Починал е Петко Михов. Направил го е в съня си. Tъжната новина съобщи писателят Христо Стоянов във "Фейсбук" и добави:

"След 1989 година всички скочиха срещу доносниците, но никой не обели дума против Петко, който беше ченгето на СБП. Той никого не вербува, въпреки желанието на мнозина да бъдат вербувани. Някои, след затваряне на ресторанта на СБП съвсем доброволно ходеха в дома му. 

И са разказвали кой какво и срещу кого. Петко не ги обичаше. Никому не навреди - напротив. След третата водка рецитираше наизуст Маяковски, Пушкин, Есенин... Едва ли има български поет, който да знае толкова руска поезия наизуст. Рецитираше и плачеше... 

Измъквал ме е от милицията. В Резиденция Бояна му били казали да ме наблюдава изкъсо - сигурно да не заколя другаря Тодор Живков. 
Петко приближи до мен и ме попита колко е часът. Почуках на мраморната стена и рекох: "Нали сте колеги - кажи му..." 

Сега вече мога да ти призная, Петко. Да ти призная колко е часът. Рано е още, Петко. Много е рано. Можеше да останеш поне за още едно. 

И да не забравя - поздрави Янко Димов, Войчо Асенов... И не ги питай колко е часът - там няма време. Но ако почукат на някой облак голям смях ще падне, нали...".

 

Починал е Петко Михов. Направил го е в съня си. След 1989 година всички скочиха срещу доносниците, но никой не обели...

Публикувахте от Христо Стоянов в Петък, 25 юни 2021 г.