Българите купуват все повече вносни млечни продукти, а производството на български намалява, показват данни на Министерство на земеделието, пише Труд бг.

По щандовете на големите търговски вериги освен млечни продукти има и колбаси от много страни от ЕС. Цените им са сходни на тези на българските храни, а в някои случаи дори са доста по-евтини.

Например трайни колбаси от Италия, продавани на витрина в количество, което клиентът поиска, може да бъдат купени за около 45 лв. за кг, а българските луканки и суджуци често са на доста по-високи цени.

Не винете вноса от Украйна

Сред причините за ръста на потреблението на вноски жълти сирена са конкурентните им цени, както и очакванията на голяма част от потребителите за по-добро качество на продукти от Германия, Франция и Италия. За това допринасят данните от тест на „Активни потребители“ за продажби на сирене със завишено съдържание на вода над 60%.

Тенденцията на увеличение на вноса на мляко и млечни продукти от последните години се запазва и през 2023 г. и през първите месеци на настоящата година.

Същевременно производството на българско сирене намалява. За първите осем месеца на годината производството на сирене от краве мляко в страната е 48 703 тона, което е намаление със 7,7% спрямо същия период на миналата година, показват данни на Министерство на земеделието.

По предварителни данни, през първите седем месеца на 2024 г. в България са внесени общо 124 150 тона мляко и млечни продукти, което е с 4,7% повече спрямо същия период на миналата година.

Ръст на доставките се отчита както от страни от Европейския съюз, така и от държави извън ЕС. По подробни данни има за вноса на мляко и млечни продукти през първите пет месеца на годината.

Сред страните от ЕС, най-големи за периода са количествата на внос от Унгария (20,8 хил. тона), Румъния (19,2 хил. тона), Германия (10,7 хил. тона) и Полша (9,3 хил. тона), следвани от Нидерландия (5,5 хил. тона), Гърция (7,3 хил. тона) и Чехия (3,4 хил. тона).

Независимо от сериозния ръст на годишна база, вносът на мляко и млечни продукти от страни извън ЕС остава сравнително малък.

Доставките от Украйна нарастват три пъти спрямо първите пет месеца на 2023 г., до 2 хил. тона, а тези от Сърбия – с 8,1%, до 3,3 хил. тона. Оказва се, че въпреки огромния ръст, вносът от Украйна не оказва почти никакво влияние върху пазара на мляко и млечни продукти в страната.

По видове млечни продукти, се отчита повишение на вноса при почти всички продуктови групи. Доставеното количество неконцентрирани мляко и сметана (формиращи над 51% от целия импорт на млечни продукти за периода) е с 6,8% повече на годишна база. Увеличава се и вносът на заквасени млека и сметана (с 37,4%), суроватка (с 13,1%) и масло и други млечни мазнини (с 5,2%).

За първите седем месеца на годината вносът на сирене и извара е 22 981 тона, което е с 13,8% повече спрямо същия период на миналата година.

Конкретно при вноса на сирене и извара най-големи количества за периода януари-юли са дошли от Германия (6590 тона), а след това са доставките от Нидерландия (3744 тона), Полша (3493 тона), Италия (1896 тона), Румъния (1255 тона), Австрия (1157 тона) и Белгия (1110 тона).

По щандовете в магазините има огромно разнообразие на вносни жълти сирена, като гауда, ементал, пармиджано и т.н. Често цените на вносните продукти са близки до тези на българския кашкавал или дори са по-ниски.

Свива се експортът на сирене, нараства износът на масло

Тенденцията за увеличение на износа на мляко и млечни продукти продължава и през 2024 г., като по предварителни данни за първите седем месеца на годината се отчита ръст с 18,4% на годишна база. Общото количество на изнесените мляко и млечни продукти е 25 346 тона, показват данни на Министерство на земеделието.

Но има огромна разлика по отношение на износа на суровини за влагане в производството на млечни продукти и износа на готови храни за крайно потребление.

Износът на неконцентрирано мляко и сметана нараства с над 70% до 4637 тона, а експортът на концентрирано мляко и сметана нараства над шест пъти до 5837 тона. Същевременно износът на сиренá и извара намалява с 18,2 на сто. Близо два пъти е нараснал и износът на масло и други млечни мазнини, като за седем месеца експортът е 923 тона.

Износът на сиренá и извара за първите седем месеца на годината за страните от ЕС намалява с 29% до 5452 тона, а за страни извън ЕС се свива с 1,6% до 4882 тона.

Най-голям е износът на сиренá и извара от България за Обединеното кралство – 1646 тона за седем месеца, което е с 14,6% повече спрямо същия период на миналата година. На второ място е износът за Германия (1499 тона, +0,7%), а след това са САЩ (1355 тона, +1,6%), Румъния (+1179 тона, -26,6%) и Гърция (1005 тона, -67,5%).