На Фермерския пазар на столичната ул. „Оборище” днес е истинска навалица от хора ,както се казва няма къде игла да хвърлиш. Най-много се харчеха сладката от горски плодове и рачела от тиква на една от сергиите. Но привличат и другите - от червената и черна боровинка, от горска ягода, както и шипковия мармалад.

Мая Ангелова произвежда домашни сладка от близо 7 г. в с. Превала, община Чипровци. Гледаме предимно плодовете ни да са от Балкана, защото си живеем там, разказа тя пред БГНЕС. Иначе технологията е същата, каквато беше на моята баба, която знаеше как се правят вкусни сладка, споделя тя. Нищо по-различно. Тя и близките й са кандидатствали по един българо-швейцарски проект „За Балкана и хората” и получили финансиране. Направили малко цехче с печки на дърва, на които варят сладкото.

Парите са отишли главно за оборудването и ремонта на помещението. Произвеждат малки количества сладка. Ако направим по-големи трябва да слагаме консерванти, а не искаме, не добавяме дори лимонена киселина, добави Мая Ангелова, доволна от интереса на хората. Радваме се, че има такива пазари, но искаме да са по–чести, заяви пред БГНЕС Стоян Пелтешки, който произвежда краве и овче сирене по Наредба 26 в гр. Угърчин. Той и негови колеги са говорили за това с кмета на София Йорданка Фандъкова и с един от бившите министри, те обещали, че пазари на фермери ще има всяка седмица в столицата, но още чакат това да стане реалност.

Днес има двойно и тройно повече хора тук, отколкото имаше на новогодишния пазар, преценил е Пелтешки. От 3 г. правя сирене и установих, че то може да се прави и от мляко, шегува се той. Миналата година в България са внесени хиляди тонове палмово масло и фермерите искат само едно – да се напише кои фирми са го закупили.

Производителят на сирене се гневи, че въпреки този кошмарен внос на нито една опаковка с продукти у нас не пише да има съставка палмово масло, което е изключително вредно за организма на човека. Ние имаме животни, които дават мляко и затова сиренето ни е вкусно, казва простичко той. Пелтешки се възмущава и на свои колеги, които не искат да произвеждат качествени продукти, а слагат заместители. Според него в страната има не повече от 15 ферми, които работят по Наредба 26 и дават истинско сирене на хората. Един качествен продукт се познава по номера на сертификата – по него може да се провери дали стоката е минала контрола , сподели Ели Илиева от Българска асоциация „Биопродукти” и ни показва какво да гледаме на етикетите.

Тя предлага свои и на колегите си кокосово и фъстъчено масло, както и друг вид органични храни за трапезата. Добромир Филипов произвежда млечни продукти в с. Дюлево, община Стрелча. Приятно сме изненадани от интереса, нашите продукти са фермерски, имаме овце и крави, но имаме и преработвателно предприятие, разказва той. Правим всичко от истинско мляко, а сметката ни излиза, когато стигаме директно до потребителя, сподели производителят. Камен Иванов настоява, че вкусен хляб има в България, той предлага брашно от спелта, което се нарича още житото на фараоните. Но е факт, че масовият хляб, който се продава в магазините, се прави от нискокачествена фуражна пшеница, признава той. В нашата страна допреди 50-60 г също се е отглеждала спелта или динкел, която е пшеница на около 6 хил. години и която е с уникални качества, с богато съдържание на витамини , минерали и фибри, уведомява ни Камен Иванов.

Миналата година на „Зелената седмица” в Берлин фермата е обявена за най-големият производител на спелта на Балканския полуостров. Последните години са го изнасяли на Запад, но отскоро са решили да затворят цикъла тук и нещо полезно и ценно да достигне и трапезата на българина. Предстои да отворят фурна, свързали са се с майстор пекар и скоро ще зарадват хората първо във Варна, а после и в други гладове с вкусен хляб.

Източник: БГНЕС