Стиляна Алексиева е от онези млади хора, които благоговеят пред родния фолклор. Вроденият талант и сериозното образование са предпоставка за успешната й работа в Националното радио и за творческите й изяви като певица. Родена е в София през ноември 1999 г. Корените й са от селата Плана и Лесново. Братя и сестри няма, една е на майка и баща. Любопитното в биографията й е, че съчетава работата си на водеща в радиото с певчески изяви.
- Стиляна, разкажете за вашето семейство.
- Родителите ми са софиянци, но никога не сме прекъсвали връзката с двете села, откъдето са ни родовете - Плана и Лесново. В Лесново е по-голямата част от родата на баща ми. Много съм близка с братовчедите ми, Стефан и Мария. Майка ми, Катя Алексиева, е солистка на ансамбъл “Филип Кутев”. Явно от нея съм наследила любовта към песента. Дядо ми по майчина линия, Янко Йовчев от Плана, пее хубаво. Знам от него, че прабаба ми Костадинка Йовчева е пеела в групата на бабите от Плана
Песента “Лиле, Лиле, вакло пиле”, която записах в радиото, я е пеел прапрадядо ми. Майка ми е била много мъничка, когато той я е слагал на коленете си и е запявал. Мама запомнила песента и ми я предаде на мен. Записах я с оркестъра на радиото.
Баща ми, Георги Алексиев, няма връзка с музиката. Той ни подкрепя винаги. Цял живот присъства на концертите на мама, сега и на моите.
- Сигурно имате народни носии, останали от бабите?
- Почти всички носии, които имам, са автентични. Шопският литак от моята прабаба ми е една от най-ценните носии. Празничен литак е, реставрирахме го с мама, пайетите и мънистата бяха много стари. Реставрацията ни отне може би около седмица. Не съм от най-сръчните, но специално за литака много работих и исках да го възстановя. Предоставиха ми кюстендилска сая, разкошна, със сърма, и прекрасна престилка. Благодарна съм на Юлиян Макавеев за тази възможност. Имам бяла кюстендилска сая, мама си я е шила преди време. Имам и тракийска аладжа, много красива, в тъмнозелен цвят, и пловдивски син костюм. Към шопската носия пазя автентичните пендари. Гордея се със северняшката носия с прекрасен бръчник и с македонската от регион Мариово, богата, но много тежка. Рядко я обличам.
- Били сте орисана да пеете. Защо избрахте музикалната академия “Панчо Владигеров”?
- Това е висше учебно заведение с традиции. Кандидатствах в специалността “Музикална педагогика”. Приеха ме. В същото време имах възможността да посещавам академичния хор, ръководен от Ваня Монева. Срещата ми с нея се оказа съдбовна. Прекрасен човек и професионалист, който те предразполага. И тогава, и сега тя води камерни вокални ансамбли и хор към академията.
В академията развих своите умения по пиано. Инструментът е много необходим за всеки музикант. Преди това мой педагог в 144-то СУ “Народни будители” бе Яна Корназова. В академията продължих при професор Красимир Тасков, композитор и пианист. Купих си пиано у дома, за да се упражнявам, защото часовете в академията не стигаха. Докоснах се до друга емоция.
- Но не спряхте да пеете!
- Докато се обучавах в академията, паралелно бях част от хор “Български гласове ангелите” с диригент Катя Барулова. Пътувахме, бяхме в Япония, Валаамските острови в Русия, Полша, Германия, Белгия. Дълги и изморителни турнета. След време започнах да пея в хор “Ваня Монева” и днес продължавам да съм част от него. Нямам търпение да излизаме на още сцени. Прекрасен хор наистина!
- Имахте хубаво турне с хор “Ваня Монева” през януари?
- Да. На Канарските острови по покана на Мануел Гонсалес. Проект, свързан с традициите на Канарските острови, заедно с певицата Олга Серпа. Случи се инцидент по пътя. Летяхме със самолет. Носията ми беше в ръчния багаж. На летището във Франкфурт той се изгуби. Колежките не ме оставиха - всяка ми даде по нещо. Престилка или риза, кърпа, сглобихме една много хубава носия с шопска риза и добруджанска престилка. Излязох на сцената и не се различавах от останалите момичета. Изнесохме два концерта с Олга Серпа и музикантите, които свирят на инструменти, типични за Канарските острови и техните ширини. Приеха ни с възторг.
Българи дойдоха от други острови, за да ни видят
Спали в колата си, за да успеят, тъй като някои от островите са малки и всички хотели бяха заети. Много подаръци получихме. Изнесохме два самостоятелни концерта само с наш репертоар. Върнах се без носия в България. Но Николай и Венцислав, мои близки, ми помогнаха. Свързаха се с авиокомпанията и с бюрото за изгубени вещи във Франкфурт. След седмица куфарът ми дойде на летище София. Моята носия си е пак при мен! Става дума за синия пловдивски костюм. Неговата престилка е ценна, кадифена, с бродирани цветя. Подарък на майка ми от баба, харесала нейните изпълнения. Скъпа ми е тази носия. И заради цвета, и заради синята кърпа. В багажа бяха и нотите ми. Пафтите и колието си бяха в чекирания ми багаж, както и удобните ми маратонки, купени в Япония. Случват се такива инциденти, важното е, че всичко завърши добре!
- Работите в Българското национално радио като музикален редактор и водещ, нали?
- Почти 4 години съм в програма “Хоризонт”. Докосвам се до всякаква музика - народна, популярна, класическа. Водя с моята колега Марина Маринова предаването “Двуглас”, посветено на народна музика. В ефир сме всяка неделя от 14 до 16 часа. В петък вечерта от 21 до 22 часа водя “Ритъмът на земята”. Това е предаване за световна музика.
- Като изпълнителка в каква сфера се изявявате?
- Носителка съм на шопската песенна традиция. Повечето песни ги знам от мама.
За жалост, бабите от Плана вече ги няма като певици на тоя свят
Мама е събрала голям репертоар от тях. Лека-полека записвам песни в радиото. Все още не съм тръгнала да издирвам песни от малкото останали възрастни жени на село. В Плана няма вече самодейност, хората работят в София. Но това, което е било, ще остане, защото е съхранено и във фонда на радиото.
Пяла съм на много събори и фестивали в страната. На Църногорския събор до село Гигинци и на много празници. Пяла съм в село Търнава, откъдето е родом северняшкият певец Георги Горелски. Той се мести после в Тракия, но в Търнава пазят много спомени за него.
Стиляна с майка си, певицата Катя Алексиева
- Кои са любимите ви песни?
- Харесвам Кремена Станчева и Василка Андонова, чиито дуети са прекрасни. Например “Леле, свашке, пуста свашке”. Обожавам Павел Сираков с неговата “С кол е баба врата запиняла”. Също и “Паднал ми ранен млад Стоян”, песен, която моят дядо изпълнява често, когато се съберем вкъщи на маса. Харесвам и родопските песни, например бавната песен “Фатмиш, майчина дощерьо”. И една бърза песен ще спомена: “Карай, ма пампур”.
- Ще запишете ли диск?
- Ще запиша още някои песни от шопския регион. Работя по друг вид песен заедно с Георги Игнатов - става дума за “Пукни са, тресни, момина майко” от репертоара на Бойка Присадова, но с по-модерен аранжимент. Старая се максимално да се доближа като стил на пеене до Бойка, макар че няма как да запея като нея. Страхотен човек е била, Ваня Монева ни е разказвала за нея. Искам да запиша още няколко песни и тогава да направя албум.
- Млада и хубава, кой е щастливецът до вас?
- Не съм семейна. Обичам много приятелите си, давам им любов и топлина. Като ми е тежко на сърцето или преживявам неприятен период, им се радвам. Знаят как да ме вдигнат. В днешно време това е важно. Защото всичко се промени. Днешните деца наблюдават възрастните от най-ранна възраст. Преди години децата са били една идея по-безгрижни, отколкото сега. Родителите може би физически са близо до децата си, но всъщност духом са далече от тях. Това е много страшно. В такъв един свят се радвам, че има хора, на които мога да разчитам. Не съм открила още моята сродна душа, но не бързам. Вярвам в Господ.
Ели КИРЧЕВА
