Протестните партии не сбъднаха надеждите на протестиращите, мнозина идеалисти бяха грозно измамени. Хитрите лидери на протеста сега са депутати или министри, воюват помежду си и нямат никакъв спомен от идеалите на площада.

Това заяви в интервю за БГНЕС анализаторът и публицист Иван Стамболов-Сула.

- Г-н Стамболов, за втори път в най-новата ни история имаме толкова малко просъществувал парламент. Как ви изглеждаше работата на 46 Народно събрание?

- Шумни и хаотични движения без полезен резултат. Депутатите сякаш се бяха оплели в тънки и невидими за нас сметки, които обаче нямат нищо общо с официалния дневен ред на обществото.

Дори онези депутати и групи, които знаеха за какво става дума и имаха желание да водят някакъв нормален парламентарен живот, бяха изправени пред невъзможност да го сторят заради общата лудост. 

Всички ние, страничните наблюдатели, имаме чувството, че до властта се добраха хора, които силно я желаят, но не знаят какво да правят с нея.

И нямам предвид толкова видимите през очите на медиите личности, колкото онези, които стоят в сенките зад тях. Макар че и видимите си ги бива.

- Може ли да говорим, че през последните 6 месеца политическият процес у нас преминава през едно своеобразно чистилище?

- Идеята за чистилището е католическо нововъведение, което ние не споделяме поради догматичната му несъстоятелност. Но дори и да приемем този възглед, пак не можем да кажем, че политическият процес преминава през чистилище.

Чистилището е място, където грешниците при вида на бъдещите вечни мъки осъзнават греховете си, изпитват изгаряща вина, която ги очиства и ги прави годни за Царството Божие.

Не виждам у нас някой да осъзнава някакъв грях или да се чувства виновен за нещо. Не виждам някой да се стреми да бъде годен за Царството Божие. Напротив, все по-често виждам бесове.

- Докъде ще ни доведе агресията и вулгарността на политиците, на която сме свидетели?

- Те не са само у политиците, никой не е застрахован. Политиците не са се взели от нищото, те са представители. Такива страсти като агресията (омразата) и вулгарността (безсрамието) водят човека до същностен разпад. 

Помътняват до пълно заличаване образа на всякакво добро в неговата природа. Все още приемаме агресията и вулгарността за нещо лошо. Ако продължаваме обаче, ще започнем да ги приемаме за нещо нормално, а след това – дори и за нещо добро. И това ще е краят. Ето дотам ще ни доведат.

- Протестните партии не опропастиха ли надеждите и исканията на протестиращите?

- Със сигурност не ги сбъднаха. Мнозина идеалисти бяха грозно измамени. Сега някои се вайкат, а други все още не желаят да признаят измамата пред себе си от гордост. Никой не им е виновен.

Предупреждавахме ги от самото начало. Нека сега, ако не ги е срам, да се върнат година назад и да си спомнят какво сме им говорили тогава, когато наивните граждани замеряха с яйца сградите на собствените си институции, а хитри лидери ги предвождаха с ковчези, бесилки и пернишки винкели.

Сега тези хитри лидери са депутати, даже министри, цепят се, воюват помежду си и нямат никакъв спомен от идеалите на площада. Срамота! Но както казах, дори и да не можехте сами да повярвате какво ще излезе накрая, бяхте предупредени.

- Идва ли краят на системата, която бе създадена по време на тройната коалиция в сферите на бизнеса, политиката, правосъдието и медиите?

- Не знам за коя система говорите. Ако имате предвид фасадната демокрация от клиентелистки тип, тя не беше създадена тогава, а за съжаление доста по-рано.

Тройната коалиция просто показа по безочлив начин за какво всъщност иде реч – системата 3:5:8, разпределението на контрола върху обществения ресурс с цел злоупотреба с него.

Такова разпределение след това е имало и при всяко друго коалиционно управление. Въведоха даже т.нар. „вертикален принцип“, гарантиращ ненамесата на коалиционните партньори един на друг в тъмните дела.

Грозна картинка. Не, краят на тази система не се задава. Но пък това е системата в целия демократичен свят. Ако се прилага с мярка и вкус, ще оцелеем.