Стари муцуни в нови телевизионни бардаци

В резултат българинът все повече се чуди дали изобщо има нужда от дистанционно, или направо да &bdquo;загаси телевизора&rdquo;. Това прави и на избори - не гласува. Ясно му е, че и едните, и другите са болни от една и съща &bdquo;болест&rdquo; - творческо безсилие. На тях обаче съвсем не им пука какво мисли българинът.<br /> Превърна се в практика и политиката, и екранът да се ползват за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>лична употреба от най-популярните егоцентрици у нас </strong></span><br /> <br /> Включете телевизора и ще ги видите. На горкия зрител му иде да повърне, ако не му е жал за килима в хола. Ако ни дадат думата, на нас - обикновените непопулярни българи, бихме им казали, че остаряха пред погледите ни и вече им знаем &bdquo;номерата&rdquo;. Щяха да чуят, че ни е писнало да ги слушаме и гледаме.<br /> <br /> Големият извод е, че само единици могат да остаряват на екрана с &bdquo;номера&rdquo; си. Само Кеворкян си е извоювал правото да бъде &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, каквито и претенции да имаме към самото предаване. Само проф. Вучков си позволява да квалифицира явления и личности, без никой да го съди. Само една Нина Селвелиева може да е на екран до гроб, защото последното, за което човек се замисля, докато тя говори по темите си, е да преценява възрастта й или външния й вид. Донякъде това е привилегия и на по-импулсивната Маргарита Михнева поради естеството на предаването й. Можеше да води и на 100 един Тома Томов, който обаче сам избра достойното си оттегляне от екрана.<br /> <br /> Има добри примери и в по-лекия жанр: нямаме нищо против остаряването или покачването на килограмите на една Наталия Симеонова, защото и в &bdquo;Море от любов&rdquo;, и особено в &bdquo;Предай нататък&rdquo; си беше на мястото. Както си беше на мястото и Мадам &bdquo;Искрено и лично&rdquo;, което за съжаление не можем да кажем за новия й формат, гледан за сефте в събота. Зрителите едва я разпознаха във вида, в който се появи на екрана, а казусът в &bdquo;Съдът влиза&rdquo; беше повече от банален и скучен - разведен баща, на когото майката не позволявала да вижда вече порасналия за собствени решения син. Много важно! Има толкова теми в нашата действителност, за които наистина съдът трябва да &bdquo;влезе&rdquo; в час, че това, което Миглена ни показа, беше повече от изсмукано от пръстите.<br /> <br /> Във втората част на отегчително дългото предаване пък видяхме &bdquo;постоянното присъствие&rdquo; на Жени Калканджиева да разисква въпроси на брачното съжителство. Това ни припомни, че &ldquo;визажката&rdquo; е ярък пример на едно от най-безличните екранни присъствия като водеща на предаване. В новия формат на Миглена Ангелова се забеляза още нещо - и във воденето, и по гостите - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>проличава външна намеса</strong></span><br /> <br /> Тя най-вероятно по-скоро е &bdquo;вътрешна&rdquo; - на ръководството на ТV7, но във всеки случай водещата изглеждаше като наплашен заек, който отвреме-навреме подава уши от храсталака на сценарните идеи. Ако това е цената да си на екран, то май е по-добре да си останеш вкъщи... Факт, който не ще да проумее и хубавелката Мира Добрева, чието сладникаво предаване, пълно с &bdquo;мили очи&rdquo;, буквално те кара да си затвориш очите от скука и, ако можеш, да подремнеш.<br /> <br /> И пак за Миглена. Жалко за онова &bdquo;Искрено и лично&rdquo;, което остана в миналото; което най-безцеремонно й &bdquo;приватизираха&rdquo; барабар с Жоро-то, за да качат в подобен формат приказливи чалгаджийки. Е, в известен смисъл си беше разнообразие, което се роди като &bdquo;опозиция&rdquo; на трайно пусналите корени, вероятно чак до пенсионирането си, водещи като Гала. Зрителите вече дори не се и учудват на времетраенето, което тя заема в ефир с въпроси от личната си проблематика като котешката драскотина на клепача й. В &bdquo;Имаш поща&rdquo; пък се леят сълзи, а зрителя го напушва смях. Последното издание, когато най-вероятно &bdquo;по сценарий&rdquo; на Гала й се наложи сама да флиртува с възрастта си, като разпитва един по един колегите си Дилов-син и Магърдич Халваджиян дали продължават да я харесват, се оказа, че това е някакъв &bdquo;театър&rdquo; - прелюдия към нескопосан пиар на новото предаване на прочутия арменец, в което Зуека и Рачков се появиха като &bdquo;пръдня из гащи&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>И самите водещи се превръщат в жертва на продуценти</strong></span><br /> <br /> които на всяка цена, дори с натиск, се опитват да ги задържат на екрана, защото гледат на тях като на инвестиция. Ако вземем примера с Гала, то тя категорично втръсна на всички в &bdquo;На кафе&rdquo;. Там много по-адекватно вече би стояло едно хубаво, младо и забавно същество, което със същия успех би си бъбрило с фолкпевиците, готвачките и пластичните хирурзи. На екрана се забелязва една неприятна трайна тенденция - обратна пропорционалност между все по-нарастващо самочувствие и все по-падащото ниво на професионализъм. При това, в дадени случаи телевизиите сякаш заповядват на водещите някакъв нахален съпорт помежду им, който е съшит с бели конци да прокарва вътрекорпоративни идеи...<br /> <br /> В по-тежката артилерия на сутрешните блокове вече много &bdquo;натежават&rdquo; - и в прекия, и в преносния смисъл на думата, Лора Крумова и Ани Цолова. Потенциалната липса на нерв у първата и обратното - все по-адреналиновото старание на втората да вземе превес и да &bdquo;запълни&rdquo; екрана, се оказват еднакво неприятни за зрителя. Като прибавим към това многото примери за информационно &bdquo;затъмнение&rdquo; при Крумова /или редакторите й? /, дразненето става нетърпимо. Не такава беше Лора по времето на &bdquo;дуета&rdquo; им с Коритаров. Защо ли?!...<br /> Все по-уморен изглежда и Милен Цветков. След телевизионните рокади, които <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>източиха кръв от Нова тв</strong></span><br /> <br /> той сякаш се чувства като последния мохикан там. Присъщата на темперамента му енергетика почна да отслабва и съпротивителните му сили да се изчерпват.<br /> <br /> Везсдесъщият Ники Кънчев също е &ldquo;отслабил тирантите&rdquo; и вече му личи, че я кара по инерция. Може според продуцентите му маститата му фигура да е в състояние да запълни екрана &bdquo;като по мярка&rdquo; каквото и да му предложат, но на практика това все повече не е така. Убедена съм, че го осъзнава самият Кънчев, защото е безспорно интелигентен. Въпреки че и интелигентността понякога не може да възпрепятства суетата и материалния интерес. Е, вярно, всеки ден не е Великден и да останеш на върха не е лесно.<br /> <br /> Не е новина, че и Иван и Андрей възкресяват &ldquo;телевизионното си детство&rdquo; - &bdquo;Сблъсък&rdquo;. Но дават ли си сметка, че вече не са онези сладки момченца, а с годините натрупаха и нелицеприятен за зрителите бекграунд.<br /> <br /> Но... още не сме видели всичко - идва &bdquo;новият&rdquo; Карбовски! Дали?! Веднъж Кеворкян каза по адрес на &bdquo;най-популярния водещ&rdquo;, както го рекламират от няколко дни: &bdquo;Карбовски трябва да бъде затворен в клетка&rdquo;. Непредсказуем? - Няма лошо! Лошото е, че умственият потенциал на този човек се препъва в маниакално самочувствие и тотален нихилизъм. Зацикля в лични вендети като измислената му война с жълтата преса, от която черпи теми с пълни шепи. Години наред не се измъква и от фиксацията си в педофилите и хомосексуализма. Пристрастеностите, на които служи, ограничават безспорния му ум, но той не иска да го проумее. И ако не се помръдне от &bdquo;себе си&rdquo;, и в Лунната телевизия да се трансферира - и оттам ще продължи да води по един и същи начин. Дори в името на &bdquo;Предаването&rdquo; е заложена претенцията му да се отличи и отлъчи от останалите. &bdquo;ПредаванеТО&rdquo; навежда на неповторимост - разчита се като: &bdquo;Това е предаването, други няма!&rdquo;. Де да беше тъй, щяхме да понесем без &bdquo;сторно&rdquo; и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>гафовете на Карбовски </strong></span><br /> <br /> Заради добрите му репортажи щяхме да забравим за лошия му характер. Лошото е, че &bdquo;предаванияТА&rdquo; никнат като гъби и заемат не с мисъл, а с &ldquo;мицел&rdquo;, т.е. с някаква потенциално продуктивна плесен целия екран.<br /> <br /> В дразнеща логорея е изпаднал и &ldquo;специалистът по всичко&rdquo; Сашо Диков. Той очевидно счита, че може да запълни всички предавания по Канал 3 - от новините до спорта. Често екзалтираното му говорене изобщо не съвпада с картината, но това са &ldquo;дребни подробности&rdquo;...<br /> <br /> На зрителя му предстои да се главоблъска и в предстоящото венцехвалено риалити &bdquo;Къртицата&rdquo;. Където ако не друго, поне ще се кефи на прелестите на Николета Лозанова &ldquo;почти като Валери Божинов&rdquo;. И като я споменахме, понеже в този формат ще влезе още един култов герой - Азис, може да прозвучи еретично, но той май беше по-добър водещ от доста професионални водещи. Жалко, че &bdquo;беше&rdquo;, защото зрителите го гледаха без скука заради неговата непрестореност, любопитство и позитивизма в предаването. Харесваха дори искреността, с която Азис учеше сам себе си на много неща. Напоследък така се е активизирал с телевизионни интервюта, че човек се пита дали пък не се е запътил отново към стола на водещ. Няма лошо. Лошото е, че ще трябва да изтърпим и Любен Дилов-син без присъствието на логопед в студиото, и че общо-взето дотук имаме един препълнен, но всъщност... празен екран. А какво ли още предстои?! Преселението на водещи от една телевизия в друга на този етап само доказва, че телевизионното пространство страда от една и съща &bdquo;болест&rdquo; - творческо безсилие, подчинено на послушанието и сковано от страха да не останеш без работа, т.е. без евтината популярност на тв водещ. Драги зрителю, горко ти! <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА</strong>