Стефан Цанев е един от най-значимите съвременни български писатели, драматурзи и поети. Роден е през 1936 г. в с. Червена вода (Русенско). Автор е на стихове, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца, като творчеството му винаги е било насочено към изследване на човека – неговите страсти, страхове, вина и надежди.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театъра в България и по света
Творчеството на Стефан Цанев се отличава с кристална яснота и категоричност, пропито със социална чувствителност, дълбока емоционалност и богати разсъждения. В своята поезия той прониква в сложността на човешкия живот, обръщайки внимание на вечните теми за любовта, загубата и преходността. Неговите стихове докосват читателя, изграждайки силни образи чрез лиричен език и въздействащи метафори. Значителна част от творбите му – поеми, разкази и есета – са обединени в „Съчинения в 12 тома“.
Освен това Цанев е автор на четиритомната поредица „Български хроники“ – мащабен труд, съчетаващ различни жанрови форми. С нея писателят си поставя за цел да поднесе на съвременния читател по-достъпна, образна и запомняща се версия на българската история.
ПОЕЗИЯ ЗА ДВАМА
Къде бях тази нощ? При коя жена?
Помня устните само и две колена.
Помня "Стига! Устните ме болят!".
Помня устните си, спящи на гръд.
Помня как зад гърба ми тракна врата,
Помня вятъра, издухващ нощта.
Помня пустите улици, помня празната длан.
И вървях като просяк, от банкери обран.
