Валери Петров е един от най-изтъкнатите български поети, писатели и преводачи, известен със своя мелодичен и дълбоко хуманен стил. Неговата поезия често носи усещане за лекота, но същевременно съдържа дълбоки философски послания.

В стихотворението „Хвърчащите хора“ той представя образа на мечтателите – онези, които не се примиряват с обикновеното и търсят красотата и свободата в живота. Това произведение се е превърнало в символ на вдъхновението и стремежа към духовно извисяване.

За хвърчащите хора

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?