Цяла нощ продължи поклонението пред тленните останки на дядо Добри. Той ни напусна преди няколко часа на 103 години, след кратко боледуване. Поклонението е в църквата в село Байлово, където цяла нощ продължаваха да се тълпят млади и по-възрастни, за да отдадат почит пред Живия светец или Благодетеля от Байлово, както бе наричан приживе дядо Добри.

Погребението му ще е на 15 февруари. Той посвети живота си на това да помага на хората, без да иска нещо в замяна. Странеше от материалните неща, а всеки, който се бе докоснал до него, знаеше щедростта му. През 2000 г. реши да дари всичките си имоти на църквата. Почти всеки ден Добри Добрев ходеше пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ и събираше в една пластмасова чаша пари, които след това даряваше до стотинка. Дядо Добри бе считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време.

Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката му щедрост се възприемаха от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията, на които се подлагаше, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия и надеждата, която даваше на отчаяните, дядо Добри бе уважаван от всички. Живееше в крайна бедност, за да помага на православните храмове. Въпреки напредналата си възраст активно се включваше и в реставрациите на църкви. Тялото на дядо Добри бе изложено за поклонение в църквата в село Байлово, която бе отворена цялата нощ.

Днес ще се отслужи упокойна литургия и поклонението ще продължи през целия ден. Дядо Добри е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Благодетелят споделяше, че не помни детството си и ученическите си години. Жени се през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява.