Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е много сериозно и често срещано респираторно заболяване, което ограничава притока на въздух до белите дробове, причинява възпаление и увреждане на белодробната тъкан и стеснение на дихателните пътища, в резултат на което се затруднява дишането. От ХОББ страдат милиони хора по света. За България се предполага, че страдащите са над половин милион души. Болестта обикновено се открива на късен етап и повечето заболели започват лечение едва когато са настъпили необратими промени в дробовете им. Само в Европа всяка година от ХОББ умират 300 000 души. Болестта убива годишно повече хора, отколкото ракът на гърдата и на белия дроб взети заедно. Прогнозата е към 2030 г. болестта да бъде втора причина за смърт в света.

ХОББ е сред най-разпространените хронични заболявания при хората над 45 години и една от водещите причини за смъртност. Честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща 10% от хората над 40-годишна възраст, коментира специално за в. “Доктор” проф. д-р Даниела Петрова, началник на Отделението по белодробни болести към Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в Александровска болница, член на Управителния съвет на фондация “Наука и здраве”.

- Проф. Петрова, има ли генетична предразположеност при белодробните болести?
- Правени са генетични проучвания, които водят до известно предразположение при определен контингент болни. Като пример мога да спомена развитието на атопия при болните с ХОББ, но това са само предразположения към определена реакция на лигавицата, не към конкретното заболяване. В зависимост от социалните и битовите условия, може да се стигне до развитие както на астма, така и на ХОББ.
ХОББ сериозно влошава качеството на живот на засегнатите. Умората, безсънието и задухът често ограничават  физическата им активност и водят до ограничаване на ролята на тези пациенти в социалната и икономическата сфера на живота. Невъзможността от извършване на елементарни физически усилия в ежедневието обрича болните от ХОББ на самота и социална изолация и те често страдат от тревожност и депресия. Това обуславя нуждата от клиничен психолог и осигуряване на достъп на хората с ХОББ до квалифицирани специалисти, които да им помагат да преодоляват отчаянието и когнитивните промени в хода на болестта. Смятам, че са необходими съвместни усилия на всички институции на национално ниво за създаване на ефективна практика за реакция и последващи грижи от страна на психолог за тези болни.

Кои са рисковите групи вижте в най-полезния сайт Zdrave.to.