60-годишен юбилей отпразнува неотдавна любимецът на българската публика Стефан Рядков. Той може да бъде който си поиска! И Лили Иванова, и Йорданка Христова, и Емил Димитров, и Желю Желев, и Евгени Минчев... Просто защото той е Стефан Рядков. Преминава през “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”, “Господари на ефира” и “Като две капки вода”. Играе в едни от най-хитовите театрални представления в момента - “Жена ми се казва Борис” и “Баща ми се казва Мария”, за които няма билети месеци напред. 

Стефан Рядков завършва Куклено актьорско майсторство в класа на проф. А. Илков, но става популярен още като студент. Кариерата му започва в студентското предаване “Ку-ку”, следва “Каналето”, където работи с Камен Воденичаров, “Хъшове” и “Шоуто на Слави”. Играе в постановки в Сатирата, Сливенския театър, Варненската и Старозагорската опера, както и роли в киното. За ролята си на Мъжът в “Любовен квадрат” получава Гран при на феста “Албамоно” в гр. Корча, Албания. Ето какво споделя той в ефира на БНТ.

- Много ли са или малко 60 лета?

- Точно са си. Животът е пред мен, а и тепърва почва интересното. (Смее се.) Аз самият се чувствам млад, жизнен, работоспособен и търсещ предизвикателства. Целият този път, който съм изминал през политическата сатира, шоу програми, театър, ме направи чувствителен към живота. Спокоен съм. 

С годините ставаме по-добри, по-мъдри, по-улегнали

- Може ли да се каже, че Стефан Рядков е глезеник на съдбата?

- Имах прекрасно детство и не съжалявам за това, което е било. Събирахме се на големи групи, играехме футбол, на стражари и апаши, даже водехме война със съседната махала. Хубави моменти, с радост поглеждам към тях. Израснал съм в Бургас. Морето ми даде много, лятото синьо и спокойно, а зимата бушуващо и вълнуващо. Аз съм изключително доволен и щастлив от това, което съм постигнал, независимо от някои разочарования. За нищо не съжалявам. Може би ако можех да върна времето назад, вероятно щях да действам по друг начин, но пак бих се занимавал със същата професия.

- Кога разбрахте, че искате да бъдете актьор?

- Още от дете обичах да съм център на внимание. От тогава си мечтаех да стана артист. Когато бяхме на почивка с родителите ми, забавлявах компанията. Учителката ми по пеене имаше амбиции и направи театрална трупа в училище. Запалих се много, а след това не съм пропускал нито едно театрално представление в Бургаския театър. 

Тази магия проникна в мен. Вече като по-голям играех в театралния самодеен състав към Нефтохимиците. Попаднах при големия режисьор и страхотен педагог Любомир Бековски. Той ми даде много. Иначе аз се вдъхновявам от музика и по едно време се бях ориентирал към оперно пеене. Но нямах възможност и шанс да се подготвя сериозно за Консерваторията. Така или иначе, школовката ми остана. Вероятно това е причината по-късно да намеря мястото си в доста музикални формати, театрални и музикални постановки. 

Трудно попаднах във ВИТИЗ, кандидатствах пет години подред

През това време си работех по специалността - аз съм завършил електротехника. Бях основен технически контрол по качеството в кабелен завод в Бургас, който тогава се казваше “Васил Коларов”, а сега е “Елкабел”. Желанието ми да се занимавам с театър беше голямо. Имах и много силна вяра. Дори когато не ме приемаха, продължавах да се занимавам с театър, макар и самодеен. 

И най-накрая влязох, бяхме в един клас с Васил Василев - Зуека, а в потока бяха Камен Воденичаров, Нидал Алгафари, Ангел Манов, който е автор на куклата от Ку-Ку. 

- Връщате ли се към началото, кой е най-яркият ви спомен?

- Един ден Зуека ми казва - искаш ли да участваме в студентското предаване по БНТ. В началото нямахме т. нар. “народна любов”, но по-късно, когато в предаването влязоха повече актьори и правехме репортажи, по-скоро публицистични предавания, станахме доста известни. Започнаха да ни спират по улиците с думите “Много сте готини, продължавайте...”

“Ку-ку” наистина беше голям трамплин за мен. След това дойдоха “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”, “Господари на ефира”, “Като две капки вода”... Завършвайки ВИТИЗ, директно влязох в телевизията и това ме изстреля доста високо. 

Връщане назад нямаше. Влизах от роля в роля. Тогава разбрах, че мога да бъда добър имитатор. Имитирал съм Тодор Живков, Горбачов, Елцин, Бил Клинтън... За всеки един от тях съм хвърлял доста труд и енергия, за да го създам. И когато трябва да слезе от екрана, ме е обземала тъга.

- Кое е любимото ви превъплъщение? 

- Първата ми и любима роля е на президента Желю Желев. С този образ бях 5 години.

Една година на 8 декември, чрез началника на кабинета му, се уговорихме за среща в президентството. Бях в неговия образ, а той ме попита:

“Защо не се кандидатирате за вицепрезидент? 

А и като отсъствам, нали трябва някой да ме замества!” (смее се)

Проявяваше чувство за хумор и винаги се обръщаше към мен с “Г-н президент”! 

Имам прекрасни спомени. Но всичко това не може да се повтори, тогава беше правилното време и правилното място. Когато се разделихме, всеки си тръгна по своя път. Аз продължих с “Хъшове”, а по-късно с “Шоуто на Слави”. Куклата вече я нямаше, вече бяхме актьори с лицето си. Неведнъж са ни спирали предаването.

Всички си спомняте онова предаване с информацията за “Козлодуй” 

Но бяхме млади и имахме подкрепа. Дори се активирахме да бъдем по-смели. Много време мина, докато се върна на моята тръпка - театралната сцена. 

Безкрайно благодарен съм на режисьора Ники Априлов, който ми се обади и ме покани да изиграя дядо Либен в постановката “Българи от старо време” по Любен Каравелов в Сливенския театър. После пак с него направихме “Двубой”, “Тримата мускетари”. Той е човекът, който ме върна в театъра.

- Има ли роля, която ви е на сърце?

- Много си обичам ролята на Горилков в постановката “Големанов” на Ст.Л. Костов.

- Майстор сте на комедийни образи. Широката публика ви познава от сцената, а в живота какъв сте?

- Вкъщи не играя! Извън сцената даже съм прекалено спокоен и тих. Е, когато имаме гости, обичам да съм център на внимание и да ги забавлявам със смешки. Но иначе съм много отговорен към семейството си човек. А живота го живея така, както го чувствам. Аз никога не слагам маска, освен ако съм на сцената. Убеден съм, че винаги трябва да има мярка - както в изкуството, така и в живота.

Знам, че още в Древния Рим на сградите с големи букви пишело 

“Нищо прекомерно” 

и “Не забравяй 

откъде си тръгнал” 

Баланс трябва да има. Е, има и при мен от време на време амплитуди, но те са по-скоро изключения.

- Имате син и дъщеря, с които се гордеете, и половинка, която ви подкрепя. Как се поддържа огънят толкова дълго време?

- Венера е не само богинята на любовта. Тя е богинята на нашето семейство и на равновесието. Огънят се поддържа с доверие, хармония и съгласие. Венера е човек, който иска непрекъснато нещо да прави, да променя. Всяко кътче около нас е пипнато от нея, аз й помагам винаги когато мога. Разбираме се само с един поглед. Тя не само ме е подкрепяла, но и винаги ми е давала правилните съвети. И аз се вслушвам. Венера има нюх за театъра, защото се е занимавала с актьорско майсторство в самодеен състав, но така и не е стигнала до кандидатстване в НАТФИЗ и до голямата сцена. Избра да се посвети на модата и дълги години беше моден консултант. Поддържаме се с любов, единомислие, компромиси, разбиране и с желание нещата да ни се случват заедно. Разбира се, имали сме си нашите трудни моменти, но лесно няма никъде. Животът е борба. 

Подготви Поли БОЯНОВА