Столичният катаджия Цветелин Цветков осъди прокуратурата да му плати обезщетения за над 120 000 лева, след като почти 7 години беше обвиняем, подсъдим, а накрая оправдан за участие в престъпна група за незаконна регистрация на автомобили, но през това време е бил и уволнен от МВР, съобщава Флагман.

Сега прокуратурата е осъдена да му плати обезщетение, както за моралните вреди от незаконното обвинение, така и за всички заплати, които не е получил заради уволнението.

Разследването срещу него започна през 2013 г., когато с колегите му Антон Ангелов и Желязко Калинов бяха обвинени от Специализираната прокуратура в участие в организирана престъпна група за съставяне и използване на документи с невярно съдържание за регистриране на автомобили, които не отговарят на изискванията за превоз или за движение по пътищата.

На 3 март 2013 г. на Цветков е повдигнато обвинение, а през август вече е бил уволнен. Делото е внесено в спецсъда през 2015 г., а през 2018 г. Цветков е оправдан.

Присъдата е била потвърдена от апелативния спецсъд през 2019 г. и е влязла в сила, след като прокуратурата не е протестирала. Цветелин Цветков е бил възстановен на работа в края на 2020 г., когато с решение на Върховния административен съд заповедта за уволнението му е окончателно отменена.

На първа инстанция Софийският градски съд (СГС) осъди прокуратурата да плати на Цветков 25 000 лева обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение, но отхвърли иска за близо 100 000 лева пропуснати ползи от заплатите, които катаджията не е получил през годините заради неправомерното уволнение.

Той обжалва решението само в частта, в която е отхвърлен искът му за имуществени вреди и сега Софийският апелативен съд (САС) реши, че прокуратурата трябва да плати на Цветков и тези над 98 000 лева, които се явяват пропуснати ползи. На толкова възлизат заплатите за всички 84 месеца, през които катаджията е бил без работа заради незаконното обвинение.

Съдът подчертава, че в заповедта за уволнение на полицая е било акцентирано, че за извършеното деяние е образувано наказателно производство, както и че случаят е станал обществено достояние, с което е уронен престижът на МВР.

Пред съда той е представил доказателства, че делото срещу него е било пречка да започне работа и няколко поредни пъти му е отказвано да бъде назначен на близка до заеманата длъжност.

Показания е дал и негов колега, който е свидетелствал, че Цветков е влязъл и в болница по време на делото, имал сериозни проблеми със сърцето, бил и пред инсулт. Никой друг от колегите му не отишъл на свиждане в болницата заради „Вътрешна сигурност“ и страх да не би петното, хвърлено върху Цветков и общуването с него да им създаде служебни проблеми.

Свидетелят твърди, че всички тези събития попречили на кариерното израстване на Цветков, а дори след като бил възстановен на същата длъжност, той не бил същият човек.

Прокуратурата пък е обжалвала пред САС и обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, поради което съдът подчертава, че то е за тежко престъпление, свързано с работата на Цветков и предполага по-силни негативни изживявания, а това води и до по-големи неимуществени вреди.

Освен това съдът акцентира, че делото е продължило неразумно дълго, а през това време полицаят е бил в неведение как ще приключи, като приема, че определеното от СГС обезщетение от 25 000 лева е справедливо.

Относно обезщетението за неполучените заплати съдът отбелязва, че от заповедта за уволнение не остава съмнение, че най-тежкото дисциплинарно наказание е обосновано единствено с наказателното дело, а публичното разгласяване на случая в медиите е бил единственият мотив за отстраняването от длъжност и последвалото уволнение.

В решението си апелативните съдии посочват още, че разпоредбата в Закона за МВР за обезщетяване на вреди от незаконно уволнение може да компенсира служителите за неполучени до 6 заплати и затова тя не изключва отговорността на прокуратурата за компенсация на всички произтекли от незаконното обвинение вреди.

В тази връзка съдът пише, че за разлика от ЗМВР, в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) „попадат всички вреди в причинна връзка с наказателното производство, които е понесло репресираното лице“. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук