Евтим Евтимов (1933 – 2016) е един от най-обичаните български поети, известен със своята лирична и емоционална поезия, посветена на любовта, човешките чувства и родината.
Неговите стихотворения често носят дълбока искреност и мелодичност, което ги прави популярни сред читателите.
Нощ под твоя прозорец
Заключиха те вече, обич моя,
зад хладните стени на тоя дом.
Звезди изгряват с огън неспокоен,
а ти самичка плачеш мълчешком,
че вместо да гориш в небе безкрайно,
залязваш бавно под един таван.
Зова те под прозореца потайно,
но заглушава ме студена длан.
Аз търся силуета ти сред мрака,
но някой в миг прозореца гаси.
Аз знам: когато ти насън ме чакаш,
там някой рови в твоите коси,
следи от моите устни да открие
и твоите въздишки да брои.
Но и зад сто врати да те укрие,
едва ли в тая нощ ще устои.
Самичък няма аз да си отида
и няма да угасне мойта страст.
На покрива ще счупя керемида
и пак ще дойда да те видя аз.
