"Дяволско" е едно от най-забележителните стихотворения на Атанас Далчев, включено в неговата поезия, която често се свързва със символизма и експресионизма. Това произведение е изпълнено с усещане за отчуждение, тревожност и своеобразен екзистенциален страх, характерен за модерната българска литература.
„Дяволско” е своеобразно „резюме” на Далчевата поетическа образност. Това е творба, която залага на провокацията и я разгръща в широк естетически план. Писано е през 1927 г. - след излязлата 1926 г. знакова за творчеството на Далчев стихосбирка "Прозорец"; включено е в цикъла "Съдба".
Дяволско
Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.
А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.
О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?
Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.
