По бургаските улици от няколко месеца обикаля едно по-странно на пръв поглед такси – зелено. Шофьорът му също е нетипичен в сравнение с останалите таксиджии в морския град. Той държи хибридът му „Тойота Приъс“ да е винаги почистен и да забавлява клиентите. Затова, ако видите зеления автомобил да кара бавно по улиците с усилена музика, а зад волана да е негър с афро прическа, не се изненадвайте, това е бургазлията Станислав Сиромахов.

Тези дни той навърши 46 години и споделя, че е доволен с последното си занимание. Със зеленото такси се захваща преди 5 месеца. Иначе преди 24 години в известен период също е бил таксиметров шофьор в Бургас. Дълги години след това е работил като шофьор в Англия. Признава обаче, че му е омръзнало да кара камиони и автобуси, а и не му се живеело повече на Острова, пише faragency.bg.

„Там получавах луди пари, защото хората оценят труда ти. Работих за 3200 паунда на месец. Уважават те, карат те да спазваш директивите за шофиране и почивки, а не като тук да те карат да ги нарушаваш. Тук като се прибрах преди 2-3 години, тръгнах по интервюта пак за шофьор, но се хванах за главата. Искат ти депозит от 2000 лева, защото толкова било горивото в камиона. Аз не съм търговец на нафта, а професионален шофьор. Ама ако съм му откраднел горивото, какво щял да прави. Абе човек, аз даже не знам как се източва нафта“, възмущава се  Станислав.

Той разказва, че си е избрал да кара хибрид и таксито му да е зелено, за да е различен.

„От началото хората си мислеха, че и аз съм си платил нещо под масата да ми е зелено таксито, но аз си имах право на избор дали жълто или зелено“, пояснява той.

Таксиджията разказва, че не е единственият със зелено такси в града, но пък е единственият, който работи за себе си.

„Идеята ми беше да си направя собствена фирма, но не можах да намеря шофьори. Продължавам да търся, сега даже си намерих май едно момче. Аз имам изисквания, искам да е изкъпан, културен. Това са най-обикновени неща. Сега преговарям за още една кола, дано да се получи. Затова си имам и определени изисквания. Сега ще се качиш в кое да е друго такси, ще те вози чист и спретнат шофьор, но няма да го разпознаеш, защото е един от 1000. Със зеления цвят много по-лесно се получава да те запомнят“, казва бургазлията.

Станислав разказва, че по отношение на чистотата е абсолютно сериозен. Не иска в колата да „мирише на петте родни долини“, както сам казва. Понякога дори чисти хибридът си по 2-3 пъти на ден, стига да има време. Плюс е и че спестява разход и вредни емисии.

„Приъс“-ът той взима за 20 000 лева, като с още 5 000 го превръща в такси. „Хибридът сам си произвежда ток. В момента сме на ток, когато падне батерията, ще запали двигателя. Когато натиснеш спирачката, не спира със спирачка, а с електромотори и така по този начин произвежда ток. И така регенеративно, когато е по инерция също презарежда. Аз нямам нужда от зареждане с тази батерия. Тя е минимална. Идеята е да подпомага двигателя, така че той да работи в разтоварен режим и от там идва икономията. Примерно в малки улици при градски условия не може да се изстреляш като ракета. Електромоторите са 36 коня. Но за градски условия това е абсолютно достатъчно. Като пробег на ток й дават между 2 и 5 километра. Аз обаче съм минавал и 10. Дори скоро бях в Родопите и минах от Пампорово до Смолян само на ток, но там е лек наклон. Колата не е нищо особено, всеки може да я кара“, уточнява Станислав.

Той допълва още, че при плъгин-хибридите може да се минат около 60 километра преди да се премине на гориво, но техните батерии вече имат нужда от зареждане.

„А електромобилите, които са  само на ток- пробегът при тях е между 100 и 130 километра. Аз исках да взема електромобил, но за съжаление цените им са много високи още. Но и тази е много икономична. Свалял съм разхода на гориво до 3.5. Иначе производителят го дава 4.6“, пояснява таксиджията.

За тези 5 месеца Станислав е научил, че основната му клиентела е от хора, които държат на чистотата. Казва даже, че половината от тях не се возят по други таксита.

„Една фирма ако има 50 коли, от тях  10 са  читави, останалите са дроб сарма. Клиентът не знае кой ще му се падне. Държа да кажа, че не всички са такива. Има колеги от жълтите таксита, които са възпитани и не са типичните таксиметрови шофьори, които всички знаят. Друга част от клиентите ми са любопитни. Има и други, които не са ми клиенти, защото като видят ново, зелено, чисто и лъскаво, веднага си правят презумция, че трябва да е много скъпо, въпреки че има обявени цени“, споделя той и допълва, че вози за 87 стотинки на километър, което е колкото на най-оборотната компания в града.

„Колата ми е скъпа, но пък е икономична и донякъде това внася баланса, че съм инвестирал повече пари. Исках малко да ги завиша цените, но няма да го правя засега. Тези цени сложих, защото мислех да съм към въпросната компания. След като им видях шофьорите обаче се отказах. Вози клиенти, че дори и деца и пуши вътре, без да пита имат ли против хората. И аз съм пушач, но не си позволявам да го правя. Аз не исках да работят във фирма, в която няма стандарт и не се спазват правила. Затова реших сам да си блъскам главата в стената“, упорито заявява Станислав.

Признава, че за момента е доволен, но е важно всяка една работа да се върши с желание, за да ти се получават нещата.

„Важното е работата да се превърне в удоволствие. Слагам си перука някой път. Имам една афро прическа, която много забавлява хората. Мислят, че сме двама шофьори, единият от който е негър. Аз даже впоследствие съм чувал приказки, че в Бургас обикаля негър таксиджия с огромна афро прическа. Аз  ги бъзикам, че наистина имам такъв колега. И става много забавно.  Искам готини клиенти и като се возят при мен и имат някакви предпочитания, да им ги изпълнявам, примерно за музика, отворен прозорец. Но не съм типичния таксиметров шофьор със сигурност“, допълва бургазлията.

Интересен факт е, че негов приятел от детството е небезизвестният д-р Мазов от „Откраднат живот“ и когато е в Бургас се вози само в неговото такси.

„Моньо Монев ми е приятел от детството. С него карахме скейтове. Той живее в София от много време и е страхотен педант на тема чистота. Като влезеш в тях е като в аптека, но той си е такъв от малък. Той не ползва таксита поради тази причина. Веднъж беше в Бургас и имаше проблем с колата и се наложи да го взема. Тогава ме помоли като приятел да го закарам някъде. Като видя обаче колко ми е чиста колата, заяви, че ще търси само мен да го возя, когато е в града. Въпреки че ми е готина реклама, това е нещо, което не съм го искал от него“, споделя той.

Таксиджията разказва и че първоначалните му планове са били да намери съмишленици – нещо, което до момента не му се получава.

„Идеята ми беше първоначално да събера хора като мен – професионални шофьори, да си закупят такъв автомобил, а ако не могат, аз да им помогна и като се сложи общия стандарт за чистота, еднакви цени, без измами с апаратите – една нормална услуга в най-чистия й вид, да си работим“, казва мъжът.

Според него 4-5 коли ще са достатъчни, за да обслужат клиентелата му. „Оказва се, че хората, които държат на чистота са много малко. За повечето хора таксиметровият шофьор не е човек, а животно. Не ги виня, защото някои са наистина примати и щеш не щеш поемаш въздух и влизаш от точка А до точка Б. Аз обаче имам друга теория. Днес ако 20 човека ти затворят вратата, защото миришеш и това продължи една седмица, ще трябва да се научиш да се къпеш, или да сменяш професията. Аз като клиент дори и да бързам, няма да се кача при такъв. Те са и груби. Отваряш вратата, няма „Добър ден“, ами „Накъде?“, защото това е най-важният екзистенциален въпрос“, обяснява Станислав.

Смешен му е и фактът, че в Бургас таксиджиите масово отказват да возят на къси разстояния.

„Това е елементарна математика за 3-и клас, която мога да им преподам. Имаш 1.10 лева първоначална такса и от там ги сложи и по 1 лев на километър. Това са ти 2.10 лева за един километър. Отиваш до „Славейков“ от центъра и взимаш горе долу 6 лева. Ако ти направиш пет къси пробега за по километър, си на по-добра печалба от едно ходене до „Славейков“, което е около 5 километра. От късите ще вземеш над 10 лева. Но не мислят, това е проблемът. Аз не правя така, возя кой до където иска. Даже заради това типично  шофьорско мислене клиентите са доволни и като ги карам на къси разстояния ми оставят бакшиши от благодарност“, завършва с усмивка разговора нестандартният таксиметров шофьор.