Как се предлагат гримове и шкембе чорба в Царска България и защо Паметникът на Съветската армия продава дъвчащи бонбони - разказва Станчо Станчев, съобщава bTV. 

Между бизнеса и занаятите, между пазарните трикове и забавните послания, между оригиналността и клишетата - българските реклами стигат до своите потребители. Но как са създавани те и с какво са интересни днес?

Търговски обяви има от древността, но първите реклами, които са насочени към клиенти на конкретен продукт, се появяват в края на 19., в началото на 20. век. По света се рекламират стоки от бита и ежедневието, докато историята на българската реклама започва по малко по-различен начин.

„Първоначално в края на 19. век е фокусирана около търговията и селското стопанство. Производството и износа на розово масло, парфюмерийната промишленост е една от силните страни на българската икономика на новоосвободената държава. Едни от първите реклами - естествено - се появяват в нашите следосвобожденски вестници, както и по време на първото изложение на Пловдивския панаир. Разбира се, рекламират се и някои чуждестранни участия на панаира като например балоните и пътуването с балон“, казва колекционерът Росен Петков.

Много скоро след това, през 20-те и 30-те години на 20. век, рекламата в Царство България малко по малко се изравнява с тази на европейските марки. Впечатление правят обявите за малки и средни бизнеси у нас, насочени към масовия тогава потребител с тон, който цели да го привлече.

„Много често в областта на кулинарията, в областта на изделията за домашно ползване в рекламите са се прокрадвали шеговити стоки“, обясни Петков.

Далеч по-различно изглеждат рекламите на луксозните за времето си стоки. Кутия бонбони е предназначена за царския двор и обложките ѝ са изработвани в чужбина. За гражданите от буржоазните и търговски фамилии също има привлекателни реклами.

„30-те години вече се обръща доста голямо внимание и на текста в рекламите. Правят се дори конкурси за слогани, за текст. Печелят се от известни поети като например Елисавета Багряна. Чилов прави реклама на крема „Идеаль“, на кутийките пудра“, обяснява експертът.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

„Печатната реклама в България, особено 30-те години е много развита. Реклами има навсякъде, по вестници, по списания. Те не са малко по това време. Издават се десетки вестници. Имало е банери, които са се поставяли на витрини на магазини“, заяви още Петков.

Докато по света рекламират лъскави продукти за разкрасяване и за дома след Втората световна война, у нас частният бизнес преминава в ръцете на държавата. След 9 септември 1944 година фабриките са национализирани и се появяват предприятията. В първите години липсва усилена реклама.

„Тук-таме, където има реклама, тя е предимно текстова, доста семпла. Много от собствениците се страхуват да промотират собствеността си. Като се има предвид, че в първите години е имало страхотен дефицит, малко е било проблемно да рекламираш нещо, което го няма“, казва колекционерът Росен Петков.

Първите соц реклами са свързани с пропагандата. Впечатление прави, че първите кутии на дъвчащите бонбони карамел лакта се рекламират с паметника на Съветската армия.

„Лозунгите, банерите, плакатите, които се правят, наблягат на това да се обяснят предимствата на новия строй, силата на някои негови страни и тогава рекламата е лозунгова“, обясни специалистът.

В периода на т.нар. зрял социализъм България вече има разработени пазари. Появяват се все по и по-креативни начини да се рекламира родното производство. Пишат се дори песни за различни предприятия като габровски обувен завод, възпят не от кого да е, а от Васил Найденов.

„Започват да се появяват телевизори на нашия пазар, хладилници, тоалетна хартия и т.н. Има вече смисъл да се рекламира някаква стока, но тя се е рекламирала в различни домакински списания, голяма част от рекламите са свързани с различни производства на електрокари. Друга част са свързани със селското стопанство за износ на плодове, с износ на грозде“, заяви Петков.

Голяма част от рекламата на българските производства е насочена към външните пазари от тогавашния Източен блок. Често преобладават клишетата като млада българка, която бере грозде за „Булгарплодекспорт“.

„Това са били външнотърговски дружества, които са се занимавали с това да пласират стоката на предприятията. Към края на 80-те вече се появяват и много хубави цветни списания, хубави печатници, хубави машини. Започва издаването на по-качествена реклама, както като дизайн, така и като отпечатване“, каза колекционерът.

Нивото на рекламата се развива, продуктите стават все повече, а през новия век родното производство отстъпва място на чуждите марки, докато България се открехва за света.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук