прозират изключително любопитни данни, които показват категоричен ръст както на образуваните, така и на разгледаните досъдебни производства за корупция от спецмагистратите за целия период от съществуването им през 2012 г. до края на 2020 г.
Важно е да се уточни, че Специализираната прокуратура отчита наблюдавани и решени досъдебни производства за корупционни престъпления и за периода преди 05 ноември 2017 г., но като съпътстващи организираната престъпност. От този момент нататък бяха направени законови промени и именно тя стана компетентна да образува и води досъдебни производства за корупционни престъпления, извършени от определени длъжностни лица. Допреди това, те бяха пръснати из всички прокуратури в страната.
Резултатите от анализа показват, че общо решените досъдебни производства за корупционни престъпления от Специализираната прокуратура през годините са: 6 броя за 2015 г., 9 – за 2016 г. и 4 – за 2017 г. Логично предвид законодателната промяна в края на 2017 г., през 2018 г. техният брой се увеличава на 26 като следващите две години нараства значително – до 40 през 2019 г. и 92 – през 2020 г. Видно е, че през 2020 г. решените производства за корупционни престъпления са четири пъти повече спрямо тези за 2018 г.
В анализа се сочи още, че от общия брой решени производства за корупционни престъпления в периода преди и по време на влизане в сила на законовите промени само 1 производство е спряно и 1 е прекратено (и двете през 2016 г.).
Останалите 16 решени досъдебни производства са внесени с обвинителен акт в съда. Така през 2015 г. и 2017 г. 100% от решените досъдебни производства (6 за 2015 г. и 3 за 2017 г.) са приключили с внасяне на обвинителен акт в съда, а през 2016 г. те са 7 или 77% от решените досъдебни производства. През 2018 г. с обвинителен акт в съда са внесени 10 производства, 14 са внесените дела за 2019 г. и 17 – за 2020 г. За същия период спрените досъдебни производства са 3 – за 2018 г., 5 – за 2019 г. и 4 – за 2020 г., а прекратените са: 3 – за 2018 г., 11 – за 2019 г. и 52 – за 2020 г. За същата година наблюдаваните производства от прокурор са почти 300 или общо 274. За всички тях, както стана дума по-горе, отговарят общо едва 19 прокурори.
Сравнението между периодите преди и след началото на 2018 г. (съобразно промяната в компетентността на Специализираната прокуратура по определени от НПК корупционни производства), освен логичното увеличаване на броя наблюдавани и новообразувани дела, показва намаляване спрямо периода преди 2018 г. на броя решени досъдебни производства спрямо наблюдаваните (около 19% за 2018 г. и 2019 г. и 33,5% за 2020 г., като за сравнение в периода 2015 г. – 2017 г. те са 65,5%).
Според анализиращите това е така, защото в периода преди 05 ноември 2017 г. водените досъдебни производства за корупционни престъпления от Специализираната прокуратура са били съпътстващи спрямо другите престъпления от компетентността й. Когато корупционните престъпления, извършени от лица, заемащи висши длъжности (характеризиращи се с висока фактическа и правна сложност), са вече от самостоятелна нейна компетентност, делът на решените досъдебни производства спрямо наблюдаваните намалява до около 26%.
Абсолютно невярно се оказва и твърдението на настояващите за закриването на специализираните прокуратури, че те приключват огромен процент от делата за корупция със споразумения, което по думите им, не довеждало до максимално ефективни наказания за виновните. Истината се оказва друга, а именно, че броят на делата за корупционни престъпления, внесени за решаване в съда със споразумения, е нищожен.
В периода 2015 г. – 2017 г. такива няма, за 2018 г. е сключено 1 споразумение с 1 лице, за 2019 г. – също 1 споразумение с 1 лице, а за 2020 г. – 5 споразумения с 5 обвиняеми лица. Процентното сравнение показва, че спрямо общия брой на внесените актове в съда, процентът на внесените споразумения от СП през годините за този вид дела е нисък: 4% за 2018 г., 2,5% за 2019 г. и 5% за 2020 г.
На фона на изложените данни очаквано в анализа се прави и констатация за повишаване на натовареността на специализираните прокурори, след промените от 2017 година и прехвърлянето на компетентността за разглеждане на производствата срещу корупцията по високите етажи на властта именно на тях. Допреди това специализираните прокуратура и съд гледаха единствено делата за организирана престъпност и тероризъм, които и сега остават в тяхната компетентност, а по част от тях има повече от 15-20 обвиняеми само по едно производство.
Така анализът на ефективността на Специализираната прокуратура не просто влиза в явно противоречие с твърденията на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, че те не работят достатъчно добре, а и кристално ясно показва тяхната самоцелност. Реалността, която единствено цифрите, а не голословните твърдения и кухите фрази на новия политически елит, излиза наяве, доказва и че интересите за закриването на специализираните структури се коренят далеч извън тяхна твърдяна неефективност.
Данните от този анализ реално само потвърждават думите на редица изтъкнати юристи и магистрати, че настояването за закриването им е само в интерес на олигархичните кръгове в държавата, чиято единствена цел е да се спасят от наказателно преследване именно от тези структури.
А ползите за обществото и гражданите от закриването им не само няма да са големи, а дори ще претърпят регрес, тъй като то ще доведе и до прекратяване на голям брой от производствата заради прехвърлянето им в общите обвинения. Дали и защо това ще бъде допуснато, тепърва ще бъде предмет на анализ, но последиците няма да са в полза на българското правосъдие.
Данните са от анализ на дейността на Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратури за периода 1 януари 2012 – 31 декември 2020 г., в частта, касаеща корупционните престъпления, който е изготвен от Прокурорската колегия на ВСС и бе приет на 09.02.2022 г. Следва да се отбележи, че този род престъпления са включени от законодателя в компетентността на двете прокуратури едва в края на 2017 г., т.е. 5 години след като те започват да функционират.
Анализът на дейността на двете специализирани прокуратури бе назначен от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) през май 2021 г. по предложение на тогавашния служебен правосъден министър Янаки Стоилов. Инициативата за това бе провокирана от настояването на „Демократична България“ и внесения от формацията законопроект за закриването на специализираните съд и обвинение.
Стоилов обаче тогава настоя преди да се взимат подобни кардинални мерки да се извърши анализ на ефективността на тези структури, за да се направи по-трезва преценка от какви точно реформи се нуждаят.
И тогава, и сега, от „Демократична България“ категорично настояват за тоталното елиминиране на специализираните съдилища и прокуратури под предлог, че те са неефективни, а правата вяра в тази насока бе продължена и от новите управляващи в лицето на „Продължаваме промяната“. Същият анализ и по същия повод бе назначен от Съдийската колегия на ВСС по отношение на специализираните съдилища.
Сега готовите резултати от анализа на двете специализирани прокуратури, изготвен от трима членове на Прокурорската колегия, шестима обвинители от Върховната касационна прокуратура (ВКП) и четирима спецобвинители, напълно опровергават твърденията за неефективност на тези структури и завинаги развенчават мита, че те не са достатъчно активни в борбата с корупцията.
Към момента всички магистрати, които гледат корупционни престъпления в цялата страна, са концентрирани в специализираните прокуратури. Те са общо 19 прокурори и 18 следователи. От резултатите от анализа прозират изключително любопитни данни, които показват категоричен ръст както на образуваните, така и на разгледаните досъдебни производства за корупция от спецмагистратите за целия период от съществуването им през 2012 г. до края на 2020 г.
Важно е да се уточни, че Специализираната прокуратура отчита наблюдавани и решени досъдебни производства за корупционни престъпления и за периода преди 05 ноември 2017 г., но като съпътстващи организираната престъпност. От този момент нататък бяха направени законови промени и именно тя стана компетентна да образува и води досъдебни производства за корупционни престъпления, извършени от определени длъжностни лица. Допреди това, те бяха пръснати из всички прокуратури в страната.
Резултатите от анализа показват, че общо решените досъдебни производства за корупционни престъпления от Специализираната прокуратура през годините са: 6 броя за 2015 г., 9 – за 2016 г. и 4 – за 2017 г. Логично предвид законодателната промяна в края на 2017 г., през 2018 г. техният брой се увеличава на 26 като следващите две години нараства значително – до 40 през 2019 г. и 92 – през 2020 г. Видно е, че през 2020 г. решените производства за корупционни престъпления са четири пъти повече спрямо тези за 2018 г.
В анализа се сочи още, че от общия брой решени производства за корупционни престъпления в периода преди и по време на влизане в сила на законовите промени само 1 производство е спряно и 1 е прекратено (и двете през 2016 г.).
Останалите 16 решени досъдебни производства са внесени с обвинителен акт в съда. Така през 2015 г. и 2017 г. 100% от решените досъдебни производства (6 за 2015 г. и 3 за 2017 г.) са приключили с внасяне на обвинителен акт в съда, а през 2016 г. те са 7 или 77% от решените досъдебни производства. През 2018 г. с обвинителен акт в съда са внесени 10 производства, 14 са внесените дела за 2019 г. и 17 – за 2020 г. За същия период спрените досъдебни производства са 3 – за 2018 г., 5 – за 2019 г. и 4 – за 2020 г., а прекратените са: 3 – за 2018 г., 11 – за 2019 г. и 52 – за 2020 г. За същата година наблюдаваните производства от прокурор са почти 300 или общо 274. За всички тях, както стана дума по-горе, отговарят общо едва 19 прокурори.
Сравнението между периодите преди и след началото на 2018 г. (съобразно промяната в компетентността на Специализираната прокуратура по определени от НПК корупционни производства), освен логичното увеличаване на броя наблюдавани и новообразувани дела, показва намаляване спрямо периода преди 2018 г. на броя решени досъдебни производства спрямо наблюдаваните (около 19% за 2018 г. и 2019 г. и 33,5% за 2020 г., като за сравнение в периода 2015 г. – 2017 г. те са 65,5%).
Според анализиращите това е така, защото в периода преди 05 ноември 2017 г. водените досъдебни производства за корупционни престъпления от Специализираната прокуратура са били съпътстващи спрямо другите престъпления от компетентността й. Когато корупционните престъпления, извършени от лица, заемащи висши длъжности (характеризиращи се с висока фактическа и правна сложност), са вече от самостоятелна нейна компетентност, делът на решените досъдебни производства спрямо наблюдаваните намалява до около 26%.
Абсолютно невярно се оказва и твърдението на настояващите за закриването на специализираните прокуратури, че те приключват огромен процент от делата за корупция със споразумения, което по думите им, не довеждало до максимално ефективни наказания за виновните. Истината се оказва друга, а именно, че броят на делата за корупционни престъпления, внесени за решаване в съда със споразумения, е нищожен.
В периода 2015 г. – 2017 г. такива няма, за 2018 г. е сключено 1 споразумение с 1 лице, за 2019 г. – също 1 споразумение с 1 лице, а за 2020 г. – 5 споразумения с 5 обвиняеми лица. Процентното сравнение показва, че спрямо общия брой на внесените актове в съда, процентът на внесените споразумения от СП през годините за този вид дела е нисък: 4% за 2018 г., 2,5% за 2019 г. и 5% за 2020 г.
На фона на изложените данни очаквано в анализа се прави и констатация за повишаване на натовареността на специализираните прокурори, след промените от 2017 година и прехвърлянето на компетентността за разглеждане на производствата срещу корупцията по високите етажи на властта именно на тях. Допреди това специализираните прокуратура и съд гледаха единствено делата за организирана престъпност и тероризъм, които и сега остават в тяхната компетентност, а по част от тях има повече от 15-20 обвиняеми само по едно производство.
Така анализът на ефективността на Специализираната прокуратура не просто влиза в явно противоречие с твърденията на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, че те не работят достатъчно добре, а и кристално ясно показва тяхната самоцелност. Реалността, която единствено цифрите, а не голословните твърдения и кухите фрази на новия политически елит, излиза наяве, доказва и че интересите за закриването на специализираните структури се коренят далеч извън тяхна твърдяна неефективност.
Данните от този анализ реално само потвърждават думите на редица изтъкнати юристи и магистрати, че настояването за закриването им е само в интерес на олигархичните кръгове в държавата, чиято единствена цел е да се спасят от наказателно преследване именно от тези структури.
А ползите за обществото и гражданите от закриването им не само няма да са големи, а дори ще претърпят регрес, тъй като то ще доведе и до прекратяване на голям брой от производствата заради прехвърлянето им в общите обвинения. Дали и защо това ще бъде допуснато, тепърва ще бъде предмет на анализ, но последиците няма да са в полза на българското правосъдие.
Последвайте ни
2 Коментара: