Тя беше по-чаровната половинка от първия български дует, създаден през 1972 г. Заедно с Йордан Марчинков са изпели стотици песни на още толкова концерти у нас и в чужбина. Разбира се, става дума за неповторимата, вечно усмихнатата и позитивна Стефка Берова.
Стефка Берова е родена в София на 3 май 1942 г. Завършва първоначално НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а след това и Школата за естрадни певци към БНР и става солистка на "Студио 5" и оркестър "Балкантон". Прочува се чрез дуета си с Йордан Марчинков. Най-известната тяхна песен е "Семеен спомен за Поморие", която печели през 1975 г. втора награда на конкурса "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора".

Тя е от рода на Колчо Слепеца, който, освен че е неин прадядо, е и прототип на едноименния герой от романа "Под игото" на Иван Вазов. Прадядото на Стефка Берова не е бил сляп, а само с голям диоптър и е ходел с пенсне, разяснява тя. Силното късогледство е характерно за нейния род, който е прочут не само с дядото Колчо, но е дал на България братята Христо и Евлоги Георгиеви и Христо Ботев. 

Всички са били първи братовчеди - деца на три сестри. 

Стефка Берова става певица, едва навършила 6 години. Двете й по-големи сестри разбират, че в хор "Бодра смяна" търсят нови гласове, и малко след това проф. 

Бончо Бончев я прави солистка, като по-късно иска Стефка да бъде оперна певица, но тя не знае нотите 

Това продължава, докато Стефка решава, че ще става актриса. 

Борис Арабов и Щилян Кунев я учат не само на изкуството си, но и на поведение. По това време в Народния театър играят “Призраци” на Ибсен. Голямата актриса Мила Павлова вече е болна от рак и режисьорът Генчо Димитров търси дубльорка. Професорът й Кръстю Мирски му предлага да пробва със Стефка. Така тя влиза в Народния театър. 


Дуетът Берова-Марчинков беше не само първият, но и най-добрият.

В Молиер я зърва Йордан Марчинков и веднага загубва ума си по нея. 

Стефка получава предложения за снимки в Москва, но не я пускат, тъй като "Кремълският часовник", в който главен герой е Ленин, започва с гръмко смеещата се нейна продавачка на риба. 
С Маргарита Дупаринова са невероятен тандем - Стефка е Мария, а съпругата на великия Апостол Карамитев е Елисавета, неин смъртен враг. Заради баща й, който е бил писар и втори пристав в карловската полиция за кратко време през 30-те години, 

Стефка Берова е обявена за "фашистки елемент, промъкнал се в Народния театър" 

След като я освобождават, тя 10 дни е в шок, едва не стига до самоубийство. Но разумът й казва, че трябва да продължи да живее. През следващите 22 години актрисата няма да влезе в театър. 
Днес изпълнителката “Спомен за Поморие” се радва на таланта на дъщеря си Косара и шета между България и Италия, за да се грижи за внучето си Максим.

Когато е в София, се вижда с сприятели и все се кани да ремонтира жилището си.

Бях много смела, животът ми бе борба. Сега съм уморена. Загубих битката за семейството. Баща ми и майка ми живяха без мен и починаха без мен. Това са най-страшните неща, които човек може да има. Не опазих и брака си, платих дан на това да бъда цял живот артист. Бях великолепна актриса. Не съм родена толкова за пеене, а за игра. Аз съм актьор с хубав глас за пеене. Като Васил Михайлов. 


С дъщеря си Косара

И когато замених театъра с естрадата, с Данчо играехме песните, сякаш представяхме театрални миниатюри 

В началото ме болеше за театъра, но като направихме дуета и започнахме да пътуваме, песента победи болката. 

Може би малко съжалявам, че скъсах с актьорското майсторство. Но край мен бе котило на актриси, съпруги или деца. Пречех им, бях най-добрата с най-добрите роли. И започнаха анонимни писма срещу мен, била съм фашистка издънка. Тогава работех страшно много. 

С дуета Берова-Марчинков, който беше не само първият, но и най-добрият в България, изпяхме приказни песни, работехме всеки божи ден. 

През 1980 г. дуетът се представя на конкурса "Песни за морето" в Рощок, Германия, където печели втора награда. Заедно с оркестър "Сезони" Стефка и Данчо, както ги наричахме всички, тръгват и по чужбина - пеят при огромен успех в Русия, Германия, Чехия, Кипър, Италия, Португалия, Близкия изток, Мароко, Алжир и др.

Нямах майчински, нямах отпуска. Е, един път, преди да се разделим с Данчо, отидохме на море. Два дни лежахме и спахме. Ами после? Не знам какво се прави, когато се почива. Такава скука! Ние сами си бяхме импресарии. Имахме по 2 концерта на ден, собствен оркестър. По празници се стигаше до 5-6 концерта. Веднъж в Пловдивски окръг имахме 11 концерта за 8 март. Почнахме в един миньорски забой в 4 часа сутринта, свършихме в 1 часа през нощта. Аз правех графика, бях ръководител на групата. Затова ми казваха не Берова, а Дзверова, защото при мен нямаше “не искам" и “не мога". Така и остана непонятна силата - психическа и физическа, на няколко имена в България.

Първите от нашето поколение. Лили Иванова, Емил Димитров, по-късно Данчето Христова, Ритонците дойдоха по-късно... Ех, млади години...

Стефка Берова и Йордан Марчинков стават най-популярният дует на родна сцена. Както самата певица разказва, изнасяли са над 800 концерта годишно, обикаляйки цяла България. Работят с най-добрите композитори: Атанас Косев, Мишо Ваклинов, Тончо Русев, Найден Андреев, Зорница Попова и др.

През 1990 г. дуетът и... бракът се разпадат, но Стефка Берова не изневерява на музиката и продължава да работи самостоятелно. Според някои музиковеди мелодичните шлагери, които създаде в соловата си кариера, дори в много по-голяма степен от преди, доказват творческия й и гласов потенциал. Текстовете на песните й от новия период са дълбоко съдържателни. Повечето от тях са на поетесата Надежда Захариева, с която са близки приятелки и в живота.

Сама съм! Замисляла съм се, разбира се, защото всеки иска да не е сам, да има човек, с който да си помагат и споделят. Но се оказва, че може би съм малко наплашена. А и връзките, които имах, не бяха никак подходящи. И си давам сметка, така като 

мисля, че Данчо Марчинков, колкото и да го упреквам за някои неща - ами той ми беше приятел 

Разбирахме се с един поглед, не с думи. И сигурно когато виждам, че насреща нямам това приятелство и разбиране - аз се дръпвам и казвам: Не ти вярвам! И по този повод и досега си останах сама, а и така ще бъде, защото годините минаха. И колкото по-голям ставаш, толкова повече мислиш за себе си, а не за другите. Никой не свиква със самотата. Аз много се грижех за Косара, защото тя имаше само мен. Работата също ме държи, до ден днешен пея, правя продукции. Това ми отнема от времето. Битовите неща в дома - също.

Преди 20-30 години бях като ракета, с такава силна енергия. Сега не мога толкова много да бързам

Слава Богу, все пак имам приятели. Ако имаш и топлина от близки хора и приятели, е чудесно. Пожелавам на всички да си обичат семействата и помежду си също.
 
Поли БОЯНОВА