Хубаво нещо са спомените. Връщат ти отминали радости, приятели, незабравими срещи. Припомнят времето на буйната младост и скритите пориви. Навяват дори и лека тъга.

Беше преди много години. Купих си място и посадих лозе. Изкопах кладенец, та бликна вода. Щастието ми бе безгранично! Засадих и фиданки - орехи, круши, сливи. И една череша. Държа да подчертая, че когато я купувах, продавачът ми я препоръча:

- Унгарска е, приятел, ранна и не е капризна, ще ме помниш с добро цял живот!

Послушах съвета и посадих фиданката. Грижих се за нея старателно, поливах я, окопавах, торих - вложих за нея дори и любов! И тя растеше като малко дете, въздигаше ствол и превиваше младите си клони от вятъра. Започна да дава плодове, да ме радва! Но...

Много години минаха оттогава. Животът ми вече не позволяваше да работя физическа работа. Примирих се с това и всичко остана далечен спомен.

Наскоро ми се отдаде възможност да навестя бившето си “духовно усамотение”. Случайно, но много вълнуващо! 

Като че ли се срещнах с приятели от младостта! 

Обходих лозите, обрасли до неузнаваемост, надникнах в дълбината на изоставения кладенец, извисих взор към орехите. И неусетно - спрях пред черешата! Моята радост от годините на младостта и връзка с природата. Най-вече с унгарската череша - моята стара приятелка, която, да си призная, бях позабравил. А тя сякаш неспирно се бе надявала на тази ни среща. Като за разговор, като за спомени, като за любов! И което бе голямата ми изненада - с плод! 

Очите ми отрониха виновно сълзи! 

Милата, безмълвно искаше да ми изкаже своята мъка и самотност. Без да искам, се поклоних за урока, който едно достолепно дърво ми даде без думи. Просто и убедително!

Мъдростта на природата е винаги смайващо правдива! Дали сме разбрали, дали сме осъзнали колко нагледно тя непринудено ни припомня това? Дано е по-скоро!

Стоян МИХАЙЛОВ, Търговище